Маргарет Форд се събудила и видяла издутите бузи на момиченцето, но в първия момент била твърде сънена и стресната, за да разбере какво става. Наблизо прелетяла пчела, дъщерята на Учителя я посочила и изпищяла. Другите слуги също се разпищели.

— Бързо, господарке, умолявам ви! — извикала девойката. Погледнала нагоре: — Ето, орлите и соколите приближават! — тя се вгледала в далечината. — О, ето ги мечките и глиганите, бързат насам, за да разкъсат на парчета бедното дете!

Маргарет Форд изкрещяла на магията в пръстена да спре и тя тутакси я послушала, и почти в същия миг детето глътнало бонбона. Докато господарката и слугите утешавали момиченцето, тръскали го и го молели да изплюе магическия пръстен, дъщерята на Учителя тичала по брега на реката към Нотингам.

Нататък нещата се развили по очаквания начин. Щом Маргарет Форд разбрала как са я изиграли, погнала девойката с коне и кучета. Няколко пъти дъщерята на Учителя мислела, че ще я заловят: преследвачите почти я настигали и кучетата лаели зад гърба й. Но историята разказва как всички пострадали от магиите на Маргарет Форд помогнали на бегълката: как селяните от Ховърингам свалили превръзките от очите си и въпреки всички ужасяващи гледки, които се занизали пред очите им, се втурнали да строят прегради, за да попречат на Маргарет Форд да мине; как бедната Джоселин Трент се подала от реката и се опитала да завлече Маргарет Форд със себе си в мътните води; как пламналата гора започнала да мята по преследвачите горящи клони. Пръстенът се върнал при Учителя от Нотингам, който поправил всички злини, извършени от Маргарет Форд, и възвърнал богатството и репутацията си. Има и друг вариант на историята, в който няма магически пръстен, нито вечно горяща гора, нито феникс — всъщност няма никакви чудеса. Според този вариант Маргарет Форд и дъщерята на Учителя от Нотингам (чието име било Доната Торел) не били врагове, а видни представителки на задруга на жени магьосници, процъфтявала в Нотингамшир през XII век. Хю Торел, Учителят от Нотингам, се противопоставил на задругата и положил големи усилия да я унищожи (въпреки че собствената му дъщеря членувала в нея). Той почти успял, но жените напуснали домовете, бащите и съпрузите си и отишли да живеят в гората под закрилата на Томас Годблес, много по-велик магьосник от Хю Торел. Този не толкова колоритен вариант на историята никога не се е радвал на същата популярност като другия, но според Джонатан Стрейндж това е истинската история и той я включва в „История и практика на английската магия“.

— Изпитвам глад, който не може да бъде задоволен с една супа! (фр.) — Бел. прев.

Стивън разказа как след пристигането си на нашите брегове Юлий Цезар оставил войската си и влязъл в малка зелена горичка. Не направил и няколко крачки, когато видял двама млади мъже, които въздишали дълбоко и в мъката си удряли с юмруци земята. И двамата били забележително красиви и облечени в най- фини тъкани, боядисани в най-редки цветове. Юлий Цезар останал толкова поразен от благородния вид на тези младежи, че ги обсипал с въпроси, а те му отговорили искрено и без никаква плахост. Обяснили му, че са подали жалби в местния съд. Съдът заседавал веднъж на всеки три месеца, за да урежда споровете и да наказва виновниците сред местните жители, но за беда народът им е много пакостливо и сприхаво племе и в момента не се изслушват никакви дела, защото не може да се намери безпристрастен съдия: всеки достоен човек измежду тях или е обвинен в престъпление, или поддържа тесни взаимоотношения с някого от обвиняемите. Като чул това, Цезар се смилил над тях и веднага предложил да стане съдия, което младежите с готовност приели. Те го повели по кратък път през гората към обрасла с трева падина между полегати зелени хълмове. Там Цезар заварил около хиляда невиждано красиви мъже и жени. Седнал на склона на един от хълмовете и изслушал всичките им жалби и обвинения, а след това отсъдил толкова мъдро, че всички останали доволни и никой не си тръгнал с лоши чувства.

Хората били толкова доволни от Юлий Цезар, че му предложили в замяна каквото пожелае. Цезар помислил малко и казал, че иска да завладее света. Те му го обещали.

Район в Южна Африка, прочут с хубавото си вино. — Бел. прев.

На 14 май 1810 година Стрейндж пише на Джон Сегундус:

„…Тук извикването на видения е много популярно и аз се стремя да задоволявам желанията на хората винаги, когато мога. Каквото и да казва мистър Норел, това не е никак трудно и доставя голяма радост на лаиците. Единственото ми оплакване е, че повечето хора искат да им показвам техни роднини. Във вторник ходих на «Тависток Скуеър» в дома на семейство Фулчър. Разлях малко вино на масата, направих магията и им показах морска битка, която в този момент се водеше на Бахамските острови, разрушен неаполитански манастир на лунна светлина и накрая император Наполеон Бонапарт с чаша какао и крака, потопени в леген с гореща вода. Фулчър бяха достатъчно благовъзпитани, за да демонстрират интерес към направеното от мен, но в края на вечерта ме попитаха дали не мога да им покажа една тяхна леля, която живее в Карлайл. През следващия половин час Арабела и аз трябваше да разговаряме помежду си, докато цялото семейство гледаше съсредоточено как старата дама седи край огъня с бяла шапка и плете.“ „Писма и бележки на Джонатан Стрейндж“, под ред. на Джон Сегундус, изд. Джон Мъри, Лондон, 1824.

Една от книгите на мистър Норел. Мистър Норел я спомена съвсем между другото, когато мистър Сегундус и мистър Хънифут му гостуваха в началото на януари 1807 година.

Това бяха венецианските картини, които преди две години мистър Норел беше видял в дома на мисис Уинтъртаун. Тогава мисис Уинтъртаун му бе казала, че възнамерява да ги подари на сър Уолтър и мис Уинтъртаун за сватбата им.

Между пет и осем сантиметра. — Бел. прев.

Сред магиите, направени през 1810 година от Стрейндж и Норел, имаше: предизвикване на изсушаване на част от морето в Бискайския залив и поява на обширна гора с гигантски дървета на същото място (довело до разрушаването на двадесет френски кораба), предизвикване на необичайни приливи, отливи и ветрове за объркване на френските кораби и унищожаване на реколта и добитък във Франция, оформяне на дъжда във флотилии от кораби, укрепени градове, гигантски фигури, ята ангели и други с цел сплашване, объркване и замайване на френските войници и моряци, извикване на нощ, когато французите очакват слънцето да изгрее, и обратно. Всички горепосочени видове магии са споменати в „De Generibus Artium Magicarum Anglorum“ на Франсис Сътън-Гроув.

В края на 1809 година предишният секретар на войната лорд Касълрей жестоко се скара с мистър