— О, Де Ланси! Изпратете някого да попита онези господа дали са съгласни да се бият утре. Струва ми се, че биха свършили добра работа.
Близо час по-късно в град Ат на двадесет мили от Брюксел (или по-скоро на двадесет мили от мястото, където обикновено се намираше Брюксел) един сладкар извади тава с кексчета от пещта. След като кексчетата изстинаха, той взе розова глазура и написа по една буква на всяко от тях — нещо, което не беше правил никога досега. Жена му (която не знаеше и дума английски) нареди кексчетата на дървен поднос и ги даде на помощник-сладкаря. Помощник-сладкарят ги занесе в щаба на съюзническата армия в града, където сър Хенри Клинтън издаваше заповеди на офицерите си. Помощник-сладкарят предложи кексчета на сър Хенри. Сър Хенри си взе едно и понечи да го поднесе към устата си, когато майор Норкът от 95-и артилерийски полк нададе възглас на учудване. Пред тях с розова глазура върху кексчетата беше написано съобщение от Уелингтън, в което Негово сиятелство заповядваше на сър Хенри да премести 2-ра пехотна дивизия към Катр Бра по най-бързия възможен начин. Сър Хенри вдигна глава стъписан. Помощник- сладкарят широко му се усмихна.
Горе-долу по същото време генералът, командващ 3-та дивизия — джентълмен от Хановер на име сър Чарлс Олтън — се трудеше усърдно в един замък на двадесет и пет мили югозападно от Брюксел. Той погледна през прозореца и забеляза малка буря в двора, която се държеше много странно. Тя изсипваше дъжд в средата на двора, без изобщо да докосва стените. Сър Чарлз остана заинтригуван и излезе навън, за да погледне отблизо странното явление. В прахоляка с дъждовни капки беше изписано следното послание:
3-та дивизия да тръгне незабавно към Карт Бра.
Междувременно няколко холандски и белгийски генерали от армията на Уелингтън сами бяха разбрали, че французите са при Катр Бра, и се придвижваха натам с 2-ра нидерландска дивизия. Ето защо тези генерали (чиито имена бяха Ребек и Перпонхер) бяха по-скоро раздразнени, отколкото просветлени, когато огромно множество птици накацаха по околните дървета и запяха:
— Да, да! Знаем! — кресна генерал Перпонхер и размаха ръце да пропъди птиците. — Къш, проклетници!
Но птиците го обкръжиха, някои дори кацнаха на раменете и носа му. Те продължиха да пеят най- натрапчиво:
Птиците следваха войниците през остатъка от деня, като дори за миг не престанаха да чуруликат и напяват същата влудяваща песен. Генерал Ребек, който говореше отличен английски, успя да улови една от птиците и се опита да я научи на нова песен с надеждата, че тя може да се върне при Джонатан Стрейндж и да му я изпее:
В шест часа Стрейндж върна Брюксел на европейска земя. Онези военни части, които бяха разквартирувани в града, незабавно излязоха през Намурската врата и поеха по пътя към Катр Бра. След като приключи с това, Стрейндж започна сам да се стяга за война. Той прибра сребърния си съд и няколкото книги по магия, взе чифт пистолети, леко лятно палто с множество дълбоки джобове, дузина твърдо сварени яйца, три манерки с бренди, няколко парчета пай с месо, увити във вестник, и огромен копринен чадър.
На следващата сутрин, натоварен с всички тези необходими неща, Стрейндж потегли с херцога и офицерите му към кръстопътя на Катр Бра. Там вече се бяха събрали няколко хиляди съюзнически части, но французите не се появяваха. От време на време прогърмяваше изстрел от мускет, но това ставаше толкова рядко, колкото в гора, където джентълмени са излезли на лов.
Стрейндж тъкмо се оглеждаше, когато на рамото му кацна дрозд и зачурулика:
Чуйте херцогските слова:
французите са при Катр Бра…
— Какво? — промърморя Стрейндж. — Какво търсиш тук? Трябваше да си изчезнал преди няколко часа!
Той направи знака на Ормскърк за разваляне на магия и птицата отлетя. Всъщност за негов ужас в същия миг цяло ято птици се вдигна във въздуха. Стрейндж нервно се огледа да види дали някой е забелязал, че той е направил нескопосно магията, но всички като че ли бяха заети с военните си дела и Стрейндж заключи, че никой не е видял.
Той намери удобна позиция — в един ров точно срещу фермата. Кръстопътят му се падаше отдясно, а 92-ри шотландски пехотен полк — отляво. Стрейндж извади от джобовете си твърдо сварените яйца и ги раздаде на онези шотландци, които му се сториха гладни (в мирно време, за да се запознаеш с някого, трябва някой да те представи; на война това се постига с предлагане на храна). В замяна шотландците го почерпиха със сладък чай с мляко и не след дълго войниците и Стрейндж дружески разговаряха.
Денят беше особено горещ. Пътят се виеше между ниви с ръж, които под яркото слънце сияеха с почти неестествен блясък. Три мили по-нататък пруската армия вече се биеше с французите и в далечината ехтяха оръдия и крясъци на мъже — като поличба за това, което предстоеше да се случи. Малко преди обед се разнесе бой на барабани и възторжена песен. Земята се разтресе от тропота на десетки хиляди крака и през ръжта се понесоха плътните тъмни колони на френската пехота.
Херцогът не беше дал конкретни заповеди на Стрейндж, затова когато битката започна, той се зае да прави всички магии, използвани на бойните полета в Испания. Изпрати огнени ангели да сплашат французите и дракони, които да бълват пламъци срещу тях. Тези видения бяха по-огромни и по-ярки от всички, които бе успявал да извика в Испания. Няколко пъти Стрейндж излизаше от рова да им се любува
