— Не може ли да се направи нещо, за да ги разделим? — попита магьосникът. — След малко може да се укротят. Няма ли съобщение за мистър Ласелс? Или нещо, което да отвлече вниманието на Чайлдърмас? Не можеш ли да измислиш нещо? Какво става с вечерята? Готова ли е?

Лукас поклати глава.

— Няма никакви съобщения. Мистър Чайлдърмас прави каквото иска — винаги е било така. А вие поръчахте вечерята за девет и половина, сър. Нали помните?

— Да беше тук мистър Стрейндж — жално каза мистър Норел. — Той щеше да знае какво да им каже и как да постъпи.

Лукас докосна ръката на господаря си, за да го накара да се опомни. — Мистър Норел! Ние се опитваме да попречим на мистър Стрейндж да дойде — не помните ли, сър?

Мистър Норел изгледа ядосан слугата си.

— Да, да! Разбира се, че помня! И все пак…

Мистър Норел и Лукас отидоха заедно в гостната. Чайлдърмас обръщаше последната карта. Ласелс решително се взираше във вестника.

— Какво казват картите? — обърна се мистър Норел към Чайлдърмас. Макар че въпросът беше зададен от мистър Норел, Чайлдърмас отговори на Ласелс:

— Казват, че вие сте лъжец и крадец. Казват, че това не е просто съобщение. Получили сте нещо — някакъв предмет с голяма стойност. Той е бил предназначен за мен, но все още е у вас.

Кратка пауза.

Ласелс каза с леден тон:

— Мистър Норел, докога смятате да търпите да ме обиждат по този начин?

— За последен път ви питам, мистър Ласелс — обади се Чайлдърмас, — ще ми дадете ли това, което ми принадлежи?

— Как смеете да говорите така на един джентълмен? — сопна се Ласелс.

— А нима кражбата е постъпка на джентълмен? — попита Чайлдърмас.

Ласелс пребледня като платно.

— Извини се! — изсъска той. — Извини се или, кълна ти се, сине на йоркширска уличница, ще те науча на добри обноски!

Чайлдърмас сви рамене.

— По-добре син на уличница, отколкото крадец!

С яростен вой Ласелс се нахвърли върху него и го притисна до стената така, че краката на Чайлдърмас се отделиха от земята. Той го разтърси и картините на стената задрънчаха в рамките си.

Странно, но Чайлдърмас изглеждаше беззащитен пред Ласелс. Ръцете му бяха притиснати под тялото на противника и колкото и да се мъчеше, не можеше да ги освободи. Всичко свърши за миг. Чайлдърмас кимна едва забележимо, за да покаже, че Ласелс е спечелил.

Но Ласелс не го пускаше. Той го притисна още по-силно към стената. После посегна, взе ножа с перлената дръжка и бавно прокара назъбеното острие по лицето на Чайлдърмас, като го сряза от окото до устата.

Лукас извика, но Чайлдърмас не издаде и звук. Той успя някак да освободи лявата си ръка и я вдигна. Тя беше стисната в юмрук. Двамата останаха за няколко секунди в тази поза — като картина — и после Чайлдърмас свали ръката си.

Ласелс се усмихна широко, пусна Чайлдърмас, обърна се към мистър Норел и със спокоен тих глас каза:

— Няма да приема никакви извинения за поведението на този човек. Той ми нанесе оскърбление. Ако ми беше равен, непременно щях да го извикам на дуел. Той го знае. Долното му потекло го предпазва от това. Ако искате да остана и миг повече в тази къща, ако искате и занапред да бъда ваш приятел и съветник, тогава този човек трябва незабавно да я напусне! От тази вечер нататък не искам да чувам името му нито от вас, нито от слугите ви, в противен случай ще поискам да бъдат уволнени. Надявам се, сър, че се изразих достатъчно ясно.

Лукас се възползва от възможността скришом да подаде на Чайлдърмас една салфетка.

— Е, сър — обърна се Чайлдърмас към мистър Норел, докато бършеше кръвта от лицето си, — кого от нас избирате?

Дълго мълчание. После с дрезгав шепот, който почти не приличаше на обичайния му глас, мистър Норел промълви:

— Трябва да си вървите.

— Довиждане, мистър Норел — каза Чайлдърмас с поклон. — Направихте погрешен избор, сър — както винаги!

Той събра картите си и излезе.

Качи се в малката си стая на тавана и запали свещта на масата. На стената висеше напукано евтино огледало. Чайлдърмас огледа лицето си. Раната беше грозна. Шалчето и дясното рамо на ризата му бяха подгизнали от кръв. Той се изми доколкото можа. После изми и избърса ръцете си.

Бръкна в джоба си и внимателно извади нещо. Беше кутийка с цвят на сърдечна мъка, голяма колкото кутия за енфие, но по-продълговата. Той прошепна под носа си:

— Човек не може да избяга от школата си174.

Чайлдърмас отвори кутийката. В първите няколко секунди гледаше замислен, почесваше се по главата и накрая изруга, защото едва не я накапа с кръв. Затвори я и я прибра в джоба си.

Не му трябваше много време да събере багажа си. Той се състоеше от махагонова кутия с два пистолета, малка кесия с пари, бръснач, гребен, четка за зъби, калъп сапун, малко дрехи (всичките стари и износени като тези, с които беше облечен) и малък вързоп с книги, сред които Библията, „История на Краля Гарван за деца“ на лорд Портисхед и екземпляр на „Разкрития за тридесет и шест други свята“ на Парис Ормскърк. Мистър Норел плащаше добре на Чайлдърмас, но никой не знаеше къде отиват тези пари. Дейви и Лукас често отбелязваха помежду си, че Чайлдърмас очевидно не ги харчи.

Чайлдърмас прибра всичко в олющен куфар. На масата имаше чиния с ябълки. Той ги уви в една кърпа и ги пъхна в куфара. После като притискаше салфетката към лицето си, слезе по стълбите. Едва на път за конюшнята си спомни, че е забравил перото, мастилницата и бележника си в гостната. Беше ги оставил на масичката, докато гледаше на карти.

„Е, вече е късно да се връщам — помисли си той. — Ще трябва да си купя други.“

В конюшнята го чакаше цяла тълпа: Дейви, Лукас, конярите и неколцина слуги, които бяха успели да се измъкнат от къщата.

— Какво правите тук? — попита учуден Чайлдърмас. — Сякаш сте се събрали на църковна служба!

Слугите се спогледаха.

— Оседлахме ви Брюър, мистър Чайлдърмас — каза Дейви. Брюър беше конят на Чайлдърмас, едър красив жребец.

— Благодаря ти, Дейви.

— Защо му позволихте, сър? — попита Лукас. — Защо го оставихте да ви пореже?

— Не се тревожи, момко. Няма страшно. — Донесох бинт. Нека ви превържа.

— Лукас, тази нощ имам нужда от цялата си съобразителност, а не мога да мисля, ако съм целият в бинтове.

— Но ако раната не се затвори добре, ще ви остане грозен белег!

— Да остане. Никой няма да съжалява, че ще бъда по-грозен, отколкото съм сега. Дай ми само чиста кърпа да попия кръвта. Тази е съвсем прогизнала. Момчета, като дойде Стрейндж… — Чайлдърмас въздъхна. — Не знам какво да ви кажа. Не мога да ви дам съвет. Но ако има начин да им помогнете, направете го.

— Какво? — попита един слуга. — Да помогнем на мистър Норел и мистър Ласелс?

— Не, празна главо! На мистър Норел и мистър Стрейндж. Лукас, предай на Луси, Хана и Дайдо, че им казвам довиждане и им желая всичко хубаво — и добри покорни съпрузи, когато им потрябват (това бяха три слугини, любимки на Чайлдърмас).

Дейви се усмихна.

— А вие не сте ли съгласен да послужите за тази работа, сър?