Олстън. В двора на църквата било намерено тяло на малко момче, провесено на дървото пред портата. Над портата се издигала статуя на Девата с Младенеца. Жителите на Олстън изпратили хора в Нюкасъл, в замъка на Краля Гарван, и Кралят Гарван проводил двама магьосници, които да накарат Пресветата Дева и Младенеца Исус да говорят, и те разказали как видели непознат да убива момчето по неизвестни причини. След това при всяко идване на странник в града жителите на Олстън го завеждали пред портата на църквата и питали „Той ли е?“, но Девата и Младенецът винаги отговаряли, че не е. В краката на Девата имало лъв и дракон, увити един около друг по крайно любопитен начин, захапали се един друг за вратовете. Тези създания явно били издълбани от някого, който никога не е виждал лъв или дракон, но е виждал много кучета и овце, защото нещо от чертите на кучето и овцата се било прокраднало в изображението. Всеки път, когато някой нещастник се изправял за оглед пред Девата и Младенеца, лъвът и драконът преставали да се хапят взаимно и заприличвали на причудливи кучета пазачи, като лъвът започвал гневно да лае, а драконът — да блее. Минали години и всички жители на града, които помнели момчето, били вече мъртви, както по всяка вероятност и самият убиец. Но Девата и Младенецът някак по навик продължавали да говорят и всеки път, когато някой злополучен странник минел покрай тях, те все така въртели каменни глави и казвали: „Не е той.“ А Олстън си спечелил репутацията на призрачно място и хората не пътували дотам, ако можели да го избегнат.

За да разбере по-добре характера и магическите сили на мистър Норел, мистър Сегундус състави подробно описание на посещението си в абатството Хъртфю. За съжаление той установи, че спомените му за това са крайно неясни. Щом захванеше да препрочита написаното, мистър Сегундус откриваше, че си спомня посещението по различен начин. Щом започнеше да зачерква думи и изречения и да ги заменя с нови, стигаше дотам, че пренаписваше всичко отначало. След четири-пет месеца се видя принуден да признае пред себе си, че вече не помни какво е казал мистър Хънифут на мистър Норел или какво е отвърнал мистър Норел, или какво той — мистър Сегундус — е видял в къщата. Накрая стигна до заключението, че опитите да напише нещо по въпроса са безполезни, и хвърли написаното в огъня.

Веднъж мистър Дролайт се озовал в една стая с дългокосместата бяла котка на лейди Бесбъро. Той бил облечен в безупречен черен костюм и затова силно се разтревожил, когато котката започнала да обикаля около него като че ли с намерението да седне в скута му. Мистър Дролайт издебнал удобен момент, когато никой не го наблюдава, взел котката, отворил прозореца и я изхвърлил навън. Макар че паднала от третия етаж на земята, котката оживяла, но едната й лапа така и не се оправила и оттогава животното проявявало силна антипатия към джентълмени в черни дрехи.

Смята се, че Мерлин е бил затворен в едно дърво от магьосницата Нимю, или Вивиан.

Мистър Ласелс преувеличава. Кралствата на Краля Гарван никога не са били повече от три на брой.

Тъбс срещу Стархаус — известно дело, гледано на тримесечното заседание на съда в Нотингам преди няколко години.

Помощникът на Саймън Блъдуърт се появил при него изневиделица, предложил услугите си и казал, че иска да го наричат Бъклър. Както може да ви каже всеки английски ученик, Блъдуърт би следвало да се поинтересува и да разпита по-подробно за това кой точно е Бъклър и как така му е хрумнало да дойде от Феерия с едничката цел да служи на третокласен английски магьосник.

Бъклър бил много сръчен във всички видове магия и делата на Блъдуърт в малкото градче Брадфорд на Ейвън потръгнали и се разраснали. Само веднъж Бъклър му създал затруднения, когато във внезапен пристъп на гняв унищожил една малка книжка, собственост на капелана на лорд Лъвел.

Колкото по-дълго служел Бъклър на Блъдуърт, толкова по-силен ставал и когато станал достатъчно могъщ, първата му работа била да промени външния си вид: прашните му парцаливи дрехи се превърнали в хубав костюм, от чифт ръждясали пили, откраднати от един ключар в града, се получил меч, мършавата му, петниста, лисича физиономия станала бяло и красиво човешко лице, а самият той изведнъж пораснал с два-три фута. Бъклър побързал да увери мисис Блъдуърт и дъщерите й, че това е истинският му облик и че досега просто е бил омагьосан.

Една хубава майска сутрин през 1310 година, когато Блъдуърт не си бил у дома, мисис Блъдуърт забелязала висок шкаф в ъгъла на кухнята, какъвто нямало дотогава. Когато попитала Бъклър за това, слугата тутакси отвърнал, че това е магически шкаф и че той го е докарал тук. Казал, че открай време му е мъчно, че магията вече не се използва често в Англия, че страда, като гледа как мисис Блъдуърт и дъщерите й перат, метат, готвят и чистят от зори до мрак, когато според него би следвало да седят на меки възглавници в рокли, обсипани със скъпоценни камъни, и да похапват бонбони. Това се сторило много разумно на мисис Блъдуърт. Бъклър казал как често упреква съпруга й за това, че не може да направи живота на мисис Блъдуърт приятен и лек, но мистър Блъдуърт не му обръща никакво внимание. Тя отвърнала, че това ни най-малко не я учудва.

Бъклър казал, че ако влезе в шкафа, мисис Блъдуърт ще се озове на вълшебно място, където ще се научи на заклинания, с помощта на които всяка работа ще се върши за миг, тя ще изглежда красива в очите на околните и когато поиска, пред нея ще изникват големи купчини злато, съпругът й ще я слуша за всичко и т.н. и т.н.

— Колко общо са заклинанията? — попитала мисис Блъдуърт.

— Около три — отвърнал Бъклър.

— Трудно ли се научават?

— О, не! Съвсем лесно.

— Много време ли ще отнеме?

— Не, не много, ще се върнете навреме за църквата.

Същата сутрин в шкафа на Бъклър влезли седемнадесет души и никога повече не се завърнали в Англия, сред тях мисис Блъдуърт, двете й малки дъщери, две прислужници и двама слуги, чичото на мисис Блъдуърт и шестима съседи. Само Маргарет, най-голямата дъщеря на Блъдуърт, отказала да влезе.

Кралят Гарван изпратил двама магьосници от Нюкасъл да разследват случая и благодарение на техните писмени свидетелства историята е достигнала до нас. Главен свидетел била Маргарет, която разказала как когато се прибрал, „баща ми влезе в шкафа, за да се опита да ги спаси, макар че аз го молех да не отива. Повече не излезе от там“.

Двеста години по-късно доктор Мартин Пейл пътувал през Феерия. В замъка на Джон Холишуз (древен и могъщ феин принц) той намерил човешко дете, около седем-осемгодишно, много бледо и изгладняло на вид. То казало, че името му е Ан Блъдуърт и че било във Феерия от две седмици. Дали му да мие голяма купчина мръсни тенджери. Момичето казало, че ги мие, откакто е пристигнало, и когато свърши, ще се прибере у дома при родителите и сестрите си. То смятало, че до ден-два ще свърши.