Бяха изминали двеста години, откакто английското правителство за последно бе използвало магьосник и министрите бяха поотвикнали от това.

— Основният ми проблем — обясни лорд Касълрей — е в набирането на мъже за войската — почти невъзможна задача, уверявам ви; британците са крайно невойнолюбив народ. Но аз съм хвърлил око на Линкълншир: казвали са ми, че свинското в Линкълншир е изключително добро и като го ядат, хората там стават много здрави и силни. Така че за мен най-полезно би било едно общо заклинание за целия Линкълншир, което да накара три-четири хиляди младежи изведнъж да се изпълнят с неустоимо желание да станат войници и да се бият с французите — той погледна с известна завист към сър Уолтър. — Дали вашият приятел знае такова заклинание, сър Уолтър? Как мислите?

Сър Уолтър нямаше представа, но каза, че ще попита мистър Норел. По-късно същия ден сър Уолтър Поул се обади на магьосника и му зададе този въпрос. Мистър Норел остана доволен. Не мислеше, че някой досега е искал подобна магия и помоли сър Уолтър да предаде комплименти от негово име на лорд Касълрей за оригиналния му начин на мислене. Колкото до това дали е възможно да се направи такова нещо:

— Затруднението тук се състои в прилагането на заклинанието върху Линкълншир, а оттам и върху младежите. Съществува опасност, ако успея — което, смея да се надявам, ще стане, — Линкълншир и няколко съседни графства да останат без население.

Сър Уолтър се върна при лорд Касълрей и му предаде, че отговорът е не. Следващата магия, която министрите поискаха, достави далеч по-малко удоволствие на мистър Норел. Съживяването на лейди Поул бе заинтригувало всички в Лондон и министрите съвсем не правеха изключение от останалите. Лорд Касълрей започна с това, че зададе на министрите въпроса от кого най-много се е страхувал Наполеон Бонапарт. Кой е предугаждал всеки ход на вероломния френски император? Кой е нанесъл такова поражение на французите, че те повече не са посмели да подадат френските си носове от родните си пристанища? Коя е тази личност, обединила в едно всички английски добродетели? Кой друг, каза лорд Касълрей, ако не лорд Нелсън? Естествено, първото нещо, което трябва да се направи, е да се съживи лорд Нелсън. Лорд Касълрей помоли сър Уолтър за извинение — може би нещо не разбира, но защо изобщо си губят времето да обсъждат този въпрос?

Тук мистър Канинг, енергичен и сприхав човек, бързо отговори, че, разбира се, липсата на лорд Нелсън дълбоко натъжава всички, Нелсън е национален герой, Нелсън е точно такъв, какъвто лорд Касълрей казва. Но след всичко казано и направено — мистър Канинг няма намерение да обижда флота, тази най-славна британска институция — Нелсън е чисто и просто моряк, докато мистър Пит-младши е всичко накуп22. Ако трябва да се съживи някой от мъртвите, тогава наистина няма друг избор освен Пит.

Лорд Чатъм (който освен всичко останало беше брат на мистър Пит-младши) естествено подкрепи това предложение, но попита защо изобщо трябва да избират — не могат ли да съживят и Пит, и Нелсън? Просто ще платят двойно на магьосника — никой не би възразил срещу това, нали?

После останалите министри започнаха да предлагат други кандидати за съживяване, докато се стигна дотам, че половината гробове в Англия трябваше да се опразнят. Много скоро беше съставен дълъг списък от мъртви джентълмени и както винаги се завърза спор.

— Това няма да свърши работа — каза сър Уолтър. — Трябва да започнем отнякъде и ми се струва, че всеки от нас дължи настоящия си пост на приятелството си с мистър Пит. Ще допуснем голяма грешка, ако отдадем предпочитание на друг джентълмен.

Изпратиха човек да повика мистър Норел от „Хановер Скуеър“ в Бърлингтън Хаус. Магьосникът беше въведен във великолепната зала, където седяха министрите. Сър Уолтър му каза, че обмислят ново съживяване.

Мистър Норел пребледня като платно и промърмори, че особеното уважение, което изпитва към сър Уолтър, го е подтикнало да направи магия, която при други обстоятелства не би дръзнал да предприеме, че няма никакво желание да повтаря опита и че министрите не осъзнават за какво го молят.

Но когато разбра кой точно е кандидатът за съживяване, мистър Норел като че ли изпита голямо облекчение и каза нещо за състоянието на тялото.

После министрите си спомниха, че мистър Пит е мъртъв от близо две години, и колкото и да бяха предани на премиера приживе, нямаха голямо желание да го видят в сегашното му състояние. Лорд Чатъм (брат на мистър Пит) тъжно отбеляза, че горкият Уилям със сигурност е доста разложен.

Никой не спомена и дума повече по въпроса.

След седмица лорд Касълрей предложи да изпратят мистър Норел до Холандия или може би до Португалия — места, където министрите не се надяваха да спечелят голямо предимство пред Бонапарт и където магьосникът би могъл да опита да направи нещо под ръководството на генералите и адмиралите. И така, адмирал Пейкок, стар червендалест морски вълк, и капитан Харкорт-Брус от 20-и полк на леките драгуни бяха изпратени в качеството на военноморска делегация до „Хановер Скуеър“ да проучат мистър Норел.

Капитан Харкорт-Брус бе не само дързък, красив и смел, но беше и романтик. Възраждането на магията в Англия силно го интригуваше. Той бе голям почитател на вълнуващи исторически книги и главата му беше пълна с разкази за древни битки, в които французите имат числено превъзходство и англичаните са обречени на смърт, но изведнъж се разнася странна, неземна музика и на върха на хълма се появява Кралят Гарван с висок черен шлем и мантия от гарванови пера, развяна на вятъра, спуска се в галоп по склона на големия си черен кон, следван от стотина рицари и стотина феи, и побеждава французите с магия.

Това беше представата на капитан Харкорт-Брус. Това очакваше да се случва занапред по всички бойни полета на континента. Затова когато видя мистър Норел в гостната на „Хановер Скуеър“, когато седна и го чу капризно да се оплаква на слугата си първо, че сметаната в чая била прекалено гъста, после, че била прекалено рядка — е, едва ли ще се учудите, когато ви кажа, че остана разочарован. Всъщност след срещата той така посърна, че адмирал Пейкок, безцеремонен възрастен джентълмен, искрено го съжали и си позволи само съвсем умерено да му се присмее и да го подразни.

Адмирал Пейкок и капитан Харкорт-Брус се върнаха при министрите и казаха, че и дума не може да става да изпращат мистър Норел където и да било, че ако го направят, адмиралите и генералите никога няма да простят на правителството. Тази есен в продължение на няколко седмици министрите имаха чувството, че никога няма да намерят работа на единствения си магьосник.

Ноември 1807 година