Тя се казваше Ян Лянхуа. Беше на трийсет и четири години, бременна в деветия месец и беше много изплашена. Това беше втората й бременност. При първата й се роди син, когото кръстиха Ю Лон — твърде гръмко име, което в превод означаваше приблизително Голям дракон. Но момченцето умря, когато беше на четири години, блъснато от велосипед, който го изпрати под колелата на един автобус. Смъртта съсипа родителите му и натъжи дори местните партийни босове, които наредиха да се направи разследване, но то оневини шофьора на автобуса и никога не можа да установи кой беше нехайният колоездач. За госпожа Ян това беше голяма загуба и тя потърси утеха в нещо, което не се одобряваше много от правителството на тази страна.

Тази утеха беше християнството — една чужда религия, която тук се презираше, макар и да не се преследваше явно от закона. В друга възраст тя може би щеше да намери утеха в ученията на Буда и Конфуций, но и те бяха до голяма степен изтрити от съзнанието на хората от марксисткия режим, който все още гледаше на всички религии като на опиум за народа. Една колежка й беше предложила дискретно да се срещне с неин приятел на име Ю Фаан. Госпожа Ян го откри и с това започна първата й измяна.

Тя установи, че преподобният Ю беше добре образован и много пътувал човек, което го издигна в очите й. Той беше и добър слушател, който не пропусна нито една нейна дума и от време на време й наливаше чай, като съчувствено докосна ръката й, когато сълзите започнаха да се стичат по лицето й. Едва когато тя разказа за бедите си, той започна своите уроци. Каза й, че Ю Лон е при Господ, защото той е особено добър към невинните деца. Въпреки че тя не може да види сина си в момента, той я вижда от небето и макар скръбта й да е напълно разбираема, тя трябва да вярва, че Бог е състрадание и любов, изпратил своя син на земята да покаже на хората правилния път и да даде живота си заради греховете на човечеството. Даде й една Библия, отпечатана на официален китайски, и й помогна да намери съответните пасажи в нея.

За госпожа Ян това не беше много лесно, но скръбта й беше толкова дълбока, че тя продължи да идва за съвети и накрая доведе със себе си съпруга си Куон. Господин Ян се оказа по-костелив орех за каквато и да било религия. Някога беше служил в народноосвободителната армия, където беше напълно обучен в съответствие с политиката на своята страна и беше дал достатъчно добри отговори на теста, за да го изпратят в школа за сержанти, за която се искаше политическа надеждност. Но Куон беше добър баща за малкия Голям дракон и той също чувстваше голяма празнина у себе си, която не можеше лесно да запълни. Преподобният Ю му помогна да го стори и скоро двамата Ян започнаха да посещават тайните му църковни служби. Постепенно те започнаха да приемат загубата си с по-голяма увереност за отвъдния живот на Ю Лон и вярата, че един ден ще го видят отново в присъствието на всемогъщия Бог, в чието съществуване започнаха да вярват по-силно.

Дотогава животът трябваше да продължи. И двамата работеха в една и съща фабрика, имаха жилище на хора от работническата класа в пекинския район Ди Анмен, близо до парка Джин Шан. През деня работеха във фабриката, а вечер гледаха държавната телевизия и след време Лянхуа отново забременя.

Така те влязоха в противоречие с правителствената политика за контрол на раждаемостта, чиито мерки бяха драконовски. Отдавна съществуваше правилото, че една съпружеска двойка може да има само едно дете. За втора бременност се изискваше официално разрешение от властите. Въпреки че то по принцип не се отказваше на всички, чиито първи деца бяха починали, все пак формално беше задължително и в случай, че родителите бяха политически неблагонадеждни, молбата им се отхвърляше като средство за контрол на населението. Това означаваше, че бременност, за която няма официално разрешение, трябваше да бъде прекратена. Вярно, че се извършваше в безопасност, на държавна сметка и в държавна болница, но бременността трябваше да се прекрати.

Християните попадаха точно в списъка на комунистическите власти за политически неблагонадеждните и не беше за учудване, че Министерството на държавната сигурност имаше свои хора в паството на преподобния Ю. Всъщност те бяха трима, за да не би някой да се поддаде на религията и вече да не може да се разчита на него. Бяха поставили имената на семейство Ян начело в списъка на политически неблагонадеждните. По тази причина, когато госпожа Ян Лянхуа се регистрира надлежно като бременна, в тяхната пощенска кутия се появи писмо, в което й се нареждаше да отиде в болницата „Лонфу“ на ул. „Мей Шугуан“, за да направи аборт. Но Лянхуа не искаше да се подчини. В превод името й означаваше Лотосов цвят, но вътрешно тя беше направена от по-твърдо тесто. Седмица по-късно написа писмо до съответната правителствена служба, че е пометнала. Поради ширещата се бюрокрация тази нейна лъжа никога не беше проверена. Обаче тя държа Лотосов цвят цели шест месеца във все по-засилващ се страх. Никога не отиде на лекар и дори не посети някой от „босоногите медици“, измислени в КНР още преди едно поколение, което предизвика възхищението на левите сили в цял свят. Лянхуа беше здрава и силна и беше определена от природата да дава живот на здрави деца много преди настъплението на комунистическите догматици. Успя да скрие издутия си корем благодарение на широките дрехи. Но онова, което не можеше да прикрие, поне от себе си, беше вътрешният страх. В утробата си носеше ново бебе, желаеше го. Искаше да има още една възможност да стане майка. Жадуваше да почувства как детето суче от гръдта й. Изгаряше от желание да го обича и да го повива, да го гледа как се учи да пълзи, да се изправя, да ходи, да говори, да го вижда как расте и навършва повече от четири години, да тръгне на училище, да се учи и да стане човек, с когото може да се гордее. Но проблемът беше политически. Държавата налагаше безмилостно волята си. Тя знаеше какво може да се случи. Спринцовката, пълна с формалдехид, щеше да се забие в главата на бебето в момента на раждането. В Китай това беше държавна политика. За семейство Ян си беше предумишлено, хладнокръвно убийство и те бяха решени да не губят второто си дете, което преподобният Ю им беше казал, че им е дар от Бога.

Имаше един начин. Ако родиш бебето вкъщи без медицинска помощ и ако то поемеше първата глътка въздух, държавата не можеше да го убие. Имаше някои неща, с които дори правителството на Китайската народна република се съобразяваше, и едно от тях беше, че не можеше да се убива живо, дишащо дете. Но докато то поемеше тази глътка въздух, дотогава не беше нещо повече от парче месо на пазара. Имаше дори слухове, че държавата продава органи на абортирани деца на световния пазар, които да бъдат използвани за медицински цели, а семейство Ян вярваха в тях. И така, те решиха Лянхуа да роди вкъщи, след което възнамеряваха да уведомят държавата за свършения факт и евентуално да го кръсти преподобният Ю. До този момент госпожа Ян се поддържаше в добра физическа форма, ходеше по два километра на ден, хранеше се пълноценно и изобщо правеше всичко, което се препоръчваше в литературата за бъдещите майки. А ако нещата тръгнеха на зле, винаги можеха да отидат за съвет при преподобния Ю. Планът помогна на Лянхуа да преодолее стреса (всъщност това си беше направо сърцераздирателен ужас) от незаконната си бременност.