нямаше очертани граници, както преди, а възпроизвеждаше ефекта на периферното зрение и покриваше много широк зрителен ъгъл. В посоката на гледане картината беше съвсем отчетлива, по-встрани леко губеше фокус, а към края избледняваше. Вляво се отвори допълнителен прозорец със схема на тунела, предадена от „бръмбарите“. На половин километър след шлюза, малко преди тунелът да се разшири в мрачна пещера — някогашният ракетен комплекс, от него се отклоняваше вдясно по-тясна галерия, дълга десетина метра. Тя водеше към неголямо помещение, в което автоматичните съгледвачи не бяха проникнали, но сензорите им свидетелстваха, че там има двама души. Ударната група наближаваше средата между входа и отклонението.
— Лио, няма ли да си включиш боекомплекта?
— Благодаря, че ме подсети, скъпа — в гласа на Лио прозвуча топла нотка, като че ли се извиняваше за одевешната си рязкост. Двете червени точки, които до този момент светеха неподвижно горе вляво, започнаха да се движат в синхрон с погледа му.
— С какво е въоръжен? — попитах аз тихо.
По-светлата точка е обикновен автомат, а по-тъмната е лазер. Задействат се от неврочип, също като кей-браслетите. Освен това има шлем за безконтактна връзка с компютъра, така получава и информацията от бръмбарите. Но вие не е необходимо да шепнете, той не ви чува. Само аз съм с ларингофон — и Уонда посочи лентата, опасала врата й.
Секунди по-късно тя издаде лек вик на учудване и Лио обезпокоен се обади: — Какво има?
— Не виждаш ли индикатора за човешко присъствие?
— Виждам го, само двама души.
— Не картината от бръмбара, говоря за твоя боекомплект! Той вече забелязва единия!
— О! Странно, наистина… Още веднъж благодаря.
Акико понечи да пита нещо, но Уонда предупредително вдигна ръка. Сонджи ни направи знак да минем зад нея и тихо каза: — Вгледайте се в дясната част на картината.
Сега и аз видях, че на фона на стената на тунела се очертава съвсем блед силует на човешка фигура.
— Обикновено така изглежда, когато човекът е най-много на пет-шест метра, а сега дистанцията е почти двеста — поясни тибетецът. — Значи този човек има много силно присъствие, нещо като жив хипназер, ако не и повече.
Въпреки че говореше тихо, Уонда го чу и предаде думите му на Лио. Отново се загледахме в проектора. Ударната тройка вече доближаваше разклонението и походката на Лио се напрегна.
— Бръмбарите ме разсейват, Уонда — каза той. — Поеми ги и ми казвай само най-важното.
Със заучено движение жената надяна шлема за безконтактна връзка и притвори очи. Тримата мъже свиха в разклонението и с леки бързи стъпки заеха позиция пред вратата.
— С тази врата имаме проблем — обади се Лио. — Не я намирам в линиите на охранителната система, сигурно е автономна. Какво могат да направят бръмбарите?
— Изчакай секунда… работя по въпроса. Ха… чудно, няма никаква брава… Господи, Лио, достатъчно е да я бутнеш.
— Сигурна ли си?
— Знам, че ти звучи невероятно, но бръмбарите вече влязоха вътре и я сканираха до пантите, двустранно. Най-обикновена летяща врата, и наистина я няма в охранителната система.59
— Да се надяваме, че си права. Какво ще ми кажеш за двамата вътре?
— Този със силното присъствие ходи напред-назад и изглежда превъзбуден, ще ти кажа в последния момент къде е. Другият е по-скоро подтиснат, седнал е и като влизаш, ще ти бъде на един часа и половина и пет метра.
— Добре, тръгваме. Брой ни за влизането и внимавай как ще ме насочиш!
Уонда отново притвори очи: — Момент, Лио. Не ритай вратата, а само я бутни, иначе може да отскочи и да те удари. Сега… Онзи спира… на един часа и три метра от вратата. Броя!
На „три“ Лио рязко бутна лявото крило на вратата и изкрещя: — Полиция, не мърдай!
Мъжът насреща му изумено вдигна глава и впи поглед в него в продължение на няколко секунди, като изкрещя нещо неразбираемо, после се хвърли към един компютър, нанасяйки пътьом на Тофик хан саблен удар по шията. Наведе се над клавиатурата и трескаво заработи по нея, а в това време Лио стоеше като замръзнал и кой знае какво щеше да стане, ако Том не беше ритнал другото крило на вратата и не беше хвърлил шокова граната. Двамата командоси се втурнаха в залата, а Лио остана все тъй вцепенен, без да помръдне дори погледа си…
— Камлон — произнесе Сонджи. — Той владее древното изкуство да подчинява хората с поглед.
Уонда гледаше невярващо.
— Но всички ние имаме антихипнотична блокада.
— Камлон е нещо много повече от хипноза, почитаема. То е по-близо до онова, което вие наричате магия. До днес мислех, че само един от живите хора го владее. Веднага трябва да отидем там, вашият шеф е в много опасно положение, оттук с нищо не мога да му помогна. А всъщност… бихте ли ми дали ларингофона си?
Уонда трескаво заопипва лентата около врата си, но така и не успяваше да я свали. Акико разтърси глава, с рязко движение извъртя мулатката с гръб към себе си и ловките й пръсти бързо намериха залепващото се езиче, после сложи лентата на врата на Сонджи. Той започна да говори размерено и въпреки че нищо не разбирах, беше ми ясно, че това са успокоителни и насърчителни думи. След малко от репродуктора се чу нещо като „буррри“, очите на Лио се размърдаха и той, залитайки, се отпусна на близкия стол с болезнена гримаса.
— Най-страшното мина — обяви тибетецът, — но веднага трябва да се видим с него лице в лице, иначе ще се увреди неговото чи… Но Тангчен ще дойде на себе си по-скоро, отколкото предполагате, затова наредете на колегите си веднага да му завържат много добре очите.
Уонда предаде на Том нареждането и той очевидно се учуди, защото я чух малко троснато да казва: „Направи каквото ти казвам!“
След малко, вече в познатата ни совалка, Стен побутна тибетеца и той въпросително го изгледа.
— Извинете, но когато преди малко казахте, че само един жив човек владее това изкуство, себе си ли имахте пред вид?
Сонджи леко кимна.
— Казахте, че може да загуби от своето чи, тоест жизнената си енергия. Има ли опасност да умре? — продължи да разпитва шведът.
— Точният смисъл на понятието „чи“ не може да се предаде на вашия език. Как да ви обясня… човек с увредено чи става неспособен… да взема отговорни решения, както казвате вие.
— И защо трябва да му помогнете лице в лице? Заради по-голямата пропускателна способност на зрителния канал ли?
Напрегнатото лице на тибетеца изрази учтиво неразбиране. Дори и на мен ми трябваше време да разбера какво иска да каже Стен.
— Колегата ми се изрази доста тромаво, уважаеми — притече се на помощ Акико. — Той иска да каже, че с поглед можете да кажете на Лио много повече и по-добре, отколкото с глас, така ли е?
Сонджи отново кимна.
— А какво каза Тангчен, когато Лио отвори вратата?
Сонджи забави малко отговора си: — Първият крясък беше… звуковият компонент на камлон, а след това мърмореше нещо несвързано, за ненавременно, как беше на английски… да, възмездие.
— Той е задействал оръдието! — викна Акико така, че щурвалът трепна в ръцете на Уонда и тя ни смъмри да бъдем по-тихи. Совалката превали през страничния хребет и с максимална скорост се заспуска към циркуса, само на пет-шест метра над заснежения склон, от който тук-там се подаваха скали.
— Пит, дай ми веднага координатите на астероида на терористите — каза ми Акико, докато включваше таблета си. — Ако е вярно това за първата цел, което ти пише Франк, Сънпоулз е в голяма опасност, трябва да ги предупредим.
