Франсис Сътън-Гроув (1682–1765), магьосник теоретик, написал две книги: De Generibus Artium Magicarum Anglorum („За произхода на английското магическо изкуство“), 1741, и „Предписания и описания“, 1749. Дори мистър Норел, най-възторжен (и всъщност единствен) почитател на Сътън-Гроув, смята, че „Предписания и описания“ (където авторът прави опит да състави правила за практическа магия) е голям провал, а ученикът на мистър Норел, Джонатан Стрейндж, я мрази дотолкова, че е разкъсал екземпляра си и е нахранил с него магарето на един калайджия (вж. „Животът на Джонатан Стрейндж“ от Джон Сегундус, 1820, изд. Джон Мъри). De Generibus Artium Magicarum Anglorum се смята за най-отегчителната книга по теория на английската магия (на която са посветени много скучни книги). Тя представлява първият опит на англичанин да очертае областите на магията, които съвременните магьосници следва да изучават; според Сътън-Гроув те наброяват тридесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и пет и той е изброил всичките в отделни глави. Сътън-Гроув е учител на великия мистър Норел и в още едно отношение: в никой от списъците му не се споменава магията, традиционно приписвана на птици или диви животни, и той преднамерено изключва онези видове магия, за които обикновено се използват феи, като например съживяването на мъртъвци.

Херцогът на Портланд — пръв министър на хазната между 1807 и 1809 г.

О, дух! Имам голяма нужда от твоята помощ. Тази девойка е мъртва и семейството й желае тя да се завърне към живота.

Ето мъртвата между земята и небето! Знай, о, дух, че избрах теб за тази велика задача, защото…

Бърлингтън Хаус на „Пикадили“ беше лондонската резиденция на херцога на Портланд, Пръв министър на хазната (когото много хора напоследък наричат по френски образец премиер-министър). Сградата е построена през Средновековието, когато английските благородници не са се страхували да си съперничат с монарха по могъщество и богатство, затова тя няма равна на себе си по красота никъде в столицата. Колкото до самия херцог, той беше почтен възрастен джентълмен, но, горкият, съвсем не отговаряше на представите за премиер-министър. Беше много стар и болен. Сега той лежеше в стая със спуснати завеси в отдалечена част на къщата, омаян от лауданум и полужив. Не можеше да бъде от полза нито за страната си, нито за колегите си министри. Единственото предимство, което те виждаха в това, че херцогът продължава да заема поста си, беше, че можеха да ползват великолепната му къща за своите събрания и да нареждат на прекрасната му прислуга да поднася всичко, което им хрумне, от избата (обикновено министрите намираха, че от управляването на Великобритания се ожаднява).

Уилям Пит-младши (1759–1806) — много е съмнително някога да се появи друг като него, защото той става премиер-министър на двадесет и четири години и управлява страната — с един-единствен кратък интервал от три години — чак до смъртта си.

Четири години по-късно по време на войната на полуострова ученикът на мистър Норел, Джонатан Стрейндж, изказа сходни критики относно този вид магия.

В изказването си мистър Ласелс успя да събере всички книги на лорд Портисхед в една. До началото на 1808 година, когато се отказва от заниманията си, лорд Портисхед публикува три книги: „Животът на Джак Беласис“, изд. Лонгман, Лондон, 1801; „Животът на Никълъс Губърт“, изд. Лонгман, Лондон, 1805; и „История на Краля Гарван за деца“, изд. Лонгман, Лондон, 1807, с гравюри от Томас Беуик. Първите две представляват научни изследвания на двама магьосници от XVI век. Мистър Норел няма високо мнение за тях, но особено не харесва „Историята за деца“. Джонатан Стрейндж, от друга страна, смята, че това е прекрасно четиво.

„Странно как толкова заможен човек — в имуществото на лорд Портисхед влизаше голяма част от Англия — можеше да бъде толкова скромен, но случаят бе точно такъв. Освен това той беше предан съпруг и баща на десет деца. Мистър Стрейндж ми каза, че гледката на лорд Портисхед и децата му, увлечени в игра, е една от най-прекрасните на света. И наистина самият Портисхед беше като дете. При всичките си обширни познания лордът не можеше да различи добро от зло, макар че с лекота четеше на китайски. Той беше най-милият от всички британски аристократи“: „Животът на Джонатан Стрейндж“ от Джон Сегундус, изд. Джон Мъри, Лондон, 1820.

„Приятелите на английската магия“ излиза за пръв път през февруари 1808 година и веднага си спечелва популярност. Към 1812 година Норел и Ласелс се хвалят, че тиражът надхвърля 13 000, но колко достоверна е тази цифра — не може да се каже. От 1808 до 1810 редактор официално е лорд Портисхед, но по всяка вероятност мистър Норел и Ласелс често се месят в работата му. Между Норел и Ласелс съществуват известни разногласия относно целите на списанието. Мистър Норел иска „Приятелите на английската магия“ първо да внуши на британското общество представата за голямото значение на съвременната английска магия, второ, да поправи погрешните схващания за историята на магията и, трето, да оплюе онези магьосници и видове магьосници, които мистър Норел мрази. Той не желае да обяснява на страниците му магически процедури — с други думи, няма намерението да прави от него образователно списание. Лорд Портисхед, чието възхищение към мистър Норел е безгранично, счита за свой основен дълг като редактор да следва многобройните напътствия на магьосника. В резултат на това първите броеве на „Приятелите на английската магия“ са по-скоро скучни и често озадачаващи — пълни със странни пропуски, противоречия и бегли намеци. Ласелс, от друга страна, отлично разбира как едно периодично издание може да се използва за спечелване на подкрепа за възраждането на английската магия и се стреми да го направи по-лековато. Той все повече се вбесява от предпазливия подход на Портисхед, взема мерки и от 1810 година нататък двамата с лорд Портисхед са съредактори.

Джон Мъри издава „Приятелите на английската магия“ до началото на 1815, когато се спречква с мистър Норел. Лишен от подкрепата му, Мъри се вижда принуден да продаде списанието на друг издател — Томас Нортън Лонгман. През 1816 година Мъри и Стрейндж замислят да създадат списание, което да съперничи на „Приятелите на английската магия“, под заглавието „Фамулус“, но само един брой вижда бял свят.