милиарда на година. Ние можем да минем без техните стоки. А могат ли те да минат без нашите пари? — попита Райън.

Държавният секретар не се почувства много удобно от този въпрос.

— Предполагам, че ще трябва да изчакаме и да видим — каза той.

— Какво научи снощи? — попита Рейли.

Щеше да пристигне със закъснение в посолството, но имаше чувството, че случаят с гранатомета, както го наричаше, започва по малко да се разплита. Директорът Мъри се интересуваше лично от него, защото и президентът проявяваше интерес, а това беше по-важно от ежедневните глупости на бюрото на Рейли.

— Нашият китайски приятел, този от мъжката тоалетна, е трети секретар в тяхното посолство. Приятелите ни от СВР подозират, че е от тяхното Министерство на държавната сигурност. На него в нашето Министерство на външните работи не гледат като на особено блестящ дипломат.

— По този начин прикриват един шпионин — съгласи се Рейли. — Представят го за тъпанар, който ходи само по приеми.

— Добре. Значи той е в играта.

— Съгласен съм, Мишка — каза Провалов. — Хубаво щеше да е да знаехме кой на кого какво предаде.

— Олег Григориевич — Рейли обичаше тази руска полуофициална форма на обръщение, — дори и да бях съвсем близо до тях и да ги наблюдавах, нямаше да мога да кажа какво е.

Това беше проблем, когато човек си имаше работа с истински професионалисти. Те са толкова ловки в тази работа, колкото някой професионален картоиграч в Лас Вегас. Човек би трябвало да има добър обектив и бавно експониращ апарат, за да бъде сигурен. Но тези неща са твърде обемисти за оперативна работа. Обаче те бяха доволни. Поне се увериха, че двамата мъже са активни шпиони. А това, както и да го погледнеш, беше напредък за разследването.

— Идентифицирахте ли момичето?

— Елена Ивановна Димитрова. — Провалов му подаде една папка. — Просто една проститутка, разбира се, много скъпа.

Рейли я отвори и разгледа съдържанието. Известна проститутка, специализирала се по чужденци. На снимката изглеждаше необикновено привлекателна.

— Рано си дошъл на работа тази сутрин — каза Рейли. — Вече си успял да свършиш толкова неща.

— Преди шест — потвърди Олег. И на него започваше да му става по-интересно.

— Клементий Иванич я държа при себе си цялата нощ. Тя напуснала апартамента му и взела такси за вкъщи в седем и четиридесет тази сутрин. Изглеждала щастлива и доволна според моите хора.

Това накара Рейли да се усмихне. Значи тя не беше напуснала клиента си, преди Олег да дойде в службата. Този факт сигурно е засегнал самочувствието му — помисли си Рейли и вътрешно се усмихна. И той би трябвало да се чувства засегнат.

— Е, това говори добре за нашия обект. Предполагам обаче, че след няколко месеца няма да има много такива възможности — каза агентът от ФБР, надявайки се с това да подобри малко настроението на руския си колега.

— Да се надяваме — отвърна Провалов. — Оставил съм четирима души да наблюдават апартамента му. Ако излезе и се разбере, че ще отсъства известно време, ще се опитам да вкарам вътре екип, за да постави електронна апаратура за наблюдение.

— Нали знаят, че трябва да бъдат внимателни? — припомни му Рейли. — Ако този помияр Суворов се окажеше така подготвен, както се предполага, той сигурно ще е оставил в апартамента си белези, които биха направили рисковано влизането вътре.

— Те също са обучавани в КГБ. Навремето един от тях помогна да бъде заловен френски разузнавач. Но искам да те питам нещо — каза руското ченге.

— Кажи.

— Какво знаеш за специалната антитерористична група в Англия?

— Имаш предвид „Мъжете в черно“ ли?

Провалов кимна.

— Знаеш ли нещо за тях?

Рейли разбра, че трябва да внимава какво ще каже, въпреки че знаеше много малко.

— Всъщност не ми е известно нещо повече от онова, което прочетох във вестниците. Това е някаква многонационална група към НАТО с полувоенни и полуполицейски задачи. Миналата година имаха добри постижения. Защо питаш?

— По молба на висшестоящите и защото те познавам. Казаха ми, че ще дойдат в Москва да помогнат в обучението на наши хора — групи от Спецназ с подобни функции — обясни Олег.

— Така ли? Е, аз никога не съм работил в силовите подразделения на ФБР. Само веднъж бях в местен оперативен екип. Гюс Вернер вероятно знае доста за тях. Сега той ръководи новия отдел за борба срещу тероризма във ФБР. Преди това беше шеф на филиал на ФБР в голям град. Срещал съм го само веднъж, колкото да се запознаем. Неговият реп е много добър.

— Реп ли?

— Репутация, Олег. Оперативните агенти имат много добро мнение за него. Но както ти казах, това са силовите подразделения на Бюрото. Аз винаги съм бил от шахматистите.

— Имаш предвид следователите?

Рейли кимна.

— Точно така. Поначало ФБР трябва да се занимава именно с това. Но през последните години станаха някои промени — американецът замълча. — Значи ти следиш изкъсо този Суворов/Конев — попита Рейли, за да смени темата.

— Хората ми имат нареждане да го правят дискретно, но както и ти каза, държа го под око.

— Ако той наистина работи за китайската разведка… мислиш ли, че те може би са искали да убият Головко?

— Не знам, но подобна възможност може да се окаже реална.

Рейли кимна и си помисли, че от това ставаше интересен доклад за Вашингтон и може би трябваше да го обсъди с представителя на ЦРУ в посолството.