Канинг. Джентълмените се биха на дуел, след което и двамата бяха принудени да подадат оставка. Настоящият секретар на войната лорд Ливърпул е същият човек, когото по-горе наричахме лорд Хоксбъри. През декември 1808 година, когато баща му почина, той изостави едната си титла и прие другата.

Horse Sand — букв. от английски — „конски пясък“. — Бел. прев.

Тавматоман — човек, завладян от страст към магията и чудесата, „Речник на английския език“ от Самюъл Джонсън.

Замъкът Флорс е домът на херцозите на Роксбърг.

В крайна сметка Комисията по привилегиите отсъди в полза на сър Джеймс Инес и точно както мистър Ласелс предсказа, новият херцог тутакси обяви библиотеката за продажба.

Търгът през лятото на 1812 година (докато Стрейндж беше на Пиренейския полуостров) бе може би най-забележителното библиографско събитие след пожара на Александрийската библиотека. То продължи четиридесет и един дни и стана причина за поне два дуела.

Сред книгите на херцога бяха открити седем магически текста, всичките изключителни.

„Rosa et Fons“ („Роза и извор“ (лат.) — бел. прев.) съдържаше размисли върху магията от неизвестен магьосник от XIV век.

„Тома дьо Дундел“, неоткрита досега поема на Кретиен дьо Троа, беше цветист разказ за живота на Томас Дъндейл, първия човек, прислужвал на Краля Гарван. „Книгата на Ловдей Ингам“ представляваше разказ за ежедневните занимания на магьосник, живял през XV век в Кеймбридж.

„Exercitatio Magica Nobilissima“ („Най-благородно упражняване на магия“ (лат.) — бел. прев.) беше опит за пълно описание на английската магия от XVII век. „Историята на Седем“ представляваше много объркана творба, написана отчасти на английски, отчасти на латински, отчасти на неизвестен феин език. Времето на създаването й не можеше да се определи, авторът беше неизвестен и целта, която този автор с преследвал с написването на книгата, бе напълно неясна. Общо взето, това като че ли беше историята па град във Феерия, наречен Седем, но сведенията бяха представени по много объркан начин и авторът често прекъсваше разказа си, за да обвинява някакво неопределено лице за незнайна обида, която то му е нанесло. Тези части от текста приличаха повече на възмутена жалба, отколкото иа нещо друго. „Парламентът на жените“ представляваше алегорично описание от XVI век на мъдростта и магията, присъщи само на жените.

Но най-прекрасната книга беше „Огледало на живота на Ралф Стоукси“, която наред с първото издание на „Декамерон“ на Бокачо бе представена в последния ден на търга. До този ден дори мистър Норел не беше подозирал за съществуването на тази книга. По всичко личеше, че е написана от двама автори: единият магьосник от XV век на име Уилям Торп, другият прислужникът от народа на феите, служил на Ралф Стоукси, Кол Том Блу. За тази ценност мистър Норел плати нечуваната сума от 2100 гвинеи. Всеобщото уважение към мистър Норел бе толкова голямо, че нито един джентълмен в залата не си позволи да наддава срещу него. В седмиците преди търга Арабела Стрейндж беше много заета. Тя писа многобройни писма до роднини на Стрейндж и посети всичките си приятели в Лондон в опит да заеме достатъчно пари, за да купи някои от книгите за съпруга си, но Норел спечели наддаването за всяка една от тях. Писателят сър Уолтър Скот присъстваше на търга и описа завършека му. „Мисис Стрейндж така се разочарова от загубата на «Живота на Ралф Стоукси», че седна и се обля в сълзи. В същия момент мистър Норел мина покрай нея с книгата в ръка. Този човек не удостои нито с дума, нито с поглед съпругата на ученика си. Не знам кога за последно съм виждал поведение, което толкова да не ми допада. Някои хора забелязаха отношението му и аз чух доста резки изказвания по адрес на Норел. Дори лорд Портисхед, чието възхищение към магьосника не знае граници, признава, че според него мистър Норел се е държал изключително зле с мисис Стрейндж.“ Но отношението на мистър Норел към мисис Стрейндж не бе единствената случка, предизвикала неблагоприятни отзиви. През следващите седмици учени и историци зачакаха да чуят какви нови сведения се съдържат в седемте прекрасни книги. В частност те силно се надяваха, че „Огледало на живота на Ралф Стоукси“ ще даде отговори на някои от най-неразрешимите загадки в английската магия. Предполагаше се, че мистър Норел ще оповести новите си открития на страниците на „Приятелите на английската магия“ или ще поръча да отпечатат копия на книгите. Той не направи нищо подобно. Един-двама души му писаха писма, в които му задаваха конкретни въпроси. Той не ги удостои с отговор. Когато писмата се появиха във вестниците, придружени с оплаквания от поведението му, това силно го възмути. В края на краищата, мистър Норел просто постъпваше така, както бе правил винаги — придобиваше ценни книги и после ги криеше, та никой друг да не може да ги види. Разликата беше в това, че по времето, когато той бе никому неизвестен джентълмен, никой не се замисляше за постъпките му, а сега цялото общество бе устремило поглед към него. Хората се чудеха на мълчанието му и започваха да си припомнят други случаи, в които мистър Норел се бе държал грубо и надменно.

„Благословията на Сейнт Серло“ беше пленен френски кораб. Предишното му име бе „Le Temple Foudroye“, „Поразеният от гръм храм“. Разбира се, Благословията на Сейнт Серло е наименованието на една от четирите магически гори, заобикаляли и защитавали столицата на Краля Гарван Нюкасъл.

Разбира се, може да се възрази, че самият Уелингтън е ирландец, но едно патриотично английско перо не би удостоило с отговор подобно дребно заяждане.

Три големи укрепления пазеха границата с Испания: Алмейда, Бадахос и Сиюдад Родригес. В първите месеци на 1811 година и трите се намираха в ръцете на французите. Докато Уелингтън напредваше към Алмейда, генерал Бересфорд с португалската армия имаше задачата да обсади крепостта Бадахос по на юг.

Йоркшир е част от кралството на Краля Гарван в Северна Англия. Уважението на Чайлдърмас и Норел към Винкулус вероятно е нараснало, след като са научили, че и той като тях е родом от север.

Много други хора освен Ласелс обръщаха внимание на странното обстоятелство, че мистър Норел, който не търпеше дори да се споменава за Краля Гарван, живееше в къща, построена с камъни, извадени по негово наставление, на земя, някога притежавана и добре позната на краля.