отбраната.

— Да — отговори Тони Бретано.

— Изглежда, че ще се случи — каза му Райън.

— Добре, ще уведомя всички главнокомандващи.

След броени минути светкавичните съобщения бяха изстреляни към главнокомандващите на различните независими формирования. Не бяха много, но в момента най-важен бе главнокомандващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския регион, адмирал Бърт Манкузо, който се намираше в Пърл Харбър. Беше малко след три през нощта, когато секретният телефон до главата му започна да звъни.

— Адмирал Манкузо — каза в просъница той.

— Сър, дежурният офицер е. Получихме от Вашингтон предупреждение за начало на война. Китай. „Очаква се започване на враждебни действия между КНР и Руската федерация в следващите двадесет и четири часа. Заповядва ви се да предприемете всички необходими мерки за сигурността на формированието ви.“ Подпис — Бретано, министър на отбраната, сър — докладва лейтенант-командърът44.

Двата крака на Манкузо вече бяха на пода.

— Добре, събери щаба. Ще бъда в кабинета си след десет минути.

— Слушам, сър.

Главният старшина, който трябваше да го откара, вече бе пред входната врата. Манкузо забеляза и четирима въоръжени морски пехотинци. Най-старшият от тях му отдаде чест, докато останалите трима се оглеждаха подозрително наоколо за опасност, каквато вероятно не съществуваше, но все пак… Няколко минути по-късно той влезе в щаба, разположен на хълма над военноморската база. Бригаден генерал Лар бе вече там и го очакваше.

— Как пристигна толкова бързо? — попита го главнокомандващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския регион.

— Просто бях наблизо, адмирале — отвърна ръководителят на разузнавателния отдел и последва Манкузо в кабинета.

— Какво става?

— Президентът се е опитал да се свърже по телефона с премиера Ху, но онзи не е приел разговора. Това не е добър знак от страна на китайските ни братя — отбеляза шефът на разузнаването на ТВД.

— Добре, а какво прави Джони Китаеца? — попита Манкузо, докато един от сержантите му наливаше кафе.

— Не е нещо, което да ни засяга пряко, но развръща невероятно количество бойна сила във военен окръг Шънян, по-голямата част от която на брега на река Амур — Лар закачи една карта и започна да сочи с ръка схемата, на която имаше множество червени точки. За първи път в живота си Манкузо виждаше формированията на руснаците, отбелязани със синия „приятелски“ цвят. Беше доста странно, но моментът не бе подходящ за обсъждане на тази тема.

— Какво правим?

— Прехвърляме сериозно количество авиационна техника в Сибир. Изтребителите и щурмоваците са тук, в Сунтар. Разузнавателните самолети са тук, в Жиганск. „Дарк Стар“ скоро ще започнат полети. Това ще бъде първият случай, в който ги използваме в условията на реални военни действия. ВВС им възлагат големи надежди. Имаме някои сателитни снимки, които показват къде са разположени китайците. Маскирали са тежката си техника, но „Лакрос“ вижда и през камуфлажните мрежи.

— И?

— Ами има над половин милион души, пет механизирани армии от тип А. Всяка от тях включва по една бронетанкова дивизия, две мотострелкови и една механизирана плюс придадени подразделения на пряко подчинение на командващия армията. Развърнатите сили разполагат с голям брой танкове и бронетранспортьори, добре са с артилерията, но хеликоптерите им са сравнително малко. Авиационната им техника е на друго подчинение. Тяхната командна структура за координиране на военновъздушните и сухопътните сили не е организирана както трябва и авиацията им не е достатъчно добра по нашите стандарти, но във всички случаи превъзхожда руската по численост. По отношение на човешките ресурси китайците имат огромно преимущество. Руснаците разполагат с достатъчно пространство, за да маневрират, но ако се стигне до директен сблъсък, можеш спокойно да заложиш парите си на Народната освободителна армия.

— А на вода?

— Нямат много военноморски единици извън пристанищата в момента, но спътниковите снимки сочат, че вече подгряват котлите. Очаква се да изкарат известен брой кораби. Вероятно ще останат в близост до брега в позиция за отбрана, ще пазят бреговата си ивица.

Манкузо не попита с какво разполагат в открити води, защото добре знаеше това. По-голямата част от Седми флот бе напуснала пристанищата след предупреждението от миналата седмица. Самолетоносачите му се придвижваха на запад. Разполагаше с шест подводници, които чакаха край бреговете на Китай, надводната техника бе в повишена готовност. Ако флотът на Народната освободителна армия поискаше да си играят, щеше да съжалява горчиво.

— Заповеди?

— На този етап единствено самоотбрана — отвърна Лар.

— Добре, ще разположим надводните ресурси минимум на двеста и петдесет мили от техния бряг. Задръж самолетоносачите на още сто мили навътре засега. Подводниците могат да се приближат и да следят съдовете на ВМС на Народната освободителна армия, но да не стрелят, освен ако не ги нападнат. Освен това не искам нито една от тях да бъде засечена. Китайците имат горе сателит за тази цел. Не искам той да забележи нещо, боядисано в сиво.

Да заблудиш един-единствен разузнавателен спътник не бе толкова трудно, тъй като скоростта и курсът му бяха напълно предвидими. Можеш да се скриеш дори от два. Когато обаче броят им нарасне с още един, нещата стават сложни.