Прието е да се смята, че Кралят Гарван е имал три царства: Англия, Феерия и загадъчна страна в далечния край на Ада.

Томас Ланчестър. Трактат за езика на птиците, глава 6.

Накрая и двете дела се решиха в полза на сина на Лорънс Стрейндж.

Тъкмо обратното, Лорънс Стрейндж се зарадва, че за няколко месеца ще си спестява разноските за храна и облекло на момчето. Ето как любовта към парите прави умния човек тесногръд и смешен.

Джон Сегундус, биограф на Стрейндж, на няколко места отбелязва, че Стрейндж предпочита обществото на умните жени пред това на мъжете. „Животът на Джонатан Стрейндж“, изд. Джон Мъри, Лондон, 1820.

Тази теория е изказана за пръв път от корнуолски магьосник на име Мерод през XII век и намира разпространение в много варианти. В най-крайната си форма тя изповядва схващането, че всеки излекуван, спасен или съживен с магия вече не е във властта на Бога и църквата му, дори ако магьосникът или феята, извършили магията, са свързани по някакъв начин с тях.

Мерод е арестуван и отведен при Стивън, краля на Южна Англия, и свещениците от Съвета на Уинчестър. Там е жигосан, пребит и съблечен полугол. След това е прогонен от кралството. Свещениците заповядват никой да не му се притича на помощ. Мерод тръгва пеша от Уинчестър за Нюкасъл, където се намира замъкът на Краля Гарван. По пътя умира.

Друга форма на Меродовата ерес е разпространеното в Северна Англия вярване, че някои убийци не принадлежат нито на Бога, нито на дявола, а на Краля Гарван.

Уилям Пантлър. Три несъвършени състояния на съществуване, изд. Хенри Линтот, Лондон, 1735. Трите несъвършени съществувания са ангелите, хората и феите.

От тази забележка става ясно, че мистър Норел все още не е осъзнал колко високо го ценят всички министри и с каква готовност биха ползвали услугите му във войната.

Лондонската къща на Уелския принц в Пал Мал.

Робърт Банкс Дженкинсън, лорд Хоуксбъри (1770–1828). След смъртта на баща си през декември 1808 той става граф на Ливърпул. През следващите девет години се доказва като един от най-големите поддръжници на мистър Норел.

Кралят е любящ и предан баща на шестте си дъщери, но привързаността му към тях го принуждава да ги държи строго почти като затворнички. Той не може да понесе мисълта, че която и да било от дъщерите му ще се омъжи и ще го напусне. Затова те са принудени да водят непоносимо еднообразен живот в замъка Уиндзор в компанията на сприхавата кралица. От шестте само една успява да се омъжи, преди да навърши четиридесет.

Изглежда, Стрейндж не е изоставил толкова бързо идеята за поетична кариера. В „Животът на Джонатан Стрейндж“, изд. Джон Мъри, Лондон, 1820, Джон Сегундус разказва как след като не е успял да намери поет, когото да покровителства, Стрейндж е решил сам да пише стихове. Първия ден нещата тръгнали много добре: той прекарал времето от закуска до вечеря по халат, седнал на писалището в спалнята си, бързо изписвайки няколко дузини листа. Всичко, което написал, се харесало както на самия него, така и на лакея му, който също бил човек на перото и с готовност го съветвал по заплетени въпроси като избора на метафори и реторични обръщения и който накрая се втурнал да събира листата, разхвърляни по пода, подредил ги и тичешком слязъл по стълбите, за да прочете най-вълнуващите места на приятеля си помощник-градинаря. Бързината, с която пишел Стрейндж, била наистина поразителна; лакеят му заявил, че когато допрял ръка до главата на господаря си, усетил, че гори от бушуващата в нея творческа енергия. На втория ден Стрейндж седнал да напише петдесетина страници и още в началото се сблъскал със затруднение, защото не можел да измисли рима на „любов безкрайна“. „Сила омайна“ не го задоволила, „нега трайна“ му се сторила пълна безсмислица, а „плът незнайна“ — направо вулгарна. Той се мъчил около час и след като не могъл да измисли нищо, излязъл да поязди, за да проветри мислите си и никога повече не се върнал към писането на поезия.

Село на пет-шест мили от дома на Стрейндж.

Мистър Норел вероятно го е адаптирал от описание на едно ланкаширско заклинание в „Библиотека на смъртта“ на Питър Уотършип (1448).

Някои учени (сред които и Джонатан Стрейндж) твърдят, че Мария Авесалом много добре е знаела какво върши, като е оставила къщата да рухне. Според тях тя е постъпила съгласно широко разпространеното вярване, че всички рухнали сгради принадлежат на Краля Гарван. Това би обяснило факта, че магията в Къщата на сенките се е засилила след рухването й. „Всички дела на човека, всички негови градове, империи, паметници един ден ще се превърнат в прах. Дори къщите на скъпите ми читатели неизбежно — дори само за един-единствен ден или час — ще рухнат и ще станат къщи от камъни, зазидани с лунна светлина, прозорци, пробити от звезди, и подове, постлани с прашен вятър. Казват, че в този ден, в