остроумие. Статиите в него се четяха жадно от всички в кралството — от най-простия викарий до премиер- министъра. Останалите издания бледнееха в сравнение с това.

Ласелс беше готов напълно да изостави начинанието си и почти бе забравил за него, когато неочаквано получи писмо от млад книгопродавец на име Мъри. Мистър Мъри смирено молеше господата Ласелс и Дролайт да му окажат честта да се срещнат с него в който ден и час им е удобно. Твърдеше, че има предложение за тях, свързано с мистър Норел.

Ласелс и Дролайт се срещнаха с книжаря няколко дни по-късно в дома на мистър Ласелс на „Брутън Стрийт“. Мистър Мъри бе енергичен и делови и тутакси пристъпи към предложението си.

— Подобно на всеки друг жител на тези острови, господа, и аз съм поразен и въодушевен от неотдавнашното невероятно съживяване на английската магия. Но не по-малко зашеметен съм от ентусиазма, с който британското общество посрещна това възраждане на изкуство, отдавна считано за мъртво: Убеден съм, че периодично издание, посветено на английската магия, ще се радва на широк интерес. Литературата, политиката, религията и пътешествията са все хубави теми, които винаги ще се ползват с популярност в периодичните издания, но магията — истинската, практическата магия като тази на мистър Норел — има предимството да бъде нещо съвсем ново. Чудя се, господа, можете ли да ми кажете дали мистър Норел би погледнал благосклонно на предложението ми? Чувал съм, че той има да каже много по въпроса. Чувал съм още, че съжденията на мистър Норел са доста неочаквани! Разбира се, всички сме учили малко история и теория на магията в ученическите си години, но на тези острови толкова отдавна не се практикува магия, че смея да кажа, сведенията са крайно погрешни и неверни.

— А! — възкликна мистър Дролайт. — Колко далновидно от ваша страна, мистър Мъри! Колко ще се радва мистър Норел да чуе това, което казвате! Погрешни и неверни — точно така! Скъпи ми господине, когато ви се удаде случай да се насладите на думите на мистър Норел, както аз често имам привилегията, ще разберете, че точно такова е същинското положение на нещата!

— Мистър Норел отдавна има подобно желание — каза Ласелс, — да допринесе за по-правилното разбиране на съвременната магия от широката публика, но, уви, сър, съкровените желания често се осуетяват от обществените задължения, а Адмиралтейството и Министерството на войната му дават достатъчно работа.

Мистър Мъри учтиво отговори, че, разбира се, всички други начинания следва да отстъпят място на военния дълг, тъй като мистър Норел е национално съкровище. — Но, надявам се, има начин нещата да се наредят така, че основният товар да не лежи на плещите на мистър Норел. Ще наемем редактор, който да планира всеки брой, да събира статии и рецензии, да внася промени — естествено, под зоркия поглед на мистър Норел. — А, да! — каза Ласелс. — Точно така. Под зоркия поглед на мистър Норел. Ние ще настояваме на това.

Срещата приключи много сърдечно от двете страни, като Ласелс и Дролайт обещаха незабавно да разговарят с мистър Норел. Дролайт проследи с поглед мистър Мъри, докато излизаше от стаята.

— Шотландец — каза той веднага щом вратата се затвори. — О, несъмнено — съгласи се Ласелс. — Но аз нямам нищо против. Шотландците често са много способни, много добри в сделките. Мисля, че нещата могат да се развият много благоприятно.

— Изглеждаше почтен човек — всъщност почти джентълмен. Само че има странния навик да се взира с дясното око в някого, докато с лявото оглежда стаята. Това донякъде ме смути.

— Той не вижда с дясното си око.

— Наистина ли?

— Да. Канинг ми каза. В ученическите му години един от учителите забил ножче за подостряне на пера в окото му.

— Боже мой! Само си помислете, Ласелс! Цяло списание, посветено на съжденията на един човек! Никога не бих повярвал, че е възможно! Магьосникът ще остане зашеметен, като му кажем!

Мистър Ласелс се изсмя.

— Ще го сметне за най-естественото нещо на света. Суетата му няма граници.

Точно както предсказа Ласелс, мистър Норел не видя нищо необичайно в подобно предложение, а тутакси се зае да търси недостатъци.

— Идеята е отлична — каза той, — но за съжаление напълно неприложима. Аз нямам време да се занимавам със списание, а не бих могъл да поверя такава важна задача на някого другиго.

— И аз бях на абсолютно същото мнение, сър — отвърна му мистър Ласелс, — докато не се сетих за Портисхед.

— Портисхед? Кой е Портисхед? — попита мистър Норел.

— Ами… — започна Ласелс. — Той е магьосник теоретик, но…

— Магьосник теоретик? — прекъсна го мистър Норел. — Знаете какво мисля за тези хора!

— Да, но още не сте чули какво следва по-нататък — каза Ласелс. — Той изпитва такова дълбоко възхищение към вас, сър, че щом чу за неодобрението ви относно магьосниците теоретици, веднага се отказа от заниманията си.

— Наистина ли? — попита мистър Норел, донякъде успокоен от това сведение.

— Издал е една-две книги. Не помня какви точно — история на магията през XVI век за деца или нещо подобно24. Наистина смятам, че можете спокойно да поверите списанието на лорд Портисхед, сър. Няма опасност той да публикува нещо, което да не одобрявате: лордът е известен като един от най-почтените хора в кралството. Уверен съм, че първото и основното му желание, ще бъде да ви угоди25.

Макар и неохотно, мистър Норел прие да се срещне с лорд Портисхед и мистър Дролайт написа писмо, с което канеше лорда на „Хановер Скуеър“.

Лорд Портисхед беше на около тридесет и осем години, много висок и слаб, с дълги тънки ръце и крака. Обикновено носеше бяло сако и светли бричове. Беше мил човек, който по ред причини се чувстваше неудобно: заради високия си ръст, заради статута си на бивш магьосник (тъй като бе интелигентен, той си даваше сметка, че мистър Норел гледа на него с неодобрение), заради срещата си с такива изискани светски господа като Дролайт и Ласелс; но най-неудобно се чувстваше заради срещата си с мистър Норел, който бе неговият герой. По едно време лордът така се развълнува, че започна да се поклаща напред-назад, което в съчетание с високия му ръст и светлите му дрехи го правеше да прилича на бреза, разлюляна от силен вятър.

Въпреки вълнението си той успя да изкаже своята благодарност за голямата чест, оказана му чрез поканата за среща с мистър Норел. Магьосникът се почувства толкова поласкан от дълбоката почит на лорд Портисхед към него, че щедро даде разрешение на лорда отново да се захване с изучаване на магия.

Естествено, лорд Портисхед се зарадва, но когато чу, че мистър Норел иска от него да прекарва дълги часове в ъгъла на всекидневната му и да слуша разсъжденията на магьосника за състоянието на съвременната магия, а после с напътствията на мистър Норел да бъде редактор на новото списание на мистър Мъри, той сякаш не можеше да си намери място от щастие.

Новото списание беше озаглавено „Приятелите на английската магия“ — заглавието бе заето от писмото, което мистър Сегундус написа до „Таймс“ миналата пролет. Любопитното беше, че нито една от статиите, публикувани там, не бе писана от мистър Норел, който се оказа напълно неспособен да създаде завършен текст, тъй като никога не оставаше доволен от написаното. Вечно се съмняваше, че е написал твърде много или твърде малко26.

В ранните броеве нямаше много неща, които да представляват интерес за сериозния изследовател на магията, а единствените забавни статии в тях бяха онези, в които Портисхед отправяше нападки от името на мистър Норел: към джентълмените магьосници, към дамите магьосници, към уличните магьосници, към странстващите магьосници, към магиите на деца ясновидци, към Ученото общество на магьосниците от Йорк, към Ученото общество на магьосниците от Манчестър, към учените общества на магьосници като цяло и към всякакви други магьосници.

Декември 1807 година