създания. Английският магьосник е внушителна гледка. Двама английски магьосници, предполагам, са дваж по-внушителна гледка, а когато тези двама английски магьосници са обгърнати от вечен мрак — е! Това сигурно е достатъчно да уплаши всеки под ранга на полубог!
— Къде ще отидете?
— О, има куп места. Този свят е само един от много други и на магьосниците не приляга да бъдат… как да се изразя… тесногръди.
— Но как ще го възприеме мистър Норел? — попита колебливо Арабела. — Той никога не е обичал да пътува — дори до места като Портсмут.
— А! Това е едно от предимствата на нашия начин на пътуване. Той може изобщо да не излиза от къщата, ако не иска. Светът — всички светове — ще идват при нас.
Стрейндж млъкна и се огледа.
— Не бива да отивам по-нататък. Норел остана назад. По няколко причини, свързани с магията, ние не бива да се отдалечаваме твърде много един от друг. Арабела — каза той с необичайно сериозен тон, — мисълта, че си пленена под земята, ми беше непоносима. Бях готов на всичко — на всичко — да те измъкна от там.
Арабела взе ръцете му в своите. Очите й блестяха.
— И успя — прошепна тя.
Двамата се погледнаха и в този миг всичко стана както преди — сякаш изобщо не се бяха разделяли; но тя не предложи да дойде с него в мрака, а той не я помоли за това.
— Един ден — каза Стрейндж — ще намеря вярната магия и ще прогоня мрака. И в този ден ще дойда при теб.
— Да. Един ден. Ще те чакам.
Той кимна и понечи да тръгне, но се поколеба.
— Бел, не носи черно. Не бъди вдовица. Бъди щастлива. Такава искам да те виждам в мислите си.
— Обещавам. А аз какъв да те виждам?
Стрейндж се замисли и след малко се разсмя.
— Заровил нос в някоя книга!
Те се целунаха веднъж. После той се завъртя на токовете си и изчезна в мрака.
БЛАГОДАРНОСТИ
Първо дължа благодарност на прекрасния Джайлс Гордън, който много ни липсва.
Гордеех се, че той беше мой агент. И все още се гордея.
Специални благодарности на Джони Гелър за всичко, което направи, след като Джайлс си отиде.
За куража, който ми дадоха в началото на работата ми по тази книга: Джеф Раймън, Алисън Пейс (която също много ни липсва), Тинч Минтър и писателската й група, особено Джулиан Хол.
За куража, който ми даваха в процеса на работа: родителите ми Джанет и Стюарт, Патрик и Тереза Нилсен Хейдън, Елън Датлоу, Тери Уайндлинт и Нийл Геймън, чиято щедрост към другите писатели не спира да ме учудва.
На всички, които ми помагаха с езиците: Стюарт Кларк, Саманта Евънс, Патрик Марсел и Джорджия Грили. За помощта със сложните въпроси от историята на войната с Наполеон: Никълъс Блейк (ако са останали грешки, те са изцяло по моя вина). За проникновените коментари и предложения: Антония Тил. На авторите на книгите, които ми бяха от помощ от начало до край: Елизабет Лонгфорд („Уелингтън“) и Кристофър Хибърт и Бен Уайнреб („Енциклопедия на Лондон“).
На Джонатан Уайтланд, който на драго сърце раздава време и опит, за да могат „Маковете“ да работят и на тях да се пишат книги.
И най-вече на Колин, който правеше всичко, за да мога аз да пиша, който никога не се оплакваше и без когото тази книга най-вероятно нямаше да види бял свят.
Информация за текста
© 2004 Сузана Кларк
© 2006 Магдалена Куцарова, превод от английски
Susanna Clarke
Jonathan Strange & Mr Norrell, 2004
Сканиране, разпознаване и редакция: nlr, 2008
Публикация:
Превод: Магдалена Куцарова-Леви
ИК „Прозорец“ ЕООД, 2006
ISBN-10: 954-733-496-4
ISBN-13: 976-954-733-496-0
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4963]
Последна редакция: 2008-01-18 14:51:13
1
Джонатан Стрейндж. История и практика на английската магия, том I, гл. 2, изд. Джон Мъри, Лондон, 1816.
2
По-правилно е да се наричат Ауреати, или магьосници от Златния век.
3
Джон Сегундус. Пълно описание на феите — слуги на доктор Пейл, техните имена, истории, характери и услуги, които са му вършили; изд. Томас Бърнам, книгопродавец, Нортхамптън, 1799.
4
Доктор Мартин Пейл (1485–1567) е син на кожар от Уоруик. Той е последният от Ауреатите, или магьосниците от Златния век. След него има и други магьосници (като Грегорий Авесалом), но тяхната репутация е спорна. Пейл със сигурност е последният английски магьосник, посетил Феерия.
5
Както знаем от максимата на Джонатан Стрейндж, магьосниците се карат за всевъзможни неща с години и много трудове са изписани по въпроса за това дали дадена книга може да се определи като книга по магия. Но повечето лаици се ръководят от следното просто правило: книгите, написани преди изчезването на магията в Англия, са книги по магия, книгите, написани по-късно, са книги за магия. Принципът, на който се основава правилото на лаиците, е, че книга по магия може да напише само практикуващ магьосник, а не магьосник теоретик или историк. Какво по-разумно от това? Но ето че вече възникват затруднения. Великите майстори на магията, които наричаме магьосници от Златния век, или Ауреати (Томас Годблес, Ралф
