попита президентът.

— Ами, да, предполагам. Системите за възприемане на изображения, но не са чак толкова нови като разработка, освен някои от топлинните камери, но дори и така…

— Ед, да приемем, че така ще можем да ги стреснем, така че да сложим край на войната. Живота на колко души би спасило това?

— На доста — призна директорът на ЦРУ. — Хиляди. Може би десетки хиляди.

— Включително и на някои от нашите хора?

— Да, Джак, включително и някои от нашите.

— И от техническа гледна точка е просто детска игра?

— Да, технически няма никакъв проблем.

— Тогава пускай децата да играят, Ед. Веднага — заповяда Райън.

— Да, г-н президент.

След смъртта на генерал Пън командването на 34-а удара армия бе поето от генерал-майор Гъ Ли, който бе командир и на 302-ра бронетанкова дивизия. Първата му задача бе да се разкара оттам и той го стори, като заповяда на водача да отдалечи бързо танка от подобния на артилерийски рубеж хълм. Тялото на Пън бе натоварено на един от оцелелите разузнавателни бронетранспортьори, който пое след танка. Гъ реши, че първо трябва да разбере какво точно се е случило, а не веднага да се хвърли да отмъщава за смъртта на командира си. След двадесет минути той пристигна до собствената си секция за управление, където имаше един команден бронетранспортьор като този, с който бе пристигнал Пън. Трябваха му радиостанциите, защото полевите телефони не работеха, неизвестно по каква причина.

— Трябва да говоря с маршал Лю — каза той, като поиска да настроят станцията на честотата, използвана от командването. Обаждането достигна до Пекин през няколко междинни станции. Изчака още десет минути, тъй като министърът на отбраната, както му казаха, бе на заседание на Политбюро. Най-сетне познатият глас прозвуча по радиостанцията.

— Тук е маршал Лю.

— Тук генерал-майор Гъ Ли, командващ триста и втора бронетанкова дивизия. Генерал Пън Сиван е мъртъв — съобщи той.

— Какво се случи?

— Той отиде напред до разузнавателната секция, за да огледа челото на настъплението ни, и бе убит от снайперистки куршум. Разузнавателната секция попадна на малка засада, приличаше на един-единствен руски бронетранспортьор. Разкарах го с танка си — продължи Гъ. Това донякъде беше вярно, а и се предполагаше, че трябва да каже нещо подобно.

— Разбирам. Каква е ситуацията като цяло? — попита министърът на отбраната.

— Тридесет и четвърта ударна армия напредва… е, напредваше. Сега спря настъплението, за да проведе реорганизации в командването. Искам указания, другарю министър.

— Ще подновиш настъплението, ще завземеш руската златна мина, ще организираш охраната й и ще продължиш на север към петролните полета.

— Слушам, другарю министър, но трябва да ви уведомя, че двадесет и девета армия, точно зад нас, е понесла сериозен удар преди един час и според някои сведения е пострадала доста зле.

— Колко зле?

— Не знам. Съобщенията са непълни, но положението не изглежда добро.

— Какъв е бил ударът?

— Въздушна атака от неизвестен засега източник. Както казах, съобщенията засега са непълни. В момента Двадесет и девета изглежда дезорганизирана — докладва Гъ.

— Добре. Ти продължаваш настъплението. Четиридесет и трета армия е зад Двадесет и девета и тя ще ти осигури поддръжка. Внимавай за левия си фланг…

— Знам за сведенията за присъствие на руски части западно от мен — каза Гъ. — Ще изпратя една механизирана дивизия да се справи с тях, но…

— Какво но?

— Нямаме разузнавателна информация за това, какво има пред нас, другарю маршал. Тези сведения са ми нужни за безопасността на настъплението.

— Безопасност ще си осигурите, като настъпвате бързо в територията на противника и унищожавате всяка формация, която се изпречи на пътя ви — твърдо му каза Лю. — Продължете настъплението!

— Както заповядате, другарю министър.

Това като че ли бе единственият подходящ отговор в тази ситуация.

— Докладвай ми, когато е необходимо.

— Тъй вярно — обеща Гъ.

— Много добре. Край.

Шумът от статичното електричество измести гласа на маршала.

— Чухте го — каза Гъ на полковник Ва Чънгун, когото току-що наследи от Пън като свой началник на оперативния отдел. — Сега какво, полковник?

— Продължаваме настъплението, другарю генерал.

Гъ кимна.

— Издай заповед!

Четири минути по-късно, след като разпространените по радиостанциите разпореждания достигнаха до ниво батальон, частите се раздвижиха.

Сега вече не се нуждаеха от разузнавателна информация, реши полковник Ва. Знаеха, че би трябвало да някакви леки руски части там, отвъд хълма, където Пън намери смъртта си по най-глупавия начин.

„Не го ли предупредих?“, ядоса се мислено Ва. „Нали и Гъ го предупреди?“

Не бе нещо неочаквано генерал да загине в битка, но да загине от един-единствен куршум, изстрелян от някакъв стрелец единак бе повече от глупаво. Един прост снайперист похаби повече от тридесет години обучение и опит!