някакво действие на мистър Стрейндж е предизвикало объркване в естествения ход на нещата.

— Разбирам — каза Хенри Удхоуп.

Ласелс го погледна строго.

— Това е нещо, което мистър Норел цял живот се е стремил да избегне.

— А-ха — отбеляза Хенри и се обърна към мистър Норел: — Но какво да направя, сър? Да отида ли при него, както ме моли?

Мистър Норел подсмръкна.

— По-важният въпрос според мен е кога най-скоро можем да го доведем обратно в Англия, където приятелите му ще се погрижат за него и бързо ще разсеят заблудите, които го измъчват.

— Може би трябва да му пишете, сър?

— А, не. Боя се, че малкото ми влияние над мистър Стрейндж се изчерпа още преди години. Войната в Испания ни навреди най-много. Преди да замине за Пиренейския полуостров, той се радваше да стои при мен и да усвоява всичко, на което го учех, но след това… — мистър Норел въздъхна. — Не, налага се да разчитаме на вас, мистър Удхоуп. Трябва да го накарате да се върне у дома и тъй като подозирам, че отиването ви във Венеция само ще удължи престоя му там и ще му внуши, че поне един човек вярва на заблудите му, горещо ви препоръчвам да не заминавате.

— Е, сър, трябва да призная, че много се радвам да чуя това. Непременно ще постъпя както ме съветвате. Ако бъдете така добър да ми върнете писмата, няма да ви безпокоя повече.

— Мистър Удхоуп — обади се Ласелс, — не бързайте толкова, моля ви! Разговорът ни съвсем не е приключил. Мистър Норел чистосърдечно и изчерпателно отговори на всичките ви въпроси. Сега вие трябва да му отвърнете със същото.

Хенри Удхоуп се намръщи с явно недоумение.

— Мистър Норел разсея най-голямата ми тревога. Ако мога да му услужа с нещо, разбира се, ще радвам да го сторя. Но не знам с какво…

— Може би не се изразих достатъчно ясно — прекъсна го Ласелс. — Имах предвид, че мистър Норел се нуждае от помощта ви, за да помогне на мистър Стрейндж. Какво друго можете да ни кажете за пътешествието на мистър Стрейндж из Италия? С какво се занимаваше, преди да изпадне в това печално състояние? Весел ли беше?

— Не! — възмути се Хенри, сякаш в този въпрос имаше нещо обидно. — Смъртта на сестра ми го покруси дълбоко! Поне в началото. Тогава беше много нещастен. Но когато пристигна в Генуа, всичко се промени — той помълча малко. — Сега не пише и дума за това, но по-рано писмата му изобилстваха откъм похвали по адрес на една млада дама — дъщерята на семейството, с което пътуваше. Дори започнах да подозирам, че възнамерява да се ожени повторно.

— Да се ожени повторно! — възкликна Ласелс. — И толкова скоро след смъртта на сестра ви? Боже мой! Колко непристойно! Колко неприятно за вас!

Хенри кимна наскърбен.

Последва кратка пауза и Ласелс каза:

— Надявам се, че по-рано не е изпитвал удоволствие от общуването с други дами? Имам предвид, когато мисис Стрейндж е била жива. Това би я накарало да се чувства много нещастна.

— Не! Не, разбира се! — възкликна Хенри.

— Моля да ме извините, ако съм ви засегнал. В никакъв случай не исках да проявя неуважение към сестра ви, тя беше очарователна жена. Но както знаете, подобни неща не са рядкост. Особено сред мъже с характерен начин на мислене — Ласелс протегна ръка към масата, където стояха писмата на Стрейндж до Хенри Удхоуп. Той се порови в купчината с един пръст и извади едно писмо. — Тук — каза Ласелс, след като пробяга с поглед по редовете — мистър Стрейндж пише: „Джеръми ми каза, че не си направил каквото те помолих. Но няма значение. Джеръми го направи и резултатът е точно какъвто очаквах.“ — Ласелс остави писмото и се усмихна очарователно на Хенри Удхоуп. — Какво е това, за което мистър Стрейндж ви е помолил и вие не сте направили? Кой е Джеръми и за какъв резултат става дума?

— Мистър Стрейндж… Мистър Стрейндж ме помоли да ексхумирам тялото на сестра си — Хенри сведе поглед. — Разбира се, не го направих. Тогава Стрейндж писал на слугата си Джеръми Джоунс. Много дръзка особа!

— И Джоунс ексхумирал тялото?

— Да. Имал приятел гробар в Клън. Двамата разкопали гроба. Не мога да ви опиша какво почувствах, когато разбрах какво е направил този човек.

— Да, представям си. Но какво са открили?

— Какво друго биха могли да открият, освен тялото на бедната ми сестра? Те обаче твърдят, че не са го намерили. Предпочитат да съчиняват нелепи истории.

— Какво казват?

— Няма да повтарям приказките на прислугата.

— Разбира се. Но мистър Норел би желал да оставите за момент този достоен за възхищение принцип и да говорите открито и чистосърдечно, тъй както той говори с вас.

Хенри прехапа устни.

— Казват, че в ковчега имало парче черно дърво.

— И нямало тяло? — попита Ласелс.

— Нямало тяло — каза Хенри.

Ласелс погледна мистър Норел. Мистър Норел сведе очи към ръцете в скута си.

— Но какво общо има смъртта на сестра ми с всичко това? — попита Хенри намръщен и се обърна към мистър Норел: — От това, което ми казахте, разбрах, че в смъртта на сестра ми няма нищо необикновено. Мислех, че според вас не става дума за магия!

— O, тъкмо обратното! — заяви Ласелс. — Разбира се, че става дума за магия. В това няма никакво съмнение! Въпросът е чия е магията.

— Моля? — попита Хенри.

— Разбира се, аз не съм достатъчно компетентен — каза Ласелс. — Само мистър Норел може да се справи с това.

Хенри гледаше объркан ту единия, ту другия.

— Кой е сега при Стрейндж? — попита Ласелс. — Има слуги, предполагам?

— Не, няма свои слуги. Мисля, че го обслужват хората на хазяина му. Приятелите му във Венеция са англичани. Струват ми се много странно семейство, обожават да пътуват — както дамите, така и джентълменът.

— Как се казват?

— Грейстоун или Грейфийлд. Не помня точно.

— И откъде са тези Грейстоун или Грейфийлд?

— Не знам. Не мисля, че Стрейндж изобщо ми е казвал. Джентълменът е бил корабен лекар, струва ми се, а жена му — вече покойница — е французойка.

Ласелс кимна. В стаята беше толкова тъмно, че Хенри Удхоуп не различаваше лицата на събеседниците си.

— Изглеждате ми блед и уморен, мистър Удхоуп — отбеляза Ласелс. — Може би лондонският въздух не ви понася?

— Напоследък не спя добре. Откакто започнах да получавам тези писма, сънувам само кошмари.

Ласелс кимна.

— Понякога човек може да усеща със сърцето си неща, които не би признал дори на себе си. Вие сте много привързан към мистър Стрейндж, нали?

Хенри Удхоуп придоби разбираемо озадачен вид, защото нямаше и най-малка представа за какво говори Ласелс, но каза само:

— Благодаря ви за съвета, мистър Норел. Непременно ще постъпя както предлагате, а сега може ли да получа обратно писмата си?

— А, колкото до това — отвърна Ласелс, — мистър Норел се чудеше дали не би могъл да ги задържи за известно време? Той смята, че от тях все още има какво да се научи.

Хенри Удхоуп понечи да възрази, затова Ласелс добави с известен укор: