най-добре. Има и други добри момчета в групата. Има добри момчета и в групата тук. Ще мине добре, Доминго. Напрегнат съм, да, но ще се оправя. Ще видиш — завърши италианският карабинер. Чавес го потупа по рамото и отиде при сержант-майор Прайс.
— Здрасти, Еди.
— Вече знаем ли какво точно ще правим?
— Почти. Прилича повече на работа за Пади — трябва да се вдигат разни неща във въздуха.
— Конъли е най-добрият спец по експлозивите, когото познавам — отбеляза Прайс. — Не му казвай това обаче. Достатъчно му се е завъртяла главата.
— А Фалконе?
— Еторе? — Прайс поклати глава. — Ще бъда много изненадан, ако направи и една грешна стъпка. Той е много добър, Динг, като шибана машина е — робот с пищов. Подобна увереност много рядко изневерява. Той прави нещата прекалено автоматично.
— Добре, е, вече знаем коя е нашата цел. Силозът, който е разположен в най-североизточния край на базата. Изглежда, че теренът е почти равен, към обекта отиват две четириинчови тръби. Пади ще ги гръмне, след което ще се опитаме да отворим капака на силоза, а ако не успеем, ще потърсим друг начин за достъп — отгоре има някаква врата. После ще влезем вътре, ще хвърлим една граната, за да повредим ракетата, и ще се разкараме от Додж Сити70.
— Обичайното разпределение на групата? — попита Прайс. Сигурно щеше да е така, но нищо не пречеше да попита.
Чавес кимна.
— Ти вземаш Пади, Луис, Ханк и Дитер. Вашият екип ще осъществи същинската част на операцията — унищожаването на ракетата. Аз и останалите ще поемем наблюдението и сигурността.
Към тях се приближи Пади Конъли.
— Имаме ли химически комплекти?
— Какво? — попита Чавес.
— Динг, ако ще си играем с някакви шибани ракети с течно гориво, необходими са ни бойни комплекти за химическа защита. Горивото на тези неща… не би искал да вдишаш изпаренията, повярвай ми. Червен дим от азотна киселина, азотен четириокис, хидразин, ей такива неща. Това, с което зареждат ракетите, е доста корозивно, повярвай ми, няма нищо общо с бирата, която пием в „Зеления дракон“. Ако ракетите са заредени и ние ги гръмнем, по-добре да не сме наблизо и определено да не сме от подветрената страна на силозите. Газовият облак ще бъде абсолютно смъртоносен, като онзи, който вие използвате в Америка, за да екзекутирате престъпниците си, само че доста по-неприятен.
— Ще говоря с Джон за това — каза Чавес и тръгна към предната част на самолета.
— Ох, мамка му — каза Ед Фоли, когато прие обаждането. — Добре, Джон, ще оправя това с армията. Колко остава, докато стигнете там?
— Час и половина до авиобазата.
— Добре ли си?
— О, да, Ед, никога не съм бил по-добре.
Фоли остана шокиран от тона му. Кларк бе официалният „леден мъж“ на ЦРУ в продължение на близо двадесет години. Той бе изпълнявал всякакви операции, без дори да му мигне окото. Сега обаче бе прехвърлил петдесетте. Дали възрастта го бе променила, или вече си даваше сметка, че не е безсмъртен? Директорът на ЦРУ реши, че това се случва на всеки.
— Добре, ще ти се обадя пак — каза той и натисна бутона. — Свържи ме с генерал Мур.
— Да, директоре — каза вместо поздрав председателят на Комитета на началник-щабовете. — Какво мога да направя за теб?
— Нашите хора от групата за специални операции се нуждаят от боекомплекти за химическа защита и…
— Вече знам, Ед. От командването на специалните операции ни казаха същото. Оказа се, че Първа бронетанкова разполага с необходимото снаряжение и то ще ги чака в авиобазата.
— Благодаря, Мики.
— Каква е сигурността на тези силози?
— Тръбите за зареждане с гориво са на открито. Взривяването им не би трябвало да представлява проблем. Освен това всеки силоз има метална врата за достъп на хората от поддръжката и влизането вътре също би трябвало да е лесно. Притесняват ме само охранителните подразделения в базата — там вероятно има цял пехотен батальон. Чакаме данни от сателита КН-11, който ще мине отгоре за последна проверка.
— Е, Дигс ще изпрати апачи, които да ескортират ударната група. Това би трябвало да изравни силите на терена — обнадежди го Мур. — Какво знаеш за командния им бункер?
— Разположен е в центъра на базата и изглежда доста добре защитен. Намира се изцяло под земята, но ние имаме обща представа за разположението вътре благодарение на радара за дълбоко проникване — Фоли имаше предвид локационната апаратура на разузнавателния спътник КН-14 „Лакрос“. Преди време НАСА публикува радарни снимки на подводни ръкави на река Нил, които се вливат в Средиземно море близо до Александрия. Апаратурата обаче не бе разработена за хидрологически проучвания. С нея също така бе открит един съветски ракетен силоз, който руснаците смятаха, че са успели за замаскират добре, както и някои други деликатни съоръжения. Всъщност чрез снимките на Нил Америка искаше да подскаже на Съветския съюз, че трудно може да скрие каквото и да било. — Мики, какво мислиш за тази задача?
— Ще ми се да разполагах с достатъчно бомби, за да мога да я изпълня от въздуха — честно отговори генерал Мур.
— Да — с въздишка се съгласи директорът на ЦРУ.
Заседанието на Политбюро продължаваше след полунощ.
— Е, маршал Лю — каза Цян, — нещата тръгнаха на зле вчера. Колко зле? Ние тук трябва да знаем истината.
През последните няколко дни, ако не друго, Цян Кун си създаде името на единствения член на Политбюро, който прояви достатъчно смелост да се противопостави на управляващата клика, като посочи открито грешките, осъзнати от всички. Това би могло да доведе до неговия провал, който можеше да представлява както екзекуция, така и просто изпращане в забвение, но той очевидно не се притесняваше. Това го отличаваше от останалите мъже в залата, помисли си Фан Ган, и го правеше достоен за уважение.
— Вчера се състоя мащабна битка между 34-а ударна армия и руснаците, която според сведенията е завършила наравно. Сега ние маневрираме, за да наложим превъзходството си — каза на колегите си министърът на отбраната. Всички в залата бяха уморени и отново единствената реакция бе на финансовия министър.
— С други думи, имало е битка и ние сме я загубили — рязко коментира Цян.
— Не съм казал подобно нещо! — гневно отвърна Лю.
— Не, но е истина, нали? — настоя Цян.
— Казах ви истината, Цян! — изкрещя министърът на отбраната.
— Другарю маршал — спокойно започна финансистът, — трябва да извините скептицизма ми. Виждате ли, повечето неща, които казахте в тази зала, се оказаха не съвсем верни. Не че ви обвинявам за това. Може би сте бил въведен в заблуждение от някои от своите подчинени. Всички сме уязвими от подобни неща, нали? Сега обаче мисля, че дойде време да се вгледаме внимателно в обективната действителност. У мен се засилва усещането, че обективната реалност се отдалечава от икономическите и политическите цели, в чието преследване нашият орган хвърли страната и народа ни. Ето защо трябва да знаем какви в действителност са фактите и какви са опасностите пред нас. И така, другарю маршал, каква е военната обстановка в Сибир?
— Малко се промени — призна Лю. — Не е изцяло в наша полза, но положението в никакъв случай не е непоправимо.
Министърът на отбраната подбираше думите си много внимателно.
