На компютърния екран това изглеждаше доста зрелищно. Китайците бяха влезли директно в клопката и резултатът от първия залп на руснаците бе ужасяващ.
Майор Тъкър пое дълбоко въздух, когато видя как неколкостотин мъже загубиха живота си.
— Върнете на тяхната артилерия, нареди Бондаренко.
— Да, сър.
Тъкър се подчини веднага, като промени фокуса и завъртя камерата, за да я насочи към китайската артилерия. Тя бе главно от буксирен тип, теглена от камиони и влекачи, а този тип оръдия се привеждаха в готовност за стрелба малко по-бавно. Руските снаряди започнаха да падат край тях още преди камионите да успеят да спрат и разчетите да откачат оръдията от тегличите. Въпреки обстрела китайските войници действаха експедитивно.
Тяхното обаче бе надпревара със смъртта, а тя бе стартирала първа. Тъкър наблюдаваше един разчет, който се опитваше да приведе 122-милиметровото си оръдие в готовност за стрелба. Войниците точно зареждаха, когато три снаряда паднаха достатъчно близо, за да убият повечето от тях и да повредят оръдието. Майорът увеличи образа и видя как един войник се гърчеше на земята и наоколо нямаше никой, който да му се притече на помощ.
— Гадна професия, нали? — тихо каза Бондаренко.
— Да — съгласи се Тъкър. Когато избухнеше някой танк, лесно можеше да си кажеш, че това е само една машина, нещо неодушевено. Знаеш, че вътре има трима-четирима души, но не можеш да ги видиш. Също както пилот-изтребител не би могъл да застреля свой колега, а „само“ да свали самолета му. Тъкър бе възприел този начин на мислене, характерен за военновъздушните сили, според който биват поразявани не хора, а предмети. Е, това бедно копеле с кръв по куртката не беше предмет, нали? Той отдалечи камерата и картината стана по-обща, за да спести на зрителите някои персонални аспекти на гледката.
— По-добре да бяха останали в собствената си страна, майоре — тихо отбеляза Бондаренко.
— Боже, каква касапница — каза Райън.
Той се бе сблъсквал със смъртта лице в лице, лично бе застрелвал хора, които упорито се опитваха да го убият, но това не правеше видяното по-поносимо. Изобщо. Президентът се обърна.
— Това излъчва ли се, Ед? — попита той директора на ЦРУ.
— Би трябвало — отвърна Фоли.
Така и беше. Картината се предаваше чрез URL — Единната търсачка на източници в Нетспийк на адрес: http://www.darkstarfeed.cia.gov/siberiabattle/realtime.ram. Дори нямаше нужда от реклама. Няколко сърфисти по Мрежата попаднаха на този сайт още в първите пет минути и „посещенията“ на потребителите, които гледаха „живото видео“, нарасна от 0 на 10 в рамките на три минути. После някои от тях влязоха в чатове и разпространиха новината. Програмата за наблюдение на търсачката в главната квартира на ЦРУ в Ленгли проследяваше местоположението на всеки, който посетеше сайта. За никого не бе изненада, че първата азиатска страна, която се включи, бе Япония и интересът на хората там към военните операции гарантираше рязък скок в броя на посещенията на страницата. Предаването включваше освен видеозапис и звук — коментари в реално време на експерти от военновъздушните сили, които даваха цветисти, но погрешни оценки на действията на своите униформени другари. Това направи впечатление на Райън и той го сподели с останалите.
— Това е насочено главно към хората под тридесет години — каза генерал Мур, който в този момент се върна в Залата за действия при кризисни ситуации.
— Какво става с бомбите? — припряно попита Джексън.
— Има само две от този тип — отговори Мур. — Други има най-близо в завода — „Локхийд-Мартин“ в Сънивейл. В момента тече производство.
— Мамка му — реагира Роби. — Значи се връщаме на план Б.
— Това означава специална операция, освен ако, г-н президент, не искате да дадете разрешение за удар с крилати ракети.
— Какви крилати ракети? — попита Райън, макар да знаеше отговора на този въпрос.
— Ами в Гуам имаме двадесет и осем такива с бойни глави W-80. Те са от малките, само около триста фунта. Има два варианта на поразяваща мощ — сто и петдесет и сто и седемдесет килотона.
— Термоядрено оръжие, значи?
Генерал Мур издиша дълбоко, преди да отговори.
— Да, г-н президент.
— Това ли е единствената възможност да извадим ракетите им от строя?
Не се налагаше да пояснява, че няма да нанесе ядрен удар, ако има друг изход.
— Можем да опитаме с конвенционални бомби — GBU-10 и GBU-15. Гъс има достатъчно от тях, но не от онези с проникване в дълбочина на целите, а защитата на силозите може би ще отрази боеприпасите ни встрани от шахтите. Е това може и да няма значение. Ракетите CSS-4 са доста деликатни и съществува голяма вероятност дори едно непряко попадение да повреди системите им за насочване… но не можем да бъдем сигурни.
— Предпочитам тези неща да не излитат.
— Джак, никой не иска да излитат — каза вицепрезидентът. — Мики, състави някакъв план. Трябва да направим нещо, за да ги извадим от строя, и това трябва да стане колкото може по-бързо, мамка му!
— Ще се обадя в командването на специалните операции, но те са в Тампа, дявол да го вземе.
— Руснаците имат ли хора за подобни действия? — попита Райън.
— Разбира се, частите се наричат Спецназ.
— И част от тези ракети са насочени към Русия?
— Определено изглежда така, да, сър — каза председателят на Комитета на началник-щабовете.
— В такъв случай те ни дължат това и, по дяволите, дължат го и на самите себе си — каза Джак и вдигна телефонната слушалка. — Трябва да говоря със Сергей Головко в Москва.
— Американският президент — съобщи секретарката му.
— Иван Еметович! — сърдечно поздрави Головко. — Новините от Сибир са много добри.
— Знам, Сергей, гледам какво става там на живо. Искаш ли и ти да видиш?
— Възможно ли е?
— Имаш ли компютър с модем?
— Човек вече не може без тези проклети неща — отвърна руснакът.
Райън му прочете електронния адрес.
— Просто влез в този сайт. Въвеждаме информацията от самолетите „Дарк Стар“ директно в Интернет.
— Защо, Джак? — веднага попита Головко.
— Защото по последни сведения отпреди две минути хиляда шестстотин и петдесет граждани на Китай го гледат и броят им бързо нараства.
— Политическа операция срещу тях, а? Искате да дестабилизирате правителството им?
— Е, няма да навреди на интересите ни, ако техните граждани разберат какво става в действителност, нали?
— Предимствата на свободния печат. Трябва да проуча това. Много находчиво, Иван Еметович.
— Не за това ти се обаждам.
— А за какво, товарищ президент? — попита председателят на СВР, загрижен от внезапната промяна в гласа на събеседника си. Райън не умееше да прикрива чувствата си добре.
— Сергей, разполагаме с доста обезпокоителна информация от тяхното Политбюро. Сега ти я изпращам по факса. Ще остана на телефона, докато я прочетеш.
Головко не се изненада, когато видя страниците да излизат от персоналната му факс машина. Той знаеше личните номера на Райън и американците знаеха неговите. Това просто бе един от начините, по които дадена разузнавателна служба незлобливо демонстрираше силата си. Първите листи, които машината изплю, бяха изписани на английски. Последваха ги няколко страници с китайски йероглифи.
— Сергей, изпратих ти и оригинала, в случай че вашите лингвисти и психолози са по-добри от нашите —
