се появи от тъмната част на помещението. — Г-н Олсън, запознайте се с д-р Грегъри от TRW.
— Здравейте — каза младият офицер и протегна ръка. Грегъри я пое.
— Дартмут, нали?
— Да, физика и математика. А вие?
— „Уест Пойнт“ и „Стоуни Брук“, математика — отвърна Грегъри.
— Военна академия? — попита Лийк. — Не сте ми казвал това.
— О, аз дори изкарах рейнджърска школа между две от фазите на обучение там — каза той на изненаданите моряци. Хората много често го възприемаха като мухльо и той изпитваше удоволствие да наблюдава учудването им. — Парашутна школа също. Направих деветнадесет скока, когато бях млад и глупав.
— В такъв случай сте постъпил в СОИ45, предполагам — отбеляза Олсън, докато си наливаше още кафе от запасите на бойно-информационния център. Черното кафе на машинните инженери по принцип бе най-доброто на всеки кораб, но и това не бе лошо.
— Да, прекарах доста години там, но после нещата се разкапаха и TRW ме нае, преди да отлетя. Когато бяхте в Дартмут, Боб Джастроу ли беше декан?
— Да, той също е работил в СОИ, нали?
Грегъри кимна.
— Да, Боб беше доста умен — в неговия лексикон „доста умен“ означаваше да правиш изчисленията наум.
— С какво се занимавате в TRW?
— В момента оглавявам проект за разработка на управляеми зенитни ракети „земя-въздух“ — това е още от времето, което прекарах в СОИ, но върша и други неща. Основно се занимавам със софтуер и с теоретично инженерство.
— И сега си играете с нашия SM-2?
— Да, подготвил съм софтуера за разрешаване на един от проблемите. На компютъра работи, но ще трябва да препрограмираме бойните глави на Block IV.
— Как ще направите това?
— Елате и ще ви покажа — каза Грегъри. Той и Олсън се отправиха към пулта. Първият главен старшина ги последва. — Номерът е да се фиксира трептенето на лазера. Ето как работи софтуерът…
Последва едночасов разговор, в който софтуерният специалист разкриваше професионалните си тайни на даровития аматьор. После трябваше да продадат стоката на офицера, отговарящ за бойните системи, след което да задействат първата компютърна симулация. Следващата стъпка бе да изкарат кораба в открити води, за да разберат дали цялата тази простотия наистина функционира.
„Сънят наистина помогна“, помисли си Бондаренко.
Беше спал непробудно в продължение на тринадесет часа и не бе ставал дори за да изпразни мехура си, което означаваше, че тази почивка му е била наистина необходима. В този момент той реши, че генералските пагони много ще подхождат на полковник Алиев.
Главнокомандващият на ТВД Далечен изток влезе на вечерното заседание на щаба в отлично настроение, което изчезна, когато видя израженията на лицата на своите подчинени.
— Е? — попита той, докато се настаняваше на мястото си.
— Нищо ново — отвърна генерал Толкунов от името на разузнавателната секция. — Въздушните снимки не показват много, но знаем, че те са там и че все още пазят пълно радиомълчание. Вероятно са прокарали доста телефонни линии. Имаме сведения за хора с бинокли по отсрещните хълмове. Това е всичко. Най- важното обаче е, че са в готовност и могат да тръгнат във всеки един момент… о, да, току-що получихме това от Москва — каза шефът на разузнаването. — Федералната служба за сигурност е арестувала някакъв К. И. Суворов по подозрение в организиране на атентат срещу президента Грушевой.
— Какво? — попита Алиев.
— Беше обикновено донесение без подробности. Може да означава много неща, но нито едно от тях не е приятно — поясни офицерът от разузнаването. — Засега обаче няма нищо определено.
— Опит за дестабилизиране на страната ни? Това е военен акт — каза Бондаренко. Той реши, че трябва да разговаря лично със Сергей Головко по този въпрос.
— Оперативен отдел? — продължи той.
— 265-а мотострелкова е в пълна готовност. Всички радари на нашата ПВО вече действат. Един от нашите прехващачи изпълнява боен патрул на двадесет километра от границата в нашето въздушно пространство. Граничната отбрана е в пълна бойна готовност, а запасната формация…
— Тя вече има ли си име? — попита главнокомандващият.
— „Бояр“, — отвърна полковник Алиев. — Разполагаме с три мотострелкови роти, чиято задача е да евакуират граничните части, ако се наложи. Останалите са в базата си северно от Невер и се подготвят. Днес цял ден са стреляли.
— И?
— За запасняци са се справили задоволително — отговори Алиев. Бондаренко не попита какво означава това, донякъде защото се страхуваше от отговора.
— Още нещо, което можем да направим? Искам идеи, другари — каза главнокомандващия на ТВД Далечен изток, но всички поклатиха глави. — Много добре. Сега отивам да хапна. Ако междувременно се случи нещо, искам да науча веднага. Каквото и да е то, другари.
Всички кимнаха в знак на съгласие и той се отправи към своята резиденция. Още с влизането се запъти към телефона.
— Здравей, генерале — каза Головко. В Москва бе все още светло. — Как са нещата при вас?
— Напрегнато е, другарю председател. Какво можете да ми кажете за този опит за атентат срещу президента?
— Арестувахме един тип на име Суворов тази сутрин. В момента разпитваме него и още един. Смятаме, че е бил агент на китайското Министерство на държавната сигурност и че е организирал опит за убийство на Едуард Петрович.
— Значи освен че подготвят нападение, те се опитват да обезглавят държавното ни ръководство?
— Така изглежда — мрачно се съгласи Головко.
— Защо не получихме по-пълна информация? — попита главнокомандващият на ТВД Далечен изток.
— Не получихте ли? — учуди се председателят.
— Не! — почти изкрещя Бондаренко.
— Това е било грешка. Съжалявам, Генадий Йосифович. Сега ми кажи: готови ли сте?
— Всичките ни формирования са в състояние на пълна бойна готовност, но съотношението на силите е изключително неблагоприятно за нас.
— Можете ли да ги спрете?
— Ако ми осигурите още формации, може би да. Ако не можете, вероятно не. Каква помощ мога да очаквам?
— Три мотострелкови дивизии са натоварени на влакови композиции и в момента прекосяват Урал. Пренасочили сме към вас допълнителна въздушна мощ, а освен това и американците започват да пристигат. Какъв е твоят план?
— Няма да се опитвам да ги спра на границата. Това ще ми коства почти всичките формирования, а ползата няма да е голяма. Ще оставя китайците да тръгнат на север. Ще им нанасям възможно най-сериозни вреди, а когато навлязат достатъчно навътре в територията ни, ще убия тялото на змията и ще наблюдавам как умира главата й. Ако, както казах, ми осигурите поддръжката, от която се нуждая.
— Работим върху това. Американците са изключително отзивчиви. Една от техните танкови дивизии е натоварена на влакови композиции и вече наближава Полша. Ще ги изпратим направо към вас.
— Какви части?
— Тяхната Първа танкова дивизия под командването на един черен мъжага на име Дигс.
— Мариън Дигс? Познавам го.
— О?