Поул!

— Така ли?

— Според мен това съвсем не е лудост. Това е магия! — мистър Сегундус зачака Чайлдърмас да се смае и малко се разочарова, когато последният само кимна.

— Нося нещо, което принадлежи на Нейно благородие — каза Чайлдърмас. — Нещо, което много й е липсвало. Затова ви моля да бъдете така любезен да ме отведете при нея.

— Да, но…

— Няма да й сторя нищо лошо, мистър Сегундус. Вярвам, че дори мога да й помогна. Кълна се в Птицата и Книгата. В Птицата и Книгата175.

— Не мога да ви заведа при нея — отвърна мистър Сегундус и вдигна ръка, за да спре възражението на Чайлдърмас. — Не че не искам. Просто не мога. Чарлс ще ни заведе — той посочи слугата до себе си.

Това изказване беше доста странно, но Чайлдърмас не беше в настроение за спорове. Мистър Сегундус хвана ръката на Чарлс и затвори очи.

Зад коридорите от дъб и камък изникна сянката на друга къща. Чайлдърмас видя дълги коридори, които отвеждаха някъде надалеч. Сякаш в магическа лампа бяха сложени две прозрачни картинки и едната се преливаше в другата. Впечатлението от едновременното движение по коридорите на двете къщи предизвикваше усещане, близко до морска болест. Чайлдърмас се обърка: ако беше сам, нямаше да знае накъде да върви. Не можеше да прецени дали се движи напред или пада, дали изкачва едно стъпало или невъобразимо дълга стълба. Понякога му се струваше, че прескача цял акър каменни плочи, без изобщо да се движи. Зави му се свят и му прилоша.

— Спрете! Спрете! — извика той и се свлече на земята със затворени очи.

— Влияе ви зле — отбеляза мистър Сегундус. — Дори по-зле, отколкото на мен. Затворете очи и се хванете за ръката ми. Чарлс ще води и двама ни.

Те тръгнаха със затворени очи. Чарлс зави надясно и се заизкачва по някакви стълби. В горния им край се разнесе приглушен разговор между мистър Сегундус и още някого. Чарлс продължи напред. Чайлдърмас остана с впечатлението, че влязоха в стая. Замириса на чисти чаршафи и изсъхнали рози.

— Това ли е човекът, с когото искате да се срещна? — обади се женски глас. Той звучеше странно, сякаш идваше едновременно от две различни места или в стаята се образуваше ехо. — Но аз познавам този човек! Той е слуга на магьосника! Той е…

— Аз съм човекът, когото Ваше благородие простреля — каза Чайлдърмас и отвори очи.

Той видя не една, а две жени — или може би е по-точно да кажем, че това беше една и съща жена, но удвоена. Двете седяха в една и съща поза и го гледаха. Те заемаха едно и също място и Чайлдърмас усети същото чувство на гадене, както когато вървеше по коридорите.

Едната лейди Поул седеше в къщата в Йоркшир, беше с млечнобяла дневна рокля и го наблюдаваше със спокойно безразличие. Другата беше по-бледа, по-призрачна. Тя седеше в мрачна къща, подобна на лабиринт, и носеше кървавочервена вечерна рокля. Тъмната й коса беше украсена с диаманти или звезди, а в очите й блестяха ярост и омраза.

Мистър Сегундус дръпна Чайлдърмас леко вдясно.

— Застанете тук! — възкликна той въодушевен. — Сега затворете едното си око! Виждате ли? Вгледайте се внимателно! На мястото на устата й има червено-бяла роза.

— Магията ни влияе различно — каза Чайлдърмас. — Аз виждам нещо много странно, но не това.

— Много сте смел да идвате тук — заговориха двете лейди Поул, — като се има предвид кой сте и кого представлявате.

— Не съм дошъл по молба на мистър Норел. Честно казано, не съм съвсем сигурен кого представлявам. Може би Джонатан Стрейндж. Вярвам, че той ми е изпратил послание и мисля, че то засяга Ваше благородие. Но пратеникът не можа да стигне до мен и посланието се изгуби. Имате ли представа, Ваше благородие, какво е искал да ми каже мистър Стрейндж за вас?

— Да — отговориха двете лейди Поул.

— Ще ми кажете ли?

— Ако заговоря — отвърнаха лейди Поул, — това ще бъдат само безумни брътвежи.

Чайлдърмас сви рамене.

— Прекарал съм двадесет години в компанията на магьосници. Свикнал съм. Говорете.

И тя — те — заговориха. Мистър Сегундус незабавно извади бележник от джоба на халата и започна да си записва. Но в очите на Чайлдърмас двете лейди Поул вече не говореха в хор. Лейди Поул, която седеше в Стеъркрос Хол, разказваше история за едно дете, което живяло недалеч от Карлайл176, но жената в кървавочервената рокля говореше за съвсем друго. Лицето й беше гневно и тя подсилваше думите си с енергични жестове; но Чайлдърмас не можеше да я чуе: историята за детето от Кумбрия заглушаваше разказа й.

— Ето! Виждате ли? — възкликна мистър Сегундус, когато приключи с воденето на бележки. — Това кара всички да я мислят за луда — тези странни истории и легенди. Но аз съставих списък на историите, които тя ми разказа, и започнах да намирам съответствия между тях и древните предания за феи. Сигурен съм, че ако започнем да разпитваме, ще открием много истории за феи, тясно свързани с пойните птици. Може да не са пастири на пойни птици. Ще се съгласите, че това занимание е някак твърде сериозно за толкова лекомислен народ. Но може да владеят особен вид магия, свързан с пойните птици. И е напълно възможно представителка на този народ да каже на едно впечатлително дете, че е пастирка на пойните птици.

— Може би — отвърна незаинтересовано Чайлдърмас. — Но тя не искаше да ни разкаже това. Впрочем спомних си магическото значение на розите. Те означават мълчание. Затова виждате червено-бяла роза — това е магия за мълчание.

— Магия за мълчание! — възкликна поразен мистър Сегундус. — Да, да! Сега разбирам! Чел съм за тези неща. Но как ще я развалим?

Чайлдърмас бръкна в джоба на палтото си и извади кутийка с цвят на сърдечна мъка.

— Ваше благородие — каза той, — подайте ми лявата си ръка.

Лейди Поул сложи бялата си ръка в набраздената тъмна длан на Чайлдърмас. Той отвори кутийката, извади пръста и го нагласи на мястото му. Нищо не се случи.

— Трябва да намерим мистър Стрейндж — предложи мистър Сегундус. — Или мистър Норел. Те сигурно ще могат да го оправят!

— Не — каза Чайлдърмас. — Няма нужда. Вече не. Ние с вас сме магьосници, мистър Сегундус. И Англия прелива от магия. Колко години учение имаме зад гърба си? Все трябва да сме научили нещо. Какво ще кажете за Възстановяване и поправяне на Пейл?

— Знам една от разновидностите й — отвърна мистър Сегундус. — Но никога не съм бил практикуващ магьосник.

— И никога няма да бъдете, ако не опитате. Направете магията, мистър Сегундус.

И мистър Сегундус направи магията177.

Пръстът се сля с ръката и образува едно съвършено цяло. В същия миг безкрайните зловещи коридори, които ги заобикаляха, изчезнаха и двете жени пред Чайлдърмас се сляха в една.

Лейди Поул бавно стана от стола си. Очите й се заозъртаха във всички посоки като на човек, който вижда света за пръв път. Всички в стаята почувстваха, че тя се е променила. В чертите й се забелязваше оживление и плам.

Очите й святкаха от ярост. Тя вдигна ръце, стиснати в юмруци, сякаш искаше да ги стовари върху нечия глава.

— Станах жертва на магия! — избухна лейди Поул. — Станах разменна монета за кариерата на един зъл човек!

— Мили Боже! — възкликна мистър Сегундус. — Скъпа лейди Поул…

— Овладейте се, мистър Сегундус! — прекъсна го Чайлдърмас. — Нямаме време за любезности. Оставете я да говори!

— Бях мъртва отвътре и полумъртва отвън! — от очите й рукнаха сълзи и тя се удари с юмрук в гърдите. — И не само аз! Други продължават да страдат! Мисис Стрейндж и прислужникът на мъжа ми, Стивън Блек!