И двамата се усмихнахме.

— Ще поискам почвени проби — продължи тя. — Могат да ги обеззаразят, ако искат. Виждам, че имаш склонност да подхождаш директно, като например да задигнеш финансовите разпечатки, после да крадеш държавна почва и кой знае какво още си направил. Трябва да се научиш да изпълняваш протоколите и правилниците, детектив Кори. Особено след като случаят не е в твоята юрисдикция, нитопък ти водиш разследването. Ще загазиш и аз няма да си вкарам главата в торбата заради теб.

— Естествено. Между другото, обикновено съм много добър с веществените доказателства, правата на заподозрените, командната структура и всички тези глупости, когато се разследва обикновено убийство. А тук може да е ставало дума — и все още може — за ужасна чума. Затова на няколко пъти си позволих да мина през просото. Времето е от значение, спомни си доктрината за горещата следа и така нататък. Ако спася планетата, ще стана герой.

— Ще играеш по правилата и ще изпълняваш съответните процедури. Не прави нищо, което да провокира обвинения и дори процес.

— Стига де! Ние нямаме дори половин заподозрян, а ти вече говориш за съд.

— Така съм свикнала да работя.

— Мисля, че направих тук каквото можах — казах.

— Подавам си оставката като консултант по случая.

— Стига си се цупил. — Тя се поколеба, после прибави: — Искам да останеш. Може наистина да науча нещо от теб.

Очевидно се харесвахме, въпреки някои пререкания и неразбирателства, някои разлики в мненията, в темпераментите, във възрастта, миналото и навярно в кръвната група, в музикалните вкусове и в Бог знае още какво. Всъщност, ако се замислех за това, ние нямахме нищо общо, освен работата, и не можехме да постигнем съгласие дори само по нея. И все пак бях влюбен. Е, добре де, изпълнен с похот. Но значителна похот. Бях дълбоко свързан с тазипохот.

Пак се спогледахме и отново се усмихнахме. Беше тъпо. Искам да кажа, наистина идиотско. Чувствах се като кретен. Тя бе толкова невероятно красива… харесвах гласа й, усмивката й, медната й коса на слънчевите лъчи, движенията й, ръцете й… и тя отново ухаеше на сапун от душа. Обичам този аромат. Свързвам сапуна със секса. Това е дълга история.

— Каква безполезна земя? — попита Бет.

— А? А, да. Семейство Гордън. — Обясних й за данните от чековата книжка и за разговора си с Маргарет Уили. — Не съм селско момче — заключих аз, — но не мисля, че хора без пари ще пръскат двайсет и пет бона просто за да имат свои собствени дървета, които да прегръщат.

— Странно е — съгласи се тя. — Но земята е нещо емоционално. Баща ми беше един от последните фермери в западен Съфолк. Обичаше земята си, но провинцията се бе променила — горите, потоците и другите ферми ги нямаше, така че той също продаде имота си. Но после вече не беше същият човек, даже с един милион в банката.

Замълча за миг, после продължи:

— Предполагам, че би трябвало да идем да поговорим с Маргарет Уили, да хвърлим един поглед на тази земя, въпреки че едва ли има връзка със случая.

— Според мен фактът, че семейство Гордън никога не са ми споменавали за това, е много важен. Същото като с археологическите разкопки. Трябва да се търсят обяснения на нещата, които не изглеждат логични.

— Благодаря, детектив Кори.

— Не искам да ти чета лекции — отвърнах, — но предавам в „Джон Джей“ и понякога просто ми се изплъзва от устата.

Тя ме погледна за миг, после каза:

— Никога не мога да разбера кога се майтапиш с мен.

— Наистина преподавам в „Джон Джей“. — Става дума за колежа по криминалистика „Джон Джей“ в Манхатън, едно от най-добрите по рода си учебни заведения в страната и предполагам, че тя не можеше да си представи Джон Кори като преподавател.

— Какво преподаваш? — попита Бет.

— Не е точно правилникът за работа с веществени доказателства, правата на заподозрените и така нататък.

— Определено.

— Преподавам практическо разследване на убийства. Местопрестъпление и такива неща. Петък вечер. Това е нощта на най-тайнствените убийства. Добре си дошла, ако изобщо се върна в колежа. Може би през януари.

— Може и да дойда.

— Ела рано. Студентите винаги се избиват да идват. Аз съм страхотно забавен.

— Сигурна съм.

И аз бях сигурен. Госпожа Бет Пенроуз най-после се сещаше за това. Фериботът намали скорост. Пристигнахме.

— Успя ли да разговаряш със семейство Мърфи? — попитах.

— Не. Макс е разговарял. Включила съм ги в списъка си за днес.

— Добре. Ще дойда с теб.

— Мислех си, че напускаш.

— Утре.

Тя извади бележника от чантата си и започна да го прелиства, после каза:

— Трябват ми компютърните разпечатки, които си взел.

— Вкъщи са.

— Добре… — Тя плъзна поглед по страницата и продължи:

— Ще се свържа с лабораторията за отпечатъците и с патоанатомите. Освен това поисках от областната прокуратура заповед за проверка на телефонните разговори на семейство Гордън за последните две години.

— Чудесно. Вземи и списък на законните притежатели на пистолети в окръг Саутхолд.

— Мислиш, че оръжието на убийството може да е регистрирано в окръга?

— Възможно е.

— Защо смяташ така?

— Интуиция. Междувременно нареди да продължават с търсенето на куршумите в морето.

— Продължаваме, но това наистина е безнадеждно.

— Точно така. Освен това, ако събираш патлаците от Плъм Айланд, погрижи се балистичните изпитания да направи областната лаборатория, а не ФБР.

— Зная.

Тя изреди куп други задачи, които трябваше да се изпълнят, и можах да се убедя, че има стройно и логично мислене. Освен това проявяваше интуиция и любопитство. Липсваше й единствено опит, за да е наистина добър детектив. А за да стане страхотен детектив, трябваше да се научи се отпуска, да кара хората да разговарят свободно и прекалено много. Бет започваше малко строго и твърдо и повечето свидетели, да не споменавам за колегите, се ограждаха със защитна стена.

— Отпусни се.

Тя вдигна поглед от бележника си.

— Моля?

— Отпусни се.

Бет помълча малко, после отвърна:

— Този случай ме прави малко нервна.

— С всички е така. Отпусни се.

— Ще се помъча. — Тя се усмихна. — Мога да се въплъщавам в различни образи. Например в твоя. Искаш ли да видиш?

— Не.

Бет се прегърби и се сгърчи, пъхна ръка в джоба си и се почеса по гърдите с другата, после заговори с