— Засега не — отвърна Бретано на главнокомандващия на Тихоокеанския район.
— Сър, мога ли да попитам защо? По телевизията казаха, че сме в състояние на война с Китай. Предполага ли се и аз да участвам в нея?
— В момента обмисляме политическите аспекти на въпроса — поясни Гръмотевицата.
— Извинете, сър?
— Чу ме.
— Г-н министър, всичко, което знам за политиката, е, че трябва да ходя да гласувам на всеки две години, но тук разполагам с голям брой сиви кораби, поставени под мое командване, които формално се наричат военна флота, а страната ми е в състояние на война — обясни Манкузо, без да крие раздразнението в гласа си.
— Адмирале, когато президентът реши какво да прави, ще бъдете уведомен. Дотогава приведете съединението си в готовност. Заповед за действие ще има, но все още не знам кога.
— Слушам, сър — каза Манкузо и се обърна към подчинените си. — Политически аспекти. Не мислех, че Райън е такъв.
— Сър — обади се Майк Лар. — Заменете „политически“ с „психологически“, става ли? Може би министър Бретано просто е използвал грешен термин. Вероятно идеята е да ги ударим в най-подходящия момент — нали се опитваме да разберем начина им на мислене, не сте забравил, нали, сър?
— Наистина ли мислиш така?
— Не помните ли кой е вицепрезидент? Той е един от нас, адмирале. А и президентът Райън не е мухльо, нали?
— Е… не, поне доколкото помня — каза главнокомандващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския район, като си спомни първия път, когато срещна Райън и престрелката на борда на „Червения октомври“. Не, Джак Райън не беше мухльо. — Е, какво смяташ, че мисли той?
— Китайците водят сухопътна война, е, по суша и във въздуха. В морето не се случва нищо. Те вероятно не очакват нещо да се случи, но все пак изкарват кораби, за да формират защитна линия на бреговата си ивица. Ако получим заповеди да ударим тези кораби, целта ще бъде постигане на психологически ефект. Нека планираме действията си в такава ситуация, какво ще кажете? Междувременно ще продължаваме да придвижваме ресурси в района.
— Добре — кимна Манкузо и се обърна с лице към стената. Тихоокеанският флот вече се Намираше почти изцяло западно от 180-ия меридиан. Китайците вероятно нямаха представа къде точно са корабите, но той знаеше къде са техните. Подводна лодка „Тъксън“ се бе залепила за 406 — единствената подводница на КНР, която можеше да изстрелва балистични ракети. На Запад тя бе известна като АРПЛ54. Хората му спореха за истинското й име, така че Манкузо мислеше за нея като за 406 — номера, изписан на корпуса. Това, разбира се, нямаше значение за адмирала. Първата заповед за стрелба, която смяташе да издаде, щеше да бъде до „Тъксън“ — да изпрати тази ракетна подводница на дъното на Тихия океан. Той помнеше, че КНР разполагаше с междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави и онези, които се намираха в неговия регион, щяха да изчезнат веднага, щом получеше разрешение да се справи с тях. „Тъксън“ бе въоръжена с торпеда „Марк“-48 и те щяха да се справят с такава цел, ако, разбира се, той се окажеше прав и президентът Райън не излезеше мухльо.
— Е, маршал Лю? — попита Цзян Хансан.
— Нещата вървят добре — отвърна бързо Лю. — Пресякохме Амур с незначителни загуби, превзехме руските позиции за няколко часа и сега се придвижваме на север.
— Съпротива на противника?
— Слаба. Всъщност много слаба. Започваме да се чудим дали руснаците изобщо имат въоръжени сили в този сектор. Разузнаването ни предполага наличието на две техни механизирани дивизии, но те стоят на място и не правят опит да влязат в съприкосновение с нас. Силите ни напредват бързо с над тридесет километра дневно. Очаквам да достигнем до златното находище след седем дни.
— Някакви проблеми? — попита Цян.
— Само във въздуха. Американците са прехвърлили изтребители в Сибир, а както знаем, те са доста добри, както и пилотите им. Нанесоха известни поражения на бойната ни авиация — призна министърът на отбраната.
— Какъв е размерът на загубите?
— Общо малко над сто. Ударихме около двадесет и пет от техните, но американците са майстори на въздушния бой. За щастие тяхната авиация не може да направи нищо, за да спре танковете ни, и както безспорно сте забелязали, досега те не са нападали цели на наша територия.
— Защо е така, според вас, маршал Лю? — попита Фан.
— Не сме сигурни — отвърна Лю и се обърна към министъра на Държавната сигурност. — Тан?
— Нашите източници също не са съвсем сигурни. Най-правдоподобното обяснение е, че американците са взели решение на политическо равнище да не ни нападат, а само да защитават проформа руския си съюзник. Предполагам, че освен това не желаят да претърпят загуби от противовъздушната ни отбрана, но основната причина за въздържаното им поведение в момента несъмнено е политическа.
Главите около масата закимаха. Това наистина бе най-вероятното обяснение за относителното бездействие на американците, а всички в тази зала разбираха от политически съображения.
— Това означава ли, че действията им са премерени, колкото да нанесат минимални поражения? — попита Тун Цзе. За него това бе добре дошло, тъй като именно вътрешното министерство трябваше да се оправя с безредиците в страната, причинени от евентуални удари на противника.
— Спомнете си какво ви казах преди — изтъкна Цзян. — Те ще установят икономически отношения с нас веднага щом завладеем новите територии. Те вече са приели това. Дават да се разбере, че подкрепят руските си приятели, но нищо повече. Какво представляват американците, ако не наемници? Този техен президент, Райън, какъв беше той?
— Той беше агент на ЦРУ, според нашите сведения доста добър — припомни Тан Дъсъ.
— Не — каза Цзян. — Той бе играч на борсата, преди да започне да работи за ЦРУ, и се завърна към борсовите игри, когато напусна. И кого вкара в кабинета си? Уинстън, друг невероятно богат капиталист, замогнал се от борсата и от осигурителните фондове — типичен американски богаташ. Повтарям ви още веднъж: парите са ключът, който ще ни позволи да разберем начина им на мислене. Те се занимават с бизнес. Единствената им политическа идеология е стремежът към забогатяване. Ако искаш да се замогнеш, не си създаваш кръвни врагове и точно затова се опитват да не ни разгневяват. Повярвайте ми, аз разбирам тези хора.
— Може и да е така — каза Цян. — Но ако все пак съществуват обективни обстоятелства, които в момента да не им позволяват да предприемат по-агресивни действия?
— Тогава защо флотът им не предприема нищо? Техният флот е най-могъщият в света, но в момента не прави нищо, прав ли съм, Лю?
— Засега е така, но все пак сме нащрек — каза маршалът. Той бе воин, не моряк, въпреки че ВМС на Народоосвободителната армия бяха под негово командване. — Нашите патрулиращи самолети ги държат под око и за момента не сме забелязали нищо. Знаем, че не са в пристанището, но това е всичко.
— Те не правят нищо с флота си. Не правят нищо и със сухопътните си сили. Жилят ни леко с авиацията си, но какво представлява това? Жужене на насекоми — обобщи Цзян.
— Знаете ли колко души са подценили Америка и този тип Райън и това ги е погубило? — попита Цян. — Другари, ние се намираме в изключително опасна ситуация. Може и да успеем, ако всичко върви добре, но прекалената самоувереност може и да ни погуби.
— Този, който надценява противника си, не може да постигне нищо — парира го Цзян Хансан. — Как стигнахме дотук, където сме в момента, как страната ни стигна дотук — чрез скромност? Дългият поход не бе дело на страхливци.
Той прокара поглед по седящите около масата, но очевидно никой нямаше желание да спори с него.
— Е, значи нещата в Русия вървят добре? — обърна се Ху към министъра на отбраната.
— Дори по-добре от планираното — увери го Лю.
— Тогава продължаваме — реши премиерът вместо останалите. Съвещанието скоро приключи и
