Джексън.
— Наричат това обективни обстоятелства, струва ми се. Тя е още момиче, дори да носи пистолет. Кети каза, че засега състоянието й е нормално. Това гадене няма да продължи вечно. Така. Добре, генерале, какво друго имаме?
— Нийкап53 и „Еър форс-1“ са в състояние на пълна готовност по 24 часа в денонощие. Ако получим предупреждение за изстрелване на балистична ракета от Китай, до седем минути или дори по-малко вие и вицепрезидентът ще бъдете в хеликоптерите, след пет минути — в Андрюс, а след още три ще рулирате за излитане — заключи той.
Нийкап, също като VC-25A, който служеше като Еър Форс-1, бе трансформиран „Боинг“ 747, но всъщност представляваше опаковката на една огромна купчина летяща радиоапаратура.
— Това е добра новина. А семейството ми? — попита ПОТУС.
— За подобни обстоятелства държим един хеликоптер в близост до местата, където се намират обикновено жена ви и децата. Те ще ги откарат в посоката, която изглежда най-подходяща от гледна точка на безопасността в момента. Ако това не е Андрюс, малко по-късно те ще бъдат натоварени на самолет, който ще ги транспортира на сигурно място. На теория е така — поясни Мур.
— Руснаците в състояние ли са да спрат китайците? — попита Райън, като отново насочи вниманието си към картата.
— Сър, засега нищо не се знае. Те имат ядрената алтернатива, но не очаквам да изиграят тази карта. Китайците пък имат дванадесет междуконтинентални балистични ракети CSS-4. Те на практика са копие на нашите стари „Титан“-II с течно гориво и с бойни глави между три и пет мегатона по наши данни.
— Градоунищожители? — попита Райън.
— Точно така. Няма противодействие или поне не ни е останало нищо, което да използваме за тази цел. Точността на поразяване на бойната глава е плюс-минус хиляда метра, така че градът ще бъде уцелен във всички случаи.
— Имаме ли някаква представа накъде са насочени? — попита Джексън.
Мур кимна веднага.
— Да. Тези оръжия са доста примитивни и силозите са ориентирани към целите защото ракетата няма кой знае какви възможности, що се отнася до маневреността. Две са насочени към Вашингтон. Другите цели са Лос Анджелис, Сан Франциско и Чикаго. Освен това Москва, Киев, Санкт Петербург. Тези ракети са останки от лошото старо време и оттогава не са пипани.
— Има ли някакъв начин да ги неутрализираме? — попита Джексън.
— Предполагам, че можем да изпратим изтребители или бомбардировачи да атакуват силозите с боеприпаси с проникване на дълбочина в целите — каза Мур. — За целта обаче трябва да превозим бомбите първо до Сунтар и дори тогава мисията ще бъде доста далечна за F-117.
— А ако използваме В-2 от Гуам? — попита Джексън.
— Не съм сигурен, че могат да носят този тип въоръжение. Трябва да проверя.
— Джак, трябва да помислим върху това, не смяташ ли?
— Разбрах, Роби. Генерале, някой да провери това.
— Да, сър.
— Генадий Йосифович! — извика генерал Дигс, влизайки в стаята с картите.
— Мариън Иванович! — реагира руснакът, приближи се към новодошлия и го сграбчи в мечешка прегръдка. След това го целуна, както бе прието в Русия, а Дигс се дръпна, както бе прието в Америка. — Влизай!
Дигс изчака десетина секунди, преди да продължи:
— Излизай!
Двамата мъже се разсмяха на непонятната за останалите тяхна шега.
— Костенурският бардак още ли е там?
— Там беше последния път, когато ходих, Генадий — Дигс трябваше да обясни на останалите. — Там, край Форт Ъруин, събирахме пустинните костенурки и ги слагахме на сигурно място, за да не попаднат под веригите на танковете. Предполагам, че все още са си там и правят малки костенурчета. Тези гадинки се чукат толкова бавно, сякаш ще заспят, докато го правят.
— Разказвал съм им тази история много пъти, Мариън — каза руснакът и изведнъж стана сериозен. — Радвам се да те видя. Ще се радвам още повече, като видя и дивизията ти.
— Много ли е зле?
— Никак не е добре. Ела — каза Бондаренко и поведе госта си към голямата карта на стената. — Това са позициите им от преди тридесет минути.
— Как ги държите под око?
— Вече разполагаме с вашите безпилотни самолети „Дарк Стар“, а освен това имам един умен млад капитан, който ги наблюдава измежду дърветата.
— Толкова далече… — каза Дигс. Полковник Мастърман вече стоеше до него. Генералът се обърна към домакина си. — Това е полковник Мастърман, началникът на оперативния ми отдел. Преди това бе командир на разузнавателен батальон в Десета кавалерийска.
— Боец от „Бъфало“, а?
— Да, сър — потвърди Мастърман с кимване на главата, без да откъсва очи от картата. — Амбициозни копелета, нали?
— Първата им цел е тук — каза полковник Алиев и посочи с показалката. — Това е златната мина „Гогол“.
— Е, ако ще крадеш нещо, по-добре то да е златна мина, нали? — риторично попита Дюк. — С какво разполагате, за да ги спрете?
— Двеста шестдесет и пета мотострелкова е тук — посочи Алиев.
— В пълен състав?
— Не съвсем, но работим по въпроса. На път са още четири мотострелкови дивизии. Първата пристига в Чита утре по обяд — гласът на Алиев бе малко по-оптимистичен, отколкото предполагаше ситуацията. Той не искаше да проявява слабост пред американците.
— Остава им още доста път до там — отбеляза Мастърман и погледна командира си.
— Какви са плановете ви, Генадий?
— Искам да придвижа четирите руски дивизии на север при 265-а и да ги спрем там. После евентуално ще използваме твоите сили, за да минем на изток оттук и да ги отрежем.
„Не китайците са амбициозни“, помислиха си едновременно Дигс и Мастърман. Същото би било да придвижиш Първа пехотна дивизия (Механизирана) от Форт Рейли, Канзас, до Форт Карсън, Колорадо, но там теренът бе равен и освен това наоколо нямаше противникови войски. Тук задачата се усложняваше от изключително хълмистия терен и от противодействието на врага. Тези фактори наистина щяха да променят ситуацията, каза си американският офицер.
— Досега не е имало сериозни сблъсъци?
Бондаренко поклати глава:
— Не, държа механизираните си сили достатъчно далеч от тях. Китайците напредват без съпротива.
— Искате да се успят, да се отпуснат? — попита Мастърман.
— Да, предпочитам да станат прекалено самоуверени.
Американският полковник кимна. Това бе правилно, защото войната винаги е била психологическа, а не физическа игра.
— Дори да слезем от влаковете в Чита, имаме още доста път до мястото, където искате да се придвижим, генерале.
— Как стои въпросът с горивото? — попита полковник Дъглас.
— Това е едно от нещата, които имаме в изобилие — отвърна полковник Алиев. — Сините петна на картата са складове за дизелово гориво — то е същото като вашия дизел номер 2.
— Колко? — попита Дъглас.
— Във всеки склад има по един милиард и двеста и петдесет милиона литра.
— Мамка му! — възкликна Дъглас. — Толкова много?
