може би и самият той. Изненадващо тази мисъл не го разтревожи особено. Някой нападаше Родината му. Това вече не бе предположение или вероятна опасност от агресия. Старши лейтенантът можеше да я види и да я усети. Те нападаха неговата страна. Неговите родители живееха тук. Неговият дядо се бе бил с германците за нея. Двамата братя на дядо му също бяха воювали и бяха загинали за родината си — единият западно от Киев, другият при Сталинград. А сега и тези китайски копелета нападаха страната му. Нещо повече, те нападаха него, старши лейтенант Валерий Михайлович Команов. Тези чужденци се опитваха да го убият, да убият хората му и да открднат парче от родината му.
„Мамка им“, помисли той и се обърна към пълнача. — Зареди осколочно-фугасен!
— Зареден е! — докладва редникът. Всички чуха силното щракане на затвора.
— Няма цел, другарю старши лейтенант — докладва мерачът.
— Съвсем скоро ще има.
— Позиция пет-девет, тук е пет-шест алфа. Какво виждате?
— Току-що забелязахме лодка, гумена лодка, която бе изнесена от горичката на южния бряг… още, още много такива лодки, може би сто, вероятно повече.
— Полк, тук е пет-шест алфа, огнева задача! — извика Команов по телефона.
Артилеристите десет километра по-назад бяха край оръдията си въпреки сипещите се китайски снаряди и ракети. Огневата задача бе обявена и прицелните параметри бяха въведени съобразно старите като света книги с инструкции. Осколочно-фугасните снаряди бяха поставени в затворите, последвани от метателните заряди, оръдията бяха изправени и нагласени с необходимите ъгъл на възвишение и азимут, шнуровете бяха дръпнати и първите руски контраудари в току-що започналата война бяха направени.
Те не знаеха, че на петнадесет километра от тях един радар за локализиране на артилерия бе насочен към техните позиции. Локаторът, работещ в милиметровия обхват, проследяваше снарядите в полет и предаваше данните на компютър, който изчисляваше точките, откъдето бяха изстреляни. Китайците знаеха, че противникът им има оръдия, разположени по границата, и приблизителното им местоположение, но не и точно къде се намират благодарение на умелата работа на руснаците по камуфлирането на огневите позиции. В конкретния случай обаче това нямаше особено значение. Изчисленото местоположение на шест руски гаубици бе предадено по радиото до ракетните установки, чието предназначение бе да водят контрабатарейна борба. По една китайска установка тип 38 бе насочена срещу всяка от руските цели. Всичките бяха заредени с по четири чудовищни 273-милиметрови ракети, всяка от които носеше заряд от 150 килограма бойни елементи на касетъчния боеприпас, в случая по осемдесет малки бомби с размера на ръчни гранати. Първата ракета бе изстреляна три минути след като руснаците започнаха да отговарят на огъня и след по-малко от две минути полет от ракетната позиция десет километра навътре в територията на Китай достигна местоназначението си. От шестте изстреляни ракети пет поразиха целите си, после другите, които им бяха зададени, и след по-малко от пет минути руската артилерия замлъкна.
— Защо спряха? — попита Команов. Той бе видял няколко снаряда да избухват в редиците на китайската пехота, която в този момент дебаркираше на руския бряг на реката, но няколко минути по-късно писъкът на летящите над позицията му снаряди заглъхна. — Полк, тук е пет-шест алфа, защо огънят ни спря?
— Оръдията ни бяха ударени от китайски контрабатареен огън. Сега се опитват да се съвземат и да започнат отново — бе окуражаващият отговор. — Какво е положението при вас?
— Позиция пет-нула бе ударена, но не е сериозно. Удрят предимно обратния склон на южния хълм — там бяха разположени фалшивите бункери и бетонните кубове изпълняваха отлично пасивната си мисия. Тази защитна линия бе построена в противоречие с официално публикуваната руска отбранителна доктрина, защото онзи, който я бе създал, бе наясно, че всички четат книги. Позицията на Команов покриваше малък проход между две възвишения, много подходящ за преминаване на танкове. Ако китайците се насочеха на север, ако това не бе само някакъв опит да разширят границите си, както сториха в края на 60-те, то проходът бе отлично трасе за нахлуване. Картите и теренът определяха това.
— Добре, старши лейтенант. Сега слушайте: не излагайте на опасност позициите си, без това да е наложително. Оставете ги да се приближат, преди да откриете огън. Допуснете ги много близо.
Това, както Команов добре знаеше, означаваше около стотина метра. За подобни цели той разполагаше с две тежки картечници. Само че той искаше да унищожава танкове. Точно за това бе конструирано и основното оръдие на позицията му.
— Можем ли да очакваме още артилерийска поддръжка?
— Ще ви уведомим. Продължавайте да ни давате информация за местоположението на целите.
— Слушам, другарю полковник.
За изтребителите войната започна, когато първите подразделения на военновъздушните сили на КНА прелетяха над Амур. Горе имаше четири руски изтребители-прехващачи, които също като китайските бяха „Сухой“-27. Самолетите и на двете страни бяха изработени в един и същ завод, но китайските пилоти имаха три пъти повече нальот46 от руските си колеги, които освен това превъзхождаха по численост в съотношение осем към едно.
От другата страна на везните бе фактът, че руснаците имаха подкрепата на самолета на ВВС на САЩ Е- 3B АУАКС, който ги насочваше към целите за прихващане. И двете двойки самолети летяха с радари, настроени в режим на изчакване. Китайците не знаеха какво имат насреща си. Руснаците знаеха. Това бе доста съществена разлика.
— Черен сокол десет, тук Орел седем. Препоръчвам ви да смените курса на две-седем-нула. Ще се опитам да ви насоча към китайците от тяхно седем часа — по този начин освен останалото руснаците щяха да останат извън обхвата на китайските радари.
— Разбрано, Орел. Преминавам на две-седем-нула — водачът на руската четворка разпръсна формацията си и се сниши до възможния минимум, като се опитваше да не гледа наляво.
— Добре, Черен сокол десет, така е добре. Целите ви са на ваше девет часа, разстояние — около тридесет километра. Сега завийте наляво по курс едно-осем-нула.
— Завиваме наляво — съгласи се руският майор. — Ще се опитаме да започнем атаката чрез Фокс две.
Той показа, че бе запознат с американската терминология. Казаното означаваше, че той и хората му ще се водят по инфрачервените скенери, без да включват радарите, като по този начин нямаше да предупреждават противника за надвисналата над него опасност. Маркиз Куинсбъри никога не е бил пилот- изтребител.
— Разбрано, Сокол. Това момче го си бива — обърна се операторът към своя пряк началник.
— Така човек остава жив в този бизнес — отвърна подполковникът на младия лейтенант, който седеше пред монитора, подобен на онези за електронните игри Нинтендо.
— Добре, Черен сокол десет, препоръчвам ви отново да завиете наляво. Сега целите са на около петнадесет километра… нека бъдат седемнадесет километра северно от вас. Съвсем скоро би трябвало да влязат в обхвата на скенерите ви.
— Да, вече имам сигнал — отвърна руският пилот, след като чу жуженето в шлемофона си. — Звено, готови за стрелба… Фокс две!
Три от четирите самолета изстреляха по една ракета. Четвъртият пилот имаше проблеми с инфрачервения си скенер. Реактивните двигатели на изстреляните ракети смутиха приборите за нощно виждане на руските прехващачи, но нито един от четиримата пилоти не отмести поглед от металните торпеда, летящи към техните колеги летци, които все още не знаеха, че са под обстрел. Полетът на ракетите въздух-въздух до целите отне двадесет секунди. Както се оказа по-късно, две от ракетите бяха към един и същ китайски самолет. Въпросният изтребител получи две попадения и експлодира във въздуха. Още един бе поразен от третата ракета, след което обаче ситуацията стана наистина неприятна. Китайските изтребители се разпръснаха по команда от своя водач, изпълнявайки предварително планирана и добре оттренирана маневра, разделиха се на две, после на четири групи, всяка от които защитаваше свое парче от небето. Всички радари бяха включени и след още двадесет секунди общо четиридесет ракети летяха в едно ограничено въздушно пространство, в което се водеше смъртоносна игра на гонитба. Радарно
