Убийството на книга е късно допълнение към английското магическо законодателство. Умишленото унищожаване на книга по магия се наказва по същия начин като убийството на християнин.

Не всички видни личности, споменати от джентълмена, са християни. Тъй както ние наричаме множество различни племена и раси с общото име „феи“, така и те ни наричат „християни“ независимо от религия, раса или епоха.

Партизанските отряди представляваха групи от испанци, наброяващи от няколко дузини до няколко хиляди, които се биеха с френските войски и ги изтощаваха с непрекъснати набези. Някои от тезн отряди се оглавяваха от бивши войници и поддържаха забележителна военна дисциплина. Други бяха най-обикновени бандити и съсредоточаваха енергията си колкото в битки с французите, толкова в тормозене на собствените си злополучни сънародници.

Писмо от Джонатан Стрейндж до Джон Сегундус, Мадрид, 20 август 1812 година. „Когато някой или нещо трябва да се намери, лорд Уелингтън непременно ще ме помоли да извикам видение. Това никога не помага. Кралят Гарван и другите Ауреати са разполагали със специална магия за намиране на вещи и хора. Доколкото разбирам, в началото са използвали сребърен леген с вода. Разделяли са повърхността на водата на четвъртини с помощта на искрящи лъчи светлина. Впрочем, Джон, наистина не мога да повярвам, че създаването на тези лъчи така те затруднява. Не знам как по-ясно да ти опиша тази магия. Това е най- простото нещо на света! Четвъртините представляват Рая, Ада, Земята и Феерия. Изглежда, че се използва заклинание за избор, за да се установи на кое от тези места може да се открие търсеният човек или предмет, но какво се прави по-нататък — нямам и най-малката представа, Норел също. Само ако знаех тази магия! Уелингтън и хората му непрекъснато ми поставят задачи, които не мога да изпълня или се налага да оставям недовършени, защото не разполагам с нея. Почти всеки ден усещам липсата й. А нямам време за експерименти. Така че, Джон, ще ти бъда безкрайно задължен, ако можеш да отделиш малко време, за да опиташ тази магия, и ако пожънеш някакъв успех, уведоми ме незабавно.“ Сред оцелелите документи на Джон Сегундус няма нищо, което да подсказва, че опитите му да възстанови тази магия са били успешни. Но през есента на 1814 година Стрейндж открива, че един пасаж в „Разкрития за тридесет и шест други свята“ на Парис Ормскърк, дълго смятан за овчарска броилка, е всъщност изопачена версия на точно тази магия. Към края на 1814 година и Стрейндж, и мистър Норел вече уверено я прилагат.

Стрейндж има предвид магия, правена от Краля Гарван. Повечето магии на краля са загадъчни, красиви и изтънчени, затова малко се изненадахме, когато научихме, че е използвал такова жестоко заклинание.

В средата на XIII век някои от враговете на краля правят опит да се съюзят срещу него. Повечето членове на съюза са негови стари познайници: единият е кралят на Франция, другият — кралят на Шотландия, а също няколко недоволни феи, окичиш се с грандиозни титли и управляващи — или може би не — обширните територии, за които претендират. Има и други лица, по-загадъчни, но по-велики. През по- голямата част от царуването си кралят поддържа добри отношения с повечето ангели и демони, но се носят слухове, че се е скарал с двама от тях: Задкиел, покровител на милосърдието, и Алринах, покровител на корабокрушенията.

Кралят не изглежда силно разтревожен от дейността на съюза. Но започва да се интересува, когато някои магически знаци му подсказват, че един от собствените му благородници се е присъединил към съюза и заговорничи срещу него. Името на заподозрения е Робърт Барбатус, граф на Уорфдейл, човек, известен с хитростта и умението си да манипулира околните, за коего е получил прозвището Лисицата. За краля няма по-голямо престъпление от измяната.

Когато големият син на Лисицата Хенри Барбатус умира от треска, Кралят Гарван заповядва да извадят тялото му от гроба и го съживява, за да го разпита за всичко, което знае. Томас Дъндейл и Уилям Ланчестър изпитват дълбоко отвращение към този вид магия и умоляват краля да използва други средства. Но кралят е много ядосан и не се оставя да го разредят. Има стотици други магии, които би могъл да използва, но никоя от тях не е толкова бърза и непосредствена, а като повечето велики магьосници Кралят Гарван е преди всичко практичен.

Говори се, че в гнева си Кралят Гарван набил Хенри Барбатус. Приживе Хенри бил прекрасен млад мъж, който будел възхищение с красивото си лице и изисканите си маниери и страх заради рицарската си ловкост. Фактът, че с магията на краля такъв благороден рицар се е превърнал в страхлива хленчеща кукла, силно разгневил Уилям Ланчестър и станал причина за горчива свада между него и краля, която продължила няколко години.

За прекъсване на „живота“ на труповете трябва да се извадят очите, езиците и сърцата им.

„Относно мъртвите италианци мога да кажа само, че ние дълбоко съжалявахме, че трябва да проявим такава жестокост към хора, които вече бяха изстрадали достатъчно. Но бяхме принудени да постъпим по този начин. Не можехме да ги убедим да оставят магьосника на мира. Те щяха или да го убият, или да го подлудят. Трябваше да сложим двама души да го пазят, докато спи, за да не могат мъртъвците да го доближават и да го будят. А и след смъртта си се бяха превърнали в истински развалини. Бедните неаполитанци представляваха гледка, каквато никой не би искал да вижда наяве. Накрая запалихме голям огън и ги хвърлихме в него.“

Лорд Фицрой Съмърсет до брат си, 2 септември 1812 година.

Полковник Викъри проведе рекогносцировка на гората и установи, че тя гъмжи от френски войници, притаени в очакване и готови да стрелят по британската армия. Офицерите му тъкмо обсъждаха какво да правят, когато пристигна лорд Уелингтън. „Предполагам, че може да заобиколим — каза Негова светлост, — но това ще отнеме време, а аз бързам. Къде е магьосникът?“

Някой отиде да доведе Стрейндж.

„Мистър Стрейндж! Не вярвам, че особено ще ви затрудни да преместите тези дървета! Убеден съм, че ще бъде далеч по-лесно, отколкото да караме четири хиляди души да изминават седем мили повече. Преместете гората, моля!“ Стрейндж изпълни молбата на лорд Уелингтън и премести гората от другата страна на долината. Френските войници се озоваха на гол хълм и бързо се предадоха на англичаните.

Поради грешка в картите на Уелингтън град Памплона се оказа не точно там, където британците предполагаха. Уелингтън остана много разочарован, когато армията не пристигна в Памплона, след като извървя двадесет мили за един ден, защото се оказа, че градът е десет мили по на север. След кратко