Предадохме Ян на нашите медици и се спряхме при Джонти, който бе предупреден да ни очаква в терминала. Лио накратко го запозна със ситуацията и както и предполагах, шефът ни се разтрепери от мисълта, че отново ще влезем в сензационните новини. Той едва ли не със сълзи на очи се примоли на Лио да реши проблема, без да го свързва по никакъв начин с проекта. Лио ме погледна озадачено, но докато съобразя как да реагирам, Акико му пошепна нещо. Той се позасмя:

— Ще направя всичко, каквото зависи от мен, но тъй като става дума за събития, в които макар пряко волята си бяха замесени и ваши колеги, те трябва да дадат показания в закрито изслушване, което няма да стигне до медиите…

— Гарантирате ли?

Възмъжалият Лио можеше да бъде много убедителен.

— За Бога, няма проблем, щом те са съгласни! — и Джонти ни остави.

— А сега какво ще правим? — попита Акико.

Лио предложи да направим съвещание при него и се запътихме обратно към самолета му. Там ни очакваше Уонда: — Засякохме разговор на Тофик с някакъв тибетец. Той му нареди веднага да отиде при него и сега самолетът му наближава пакистанския бряг, лети към Хималаите.

— Ханът спомена, че някой си Тангчен щял да е много недоволен, ако не измъкнат информацията от мен — спомних си аз.

Тангчен? Тангчен Доржон? — попита Стен.

— Познавате ли го? — изуми се Лио.

— Бегло… Беше енергетик във Франция, а когато Тибет стана отново независим, Далай лама го назначи за свой съветник по науката и технологиите, това е нещо като министър.

— А още по-рано, като студент, е бил лидер на най-екстремистката фракция в антикитайската съпротива. Още тогава е влязъл в полезрението ни, но нищо конкретно срещу него не сме установили… Сега работата се усложнява. Тибет не членува в Интерпол и трябва да намеря друг начин да оперирам там, кой знае колко време ще ми отнеме.

— Ще се опитам да ви съдействам — решително рече Стен. — Къде ви е комуникационният пост? — и се запъти натам заедно с Акико и Уонда.

Казах на недоумяващия Лио, че при уреждането на сделката „Тайван срещу Тибет“ Стен е бил един от най-ефективните членове на групата за натиск върху Пекин.

— Професоре, вие действате като магнит на най-подходящите хора! — констатира той.

— Явно силата ми е недостатъчна, щом не успях да спася Франки…

— Не бързайте да се укорявате, все още не знаем нищо със сигурност за него.

— Писмото ми стига… По-добре да говорим за друго. Значи това летящо чудо на техниката е на Интерпол?

— В известен смисъл — загадъчно отвърна той.

— С тази грамада появата ви трудно може да остане незабелязана…

— Зависи от прикритието. Освен „Комар“, има още „Оса“, „Пчела“ и „Водно конче“, всички са регистрирани като карго трампове на една спедиторска компания в Будапеща. Често изпълняват и търговски курсове, така че са добре известни и не предизвикват съмнения.

— А как връзваш нещата с Глобантер?

— Като специален агент имам много широки пълномощия, включително правото да не оповестявам източниците на информация, сам да планирам операциите и правото да „пресявам“ отчетите си.

— И никой не знае, че работиш и за Глобантер?

— Прекият ми директор е в течение, всъщност самият той е в най-горния кръг на организацията, и въобще там са доста бивши и настоящи шефове от световните разузнавателни и полицейски служби. А екипът… с тях съм вече от години, предполагам, че някои се досещат, а Уонда, Том и още двама вече съм ги привлякъл.

— Ще имате ли нещо против, ако в Тибет към нас се присъедини личен представител на Далай лама? Неофициално, разбира се — показа се Стен от кабината за свръзка.

— Не, за Бога — отвърна Лио едва ли не със страхопочитание. — Кога ще е готов човекът?

— Очаква ни.

— Тогава да тръгваме!

По обратния сигнал на Тангчен Уонда бе идентифицирала мястото му и докато летяхме над Индийския океан, ни покани да го разгледаме.

— Изрових от архивите на ЦРУ обработена спътникова картина още от времето, когато там е имало китайска военна база — почна тя, изправена до сивата плоскост на 3D-монитора, върху която постепенно почна да се изгражда релефът на централните Хималаи и южен Тибет. С рязък наплив картината показа град с терасовидно изградени дворци и манастири. — За да се ориентирате, ще тръгна от Лхаса. — Изображението се върна към предишния мащаб и светлинната показалка проследи едно шосе, виещо се през висок превал, което след това се спусна в речна долина и се вля в друг път. — Това вече е известното Каракорумско шосе от Китай през Тибет за Индия и Казахстан, тук то върви по долината на Брахмапутра, местното й име е Мацанг — продължи лекцията си Уонда. Показалката спря върху някакво селище, струпано в тясна речна долина със стръмни склонове. — Градът е Шигацзе, последното населено място южно от реката. Оттук нататък главното шосе минава от северната й страна, а това тук е бивш военен тракт, който сега не се поддържа.

Светлинната показалка се плъзна покрай масива на Еверест и малко по на запад посочи мястото, където пътят напускаше склона на долината, за да влезе в едно от нейните разклонения — ледникова клисура с почти отвесни стени, по които шосето се катереше с немислим наклон, докато стигне до циркус със замръзнало малко езеро по средата.

— Ето мястото. Шест хиляди седемстотин тридесет и два метра надморска височина, осемстотин и шейсет километра западно от Лхаса. А сега да го видим отблизо.

Мащабът на изображението отново рязко се промени и циркусът се появи от птичи поглед. Шосето свършваше с широка площадка, където бяха издигнати няколко постройки, а на другия й край имаше голям портал към тунел в скалите. На платото над тях се виждаха радарна кула и шест бетонни кладенеца, покрити с метални капаци.

— Ракети?! — попита Стен.

— Отдавна са махнати — успокои го Лио. — А актуални кадри?

— След малко ще имаме, но се боя, че стават само за обща ориентация — отговори Уонда. — Тангчен