ДОКТОР ГРЕЙСТИЙЛ СПЕШЕ и сънуваше. В съня му някой го викаше и искаше нещо от него. Той държеше да изпълни искането на този някой и обикаляше насам-натам да го търси, но все не го намираше, а продължаваше да чува как някой го вика по име. Накрая отвори очи.

— Кой е там? — попита доктор Грейстийл.

— Аз съм, сър. Франк.

— Какво има?

— Мистър Стрейндж е тук. Иска да говори с вас, сър.

— Случило ли се е нещо?

— Той не каза, сър. Но така ми се струва.

— Къде е мистър Стрейндж, Франк?

— Не иска да влезе, сър. Не можах да го убедя. Отвън е. Доктор Грейстийл спусна крака на пода и рязко си пое дъх.

— Студено е, Франк! — каза той.

— Да, сър.

Франк помогна на доктор Грейстийл да облече халата и да обуе чехлите си. Те тръгнаха през поредица от тъмни стаи и десетки акри студени мраморни подове. Във вестибюла гореше лампа. Франк отвори голямата желязна врата, взе лампата и излезе навън. Доктор Грейстийл го последва.

Каменно стълбище се спускаше в непрогледен мрак. Само мирисът на морето, плискането на водата в камъните и редките проблясъци и движения в тъмното подсказваха, че в подножието на стълбището има канал. На прозорците и балконите на някои от околните къщи светеха лампи. Под тях цареше тишина и тъмнина.

— Не виждам никого! — възкликна доктор Грейстийл. — Къде е мистър Стрейндж?

Вместо отговор Франк посочи вдясно от себе си. Изведнъж под един мост блесна лампа и на светлината доктор Грейстийл видя чакаща гондола. Гондолиерът насочи лодката към тях. С приближаването й доктор Грейстийл постепенно различи пътника в нея. Въпреки всичко казано от Франк докторът не можа да го познае веднага.

— Стрейндж! — извика той. — Мили Боже! Какво се е случило? Едва ви познах! Скъпи… скъпи… приятелю! — доктор Грейстийл се затрудни, докато намери подходящата дума. През последните седмици бе започнал да свиква с мисълта, че двамата със Стрейндж скоро ще станат по-близки. — Елате да влезем вътре! Франк, бързо! Донеси на мистър Стрейндж чаша вино!

— Не! — кресна Стрейндж с дрезгав, непознат глас. Той бързо каза нещо на гондолиера. Италианският му беше далеч по-добър от този на доктор Грейстийл, затова докторът не го разбра, но смисълът му стана ясен, когато гондолиерът започна да отдалечава лодката от пристана.

— Не мога да вляза! — извика Стрейндж. — Не ме молете затова!

— Добре, но поне ми кажете какво е станало.

— Аз съм прокълнат!

— Прокълнат? Не! Не го казвайте!

— Само че го казвам. Сгреших във всичко от начало до край! Казах на човека да ме държи на разстояние от къщата. Не е безопасно да се приближавам. Доктор Грейстийл! Трябва да изпратите дъщеря си далеч от тук!

— Флора? Защо?

— Наблизо има някой, който й мисли злото!

— Всемогъщи Боже!

Очите на Стрейндж се разшириха.

— Наблизо има някой, който иска да я осъди на вечно страдание! Да бъде робиня и да се подчинява на един див дух! Да гние в древен затвор, построен както от камъни и пръст, така и от безмилостна магия. Зъл, зъл дух! Макар че може би не е чак толкова зъл — защото какво друго е направил, освен да бъде верен на природата си? Как би могъл да промени това?

Нито доктор Грейстийл, нито Франк проумяваха и дума от това.

— Сър, вие сте болен — каза доктор Грейстийл. — Имате треска. Хайде да влезем вътре. Франк ще ви приготви питие, което ще ви успокои и ще пропъди тези страшни мисли. Да влезем, мистър Стрейндж — той отстъпи назад, за да направи път на Стрейндж да се качи по стълбите, но магьосникът дори не забеляза.

— Мислех — започна Стрейндж и веднага млъкна. Паузата беше необичайно дълга, той сякаш бе забравил какво иска да каже, но след малко отново заговори: — Мислех, че Норел е лъгал само мен. Но съм се заблуждавал. Много съм се заблуждавал. Той излъга всички. Излъга всички нас.

После каза нещо на гондолиера и лодката се изгуби в мрака.

— Почакайте! Почакайте! — извика доктор Грейстийл, но гондолата беше изчезнала. Той се взираше в тъмното с надеждата, че Стрейндж ще се появи отново, но това не стана.

— Да го настигна ли, сър? — попита Франк.

— Не знаем накъде е тръгнал.

— Смея да предположа, че е тръгнал за вкъщи. Мога да отида дотам пеша.

— И какво ще му кажеш, Франк? Сега той няма да те послуша. Не, хайде да се прибираме. Трябва да помислим за Флора.

Но след като влязоха в къщата, доктор Грейстийл застана безпомощно насред коридора, съвсем объркан и неспособен да предприеме каквото и да било. Изведнъж заприлича на старец. Франк внимателно го хвана под ръка и го поведе по тъмните каменни стъпала, които водеха към кухнята.

Кухнята изглеждаше твърде малка, за да обслужва множеството стаи над нея. През деня там беше мрачно и усойно. Имаше само един прозорец. Той се намираше високо в стената, непосредствено над нивото на водата отвън, и на него имаше дебела метална решетка. Тоест по-голямата част от помещението се намираше под водите на канала. След срещата със Стрейндж обаче мястото се стори на доктор Грейстийл топло и приветливо. Франк запали още свещи и разрови огнището, за да съживи огъня. После наля вода в чайника, за да направи чай.

Доктор Грейстийл седеше потънал в размисъл в удобен кухненски стол и се взираше в огъня.

— Когато каза, че някой иска да навреди на Флора… — заговори той накрая. Франк кимна, сякаш знаеше какво следва по-нататък.

— …Стори ми се, че говори за себе си — довърши доктор Грейстийл. — Страхува се, че може да направи нещо, с което да я нарани, затова е дошъл да ме предупреди.

— Точно така, сър! — съгласи се Франк. — Дошъл е да ни предупреди. Това показва, че е добър по душа.

— Той е добър човек — убедено заяви доктор Грейстийл. — Но нещо му се е случило. От магията е, Франк. Сигурно е от нея. Професията му е много необичайна и не мога да не съжалявам, че не е станал нещо друго — войник или свещеник, или адвокат! Какво ще кажем на Флора, Франк? Тя няма да иска да замине — бъди сигурен в това! Няма да иска да го остави. Особено когато… когато е болен. Какво ще й кажа? Трябва да замина с нея. Но тогава кой ще остане във Венеция да се грижи за мистър Стрейндж?

— Ние с вас ще останем и ще помогнем на магьосника, сър. Но накарайте мис Флора да тръгне заедно с леля си.

— Да, Франк! Точно така! Точно това ще направим!

— Но трябва да отбележа, сър — добави Франк, — че мис Флора едва ли се нуждае от някого, който да се грижи за нея. Тя не е като другите млади дами.