пак се е влюбил и е захвърлил работата си171. А когато едно нещо е сигурно, казваме, че то е като камъче в джоба на Джон Ъскглас. Ласелс се разсмя.

— Мистър Чайлдърмас, далеч съм от намерението да омаловажавам причудливите ви народни поверия. Но, съгласете се, едно е да плащаме дан на историята и съвсем друго — да говорим за завръщането на крал, сред чиито съюзници и сюзерени е самият Луцифер! Никой не иска това, нали? Освен неколцина йоанити и луди.

— Аз съм северняк, мистър Ласелс — каза Чайлдърмас. — Нищо не би ме зарадвало повече от завръщането на моя крал. Това е нещо, за което съм мечтал цял живот.

Когато пристигнаха в абатството Хъртфю, наближаваше полунощ. Нямаше и следа от Стрейндж. Ласелс си легна, но мистър Норел тръгна да обикаля къщата и да проверява състоянието на някои магии, които беше направил още преди време.

На другата сутрин по време на закуската Ласелс каза:

— Чудя се дали в миналото са се водили магически дуели. Битки между магьосници, нещо от този род.

Мистър Норел въздъхна.

— Трудно е да се каже. Предполага се, че Ралф Стоукси е победил двама-трима магьосници, единият от които много силен шотландец, Магьосникът от Атодел172. Веднъж Катрин от Уинчестър била принудена да изпрати един млад магьосник в Гранада. Той постоянно й дотягал с предложения за брак, а тя искала да учи и по онова време Гранада била най-далечното място, за което могла да се сети. Да не забравяме и любопитната легенда за въглищаря от Кумбрия173…

— А случвало ли се е подобни дуели да завършат със смъртта на единия от магьосниците?

— Какво? — мистър Норел погледна ужасен събеседника си. — Не! Тоест не знам. Не мисля.

Ласелс се усмихна.

— Но сигурно има магия за това? Смея да предположа, че ако си поставите за цел, ще си спомните за половин дузина магии, които биха свършили работа. Така че да изглежда като обикновен дуел с пистолети или саби. После на никого няма да хрумне да разследва. Освен това приятелите и слугите на победителя съвсем справедливо ще му предложат помощта си за запазване на всичко в пълна тайна.

Мистър Норел мълчеше. След известно време каза:

— Няма да се стигне дотам.

Ласелс се разсмя.

— Скъпи ми мистър Норел! До какво друго би могло да се стигне?

Странно, но Ласелс не беше идвал досега в абатството Хъртфю. В миналото, когато Дролайт идваше в Хъртфю, Ласелс винаги се извиняваше с предварително уговорен ангажимент. За него престоят в селска къща в Йоркшир беше равносилен на престой в чистилището. В най-добрия случай той си представяше Хъртфю като подобие на собственика си — прашно, старомодно и склонно към дълги навъсени мълчания; в най-лошия — олющена от дъждовете ферма насред зловещо тъмно тресавище. Ласелс с учудване установи, че Хъртфю не е нито едното, нито другото. Там нямаше никаква готика. Къщата беше модерна, елегантна и уютна, а слугите съвсем не бяха недодяланите селяни от неговото въображение. Всъщност те бяха същите слуги, които се грижеха за мистър Норел на „Хановер Скуеър“. Тези хора бяха обучени в Лондон и добре познаваха вкусовете на Ласелс.

Но в къщата на всеки магьосник има странни неща и абатството Хъртфю, на пръв поглед така уютно и елегантно, бе построено по толкова объркан план, че човек не можеше да стигне от единия край на къщата до другия, без да се изгуби. След закуската Лукас съобщи на Ласелс, че в никакъв случай не бива да се опитва да ходи в библиотеката сам, единствено в компанията на мистър Норел или Чайлдърмас. Това — обясни Лукас — е основното правило на къщата.

Естествено, Ласелс нямаше намерение да се подчинява на подобна забрана, съобщена му от слуга. Той разгледа източната част на къщата и намери обичайната подредба от всекидневна, трапезария и гостна — но не и библиотека. Това го накара да заключи, че библиотеката се намира в неизследваната западна част. Той тръгна натам и след малко се върна в стаята, от която беше тръгнал. Като помисли, че е завил в погрешен коридор, Ласелс направи втори опит. Този път се озова в едно от кухненските помещения, където мръсно сополиво слугинче първо си избърса носа с опакото на ръката, а после със същата тази ръка захвана да мие тенджерите. По който и път да тръгнеше, Ласелс неизбежно се озоваваше или в гостната, или в кухненското помещение. Гледката на малката слугиня му дотегна неимоверно, а и тя като че ли не се радваше да го види. Но макар че изгуби цялата си сутрин в безплодни опити да стигне до библиотеката, нито веднъж не му хрумна да отдаде този неуспех на нещо друго освен на странната йоркширска архитектура.

През следващите три дни мистър Норел се стараеше да прекарва колкото може повече време в библиотеката. Всеки път, когато срещнеше Ласелс, той неизбежно го засипваше с оплаквания по адрес на Чайлдърмас, а Чайлдърмас му досаждаше с молби да потърси с магия писмото на Дролайт. Накрая мистър Норел предпочете да отбягва и двамата.

Той не им сподели нищо за разкритията, които бе направил напоследък и които силно го бяха смутили. Още от раздялата си със Стрейндж мистър Норел редовно извикваше видения с цел да установи какво прави съперникът му. Но все не успяваше. Една нощ преди около четири седмици той не можеше да заспи. Стана и направи магията. Видението не беше съвсем ясно, но мистър Норел успя да види как Стрейндж прави магии в мрака. Той се поздрави за успешното преодоляване на защитните магии на ученика си и в този момент осъзна, че всъщност вижда себе си в собствената си библиотека. Продължи да опитва. Използваше различни варианти на заклинания. Наричаше Стрейндж по всевъзможни начини. Нищо не се променяше. Мистър Норел беше принуден да заключи, че английската магия вече не прави разлика между него и Стрейндж.

Пристигаха писма от лорд Ливърпул и министрите с гневни описания на нови магии, които никой не можеше да обясни. Мистър Норел отговаряше с обещания да обърне внимание на тези случаи веднага щом победи Стрейндж.

На третата вечер след пристигането им мистър Норел, Ласелс и Чайлдърмас седяха заедно в гостната. Ласелс ядеше портокал. Той белеше кората с малък нож за плодове с перлена дръжка и назъбено острие. Чайлдърмас редеше картите си на една масичка. Правеше го от два часа. Фактът, че мистър Норел не му правеше забележка, беше сигурен признак за това колко погълнат е магьосникът от настоящата ситуация. Ласелс обаче беше на път да полудее от това занимание. Не се съмняваше, че самият той е една от причините Чайлдърмас да гледа на карти. И беше напълно прав.

— Как мразя това бездействие! — внезапно обяви той. — Как мислите, какво чака Стрейндж? Дори не сме сигурни, че ще дойде.

— Ще дойде — каза Чайлдърмас.

— И откъде знаете? — попита Ласелс. — Може би вие сте му казали да дойде?

Чайлдърмас не отговори. Нещо в картите бе привлякло вниманието му. Очите му пробягаха по редовете. Изведнъж той стана от масата. — Мистър Ласелс! Имате съобщение за мен!

— Аз ли? — попита учуден Ласелс.

— Да, сър.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че наскоро някой ви е предал съобщение за мен. Така казват картите. Ще ви бъда признателен, ако ми кажете какво е.

Ласелс презрително изсумтя.

— Аз не съм ничий вестоносец — най-малко ваш!

Чайлдърмас не обърна внимание на това.

— От кого е съобщението?

Ласелс не каза нищо. Той отново се зае да бели портокала си.

— Добре — отсече Чайлдърмас, отново седна и нареди картите.

Мистър Норел ги наблюдаваше уплашен. Ръката му се протегна към шнура на звънеца, но после той размисли и сам излезе да потърси някого от слугите. Лукас слагаше масата в трапезарията. Мистър Норел му каза какво е станало.