— Ще тръгнем аз, Том и Масимо — обяви Лио.
— Извинете, че се намесвам — за пръв път се обади тибетецът, — но на тази височина парашутите не са достатъчно ефективни.
— Не и ако имате бустер на гърба — обърна се към него Уонда и той разбиращо кимна.
Уонда, ти си права, че самолетът ни може да предизвика подозрения, защото Тангчен не е глупак като Тофик и след гафа на разкопките сигурно ще следи въздушния трафик, затова ще действаме с обходна маневра. Кой е нашият човек в Катманду и какъв е актуалният му статус?
— Казва се Смити Бергей, активен без ограничения.
— Предупреди го да очаква указания и помисли какъв театър да разиграем, дай най-доброто от себе си.
След десетина минути Уонда бе готова и ни показа картата на въздушните коридори в Централна Азия: — С този сценарий вероятността да ги хванем по бели гащи е поне деветдесет и седем процента. Излитаме в северна посока и преди да излезем от въздушното пространство на Тибет, с широка дъга завиваме на запад, докато влезем в коридора Новосибирск — Делхи, той минава на около сто и петдесет километра от мястото. Като скочите, ще се свържем с непалските диспечери и ще заявим кацане, но вместо това само ще кръжим от южната страна на хребета, за да не ни хваща радарът, и ще очакваме сигнал от вас.
На пулта пред Лио замига лампичка и той включи микрофона: — Смити, аз съм Лио от екип „Комар“. Незабавно се свържи с властите и ги уведоми, че провеждаме антитерористична операция, която не ги засяга, но се нуждаем от съдействието на летището в Катманду. Ще осъществим с контролната кула радиообмен, имитиращ предстоящо кацане. Очаквам бързо потвърждение, операцията е с най-висок приоритет.
— Не ми е ясно как ще стигнете до целта, след като няма да минем над нея — обади се Стен.
— Нашите бустери са по-специални, те са пълноценни ракетни двигатели и ще ни пренесат дотам. Уонда, трябва много прецизно да изчислиш мястото на скока, защото инерцията ще ни носи поне стотина километра. Скачаме от сто хиляди фута и когато стигнем целта, трябва да сме на трийсет хиляди. Оттам единият „хищник“ ще синхронизира спускането ни с мъртвия период на камерата. За този последен етап бустерите трябва да имат поне десетпроцентов ресурс…
— Мисля, че ще ви трябват допълнителни резервоари — прекъсна го Уонда.
— Твърде е вероятно — съгласи се Лио и продължи: — След като скочим, започвате снижаване като за кацане в Катманду и когато се приземим, трябва да сте само на трийсетина километра от мястото, но зад хребета. Щом неутрализираме охранителната система, Джим ще поведе основната група, с голямата совалка. Вие също бъдете готови, сигурно ще потрябвате — обърна се той към нас. — Уонда ще ви докара с малката.
— Елате да ви облека — покани ни Базил, след като излетяхме от Лхаса. — Такива дрехи едва ли сте виждали.
Тук той не позна, защото още преди години Фил ми бе показал бронекостюма си, с който го бе снабдил някакъв контрабандист, а Стен и Сонджи казаха, че динапластичната тъкан им е добре позната. Единствено Акико не вярваше, че тази мека материя може да ни предпази от куршуми и Базил й демонстрира как тя моментално се втвърдява при всеки по-рязък допир. Навличането на всичките жилетки, боксерки, крачоли, ръкави и по-дребни аксесоари я отегчи и тя въздъхна: — Уф, и за какво е всичко това, вместо един комбинезон?
— Нали не искате при някое по-невнимателно движение костюмът да ви скове? — попита Базил и рязко я удари по ръката. — Ако не беше съставен от много части, сега щяхте да сте като в дървен калъп.
— И как сега да си освободя лакътя?
— Кажете „свободно“, управляващият чип вече се е настроил към гласа ви. И да знаете, че костюмът ви предпазва само от куршуми и дребни осколки, но от нещо по-тежкокалибрено, да не говоря за лазери, трябва сами да се пазите…
Успяхме да се облечем за по-малко от десет минути и отидохме да изпратим ударната група. Тримата тъкмо влизаха в шлюза — приличаха на астронавти с височинните си костюми, с бустери на гърба и големи контейнери със снаряжение отпред. Различни бяха само шлемовете — изцяло прозрачни, те обгръщаха главите им като сапунени мехури. След малко иззад вратата се чу звук като отпушване на бутилка — отвори се външният люк, и те поеха надолу.
Кръжахме на седем хиляди метра височина над море от облаци, от което като острови стърчаха Еверест и още няколко върха. Уонда не ни остави дълго да зяпаме през илюминаторите и ни привика пред проектора. Тримата, вече освободили се от височинните костюми, бяха на площадката и укрепваха в скалата конзоли с автомати за контролирано падане. Попитах защо не са свалили шлемовете и Уонда ми обясни, че те били задължителна част от бронята им.
Когато Лио се хвърли от скалата, Акико изпищя, макар и да знаеше, че когато до земята останат няколко метра, спинингът ще убие скоростта. Другите двама скочиха почти веднага и след няколко секунди оглеждане Том се прокрадна към близката камера.
— Стискайте палци — предложи Уонда.
— Какво прави? — прошепна Акико.
— Очаква „паякът“ да му съобщи кога е подходящият момент да залъже охранителните камери.
— А ако го усетят преди това?
— На Том такова нещо не се е случвало — с горда нотка в гласа обяви Уонда и никой не посмя да я пита с кого се е случвало и какво е станало после.
— Ами часовите? — попита Стен.
— „Мухите це-це“ вече се погрижиха за тях — засмя се жената. — Както и за онези в казармата. Внимавайте… сега!
Том рязко се изправи и с рязко движение нахлузи върху камерата мекия „чувал“, в чиято материя беше втъкан адаптивният имитатор. Лазелната паяжина изчезна, точките, маркиращи камери и датчици, избледняха, а черните звезди спряха да пулсират. От репродуктора се чу гласът на Том: — Готово, след малко можем да влизаме.
Компанията ни изпадна в бурен възторг, но само за кратко, понеже Лио скастри Уонда: — Не се разсейвай, а подсигурявай проникването ни, вече и ти би трябвало да имаш достъп до охранителната система и активирай кей-браслета си, най-сетне.
Тя почервеня, надвеси се над пулта си, докато ние гледахме как тримата си пробиват път през преспите, и малко преди да стигнат до входа на тунела, обяви с равен глас — Имаме пълен комплект „насекоми“ пред портала, да ви го отварям ли?
— Не още, но бъди готова — отвърна Лио.
Уонда уголеми изображението на проектора и видяхме отблизо как тримата излизат на разчистеното място пред портала, от двете страни на който се бяха свлекли часовите.
— Какви са тези издутини на раменете им? — запита Стен.
— Там са оръжията им — лаконично отвърна Уонда.
Тройката свали шлемовете, зае позиция „готовност“ и Лио изкомандва: — Отваряй на „три“.
— Едно, две, три — произнесе размерено Уонда, докато с размерени движения постави ръцете си с кей-браслета на китките от двете страни на клавиатурата. Крилата на портала плавно се отвориха и видях как рояк „насекоми“ нахлу в тунела. Тройката влезе и порталът бавно почна да се затваря
— Поеми картина от мен — нареди Лио, докато тримата чакаха да се отвори вътрешната врата на шлюза.
— Той имплантиран видеочип ли има? — учуди се Стен.
— Не сме чак дотолкова в крак с модата, същата работа върши и най-обикновена монокъл-камера с наочен визьор — позволи си да се усмихне Уонда.
Сега проекторът показваше онова, което виждаше и Лио — пуст тунел с ребрести стени, в чиито вдлъбнатини бяха скрити лампите. Ръждясали релси в средата напомняха за времето, когато оттук степен по степен са били вкарвани ракетите.
Обърнах внимание, че камерата може и да беше обикновена, но със специален софтуер, защото образът
