— Не по природа, така, както Стивънс. Накарали са го.

Отрепетирал го е.

Тя кимна, после попита:

— Уплашен ли е?

— Не.

— Защо?

— Няма от какво да се плаши. Всичко е под контрол.

Стивънс и Цолнър са сключили сделките си с правителството.

Бет кимна разбиращо.

— И аз останах с такова впечатление. Версията е била разработена, подписана и пратена късно снощи или рано тази сутрин. Във Вашингтон и Плъм Айланд цяла нощ са будували. Видяхме какво се случи сутринта, нали?

— Права си. Казах ти да не вярваш на онези двама клоуни.

Тя отново кимна.

— Никога не съм попадала в ситуация, в която да не мога да вярвам на хората, с които работя.

— Аз пък съм попадал. Това е истинско предизвикателство — държиш си езика зад зъбите, прикриваш си задника, слагаш си очи на гърба, душиш за плъхове и слушаш онова, което не се казва гласно. Бет ме погледна и попита:

— Добре ли се чувстваше там?

— Прекрасно.

— Трябва да си починеш.

Не й обърнах внимание и й казах:

— На Наш онази работа му е микроскопична.

— Благодаря, че го сподели с мен.

— Ами исках да знаеш, защото видях, че проявяваш интерес към него и не ми се щеше да си губиш времето с тип, който има трето кутре между краката си.

— Много мило от твоя страна. Защо не си гледаш работата?

— Добре.

Насред Пролива морето стана малко по-бурно и се хванах по-здраво за перилата. Погледнах към Бет, която сега беше затворила очи и с отметната глава ловеше ултравиолетови лъчи. Може и да съм споменал, че имаше ангелско лице, невинно и в същото време чувствено. В началото на трийсетте, както вече казах, и веднъж омъжвана, както също казах. Чудех се дали бившият й е бил ченге и дали не е можел да понася, че тя е ченге, и изобщо какъв им е бил проблемът. Хората на нейната възраст имат някакъв багаж, а хората на моята възраст имат цели гардероби с куфари.

Все още със затворени очи, Бет попита:

— Какво ще правиш, ако те пенсионират по болест?

— Не зная. — Замислих се, после отвърнах:

— Макс ще ме назначи.

— Мисля, че в такива случаи не позволяват да вършиш полицейска работа. Ти как смяташ?

— Сигурно си права. Не зная какво ще правя. В Манхатън е скъпо. А пък аз живея там. Мисля, че ще трябва да се преместя. Може би тук.

— Какво ще правиш тук?

— Ще гледам вино.

— Грозде. Гледаш грозде и правиш вино.

— Точно така.

Тя отвори синьо-зелените си очи и ме погледна. Очите ни се срещнаха, потърсиха, пронизаха и така нататък. После тя отново затвори клепачи.

Известно време и двамата мълчахме, после Бет отвори очи и попита:

— Защо не вярваме, че семейство Гордън са откраднали чудотворна ваксина, за да направят богатство?

— Защото това оставя без отговор още много въпроси.

Първо, за какво им е бързоходна лодка? Човек няма нужда от яхта за сто и трийсет хиляди долара, само за да открадне златна ваксина. Нали така?

— Може да са знаели, че ще откраднат ваксината и че в крайна сметка ще са в състояние да си позволят яхтата, така че просто да са се позабавлявали. Кога са си я купили?

— През април миналата година. Точно преди сезона на яхтите. Десет хиляди долара първа вноска, после са продължили да я изплащат.

— Добре. Друга причина да не вярваме в плъмайландската версия?

— Ами, защо им е на купувачите на ваксината да убиват двама души? Особено ако човекът или хората на верандата им не са можели да са сигурни какво носят в сандъка за лед Том и Джуди.

— Що се отнася до убийците — отвърна тя, — и двамата знаем, че хора са били убивани и за по-дребни неща. Що се отнася до съдържанието на сандъка… ами ако семейство Гордън са имали съучастник на Плъм Айланд, който е натоварил ваксината на яхтата им? Човекът от острова се свързва с купувача и съобщава, че стоката е на път. Помисли си кой може да им е бил съучастник на Плъм Айланд. Помисли за господин Стивънс. Или доктор Цолнър.

Или доктор Чен. Или Кенет Гибс. Или който и да е друг от лабораторията.

— Добре… ще приберем и тази възможност в торбата.

— Какво друго? — попита Бет.

— Не съм специалист по геополитика, но еболата се среща много рядко и вероятността Световната здравна организация или засегнатите африкански държави да поръчат ваксината в голямо количество ми се струва малко далечна.

Хората в Африка умират от всякакви предотвратими болести като малария и туберкулоза и никой не купува за тях по двеста милиона дози.

— Добре… но ние не разбираме пътищата на търговията с терапевтични средства.

— Така е, но си съгласна, че не изглежда много правдоподобно семейство Гордън да са откраднали тази ваксина, нали?

— Не съм — възрази тя. — Правдоподобно е. Просто инстинктът ми подсказва, че е лъжа.

— Добре. Правдоподобна лъжа.

— Ужасна лъжа.

— Ужасна лъжа — съгласих се аз. — И това променя всичко.

— Естествено. Какво друго?

— Ами — казах, — онзи атлас с картите. Там няма много, но бих искал да зная какво означава 44106818.

— Добре. А какво ще кажеш за археологическите разкопки на Плъм Айланд?

— Точно така. За мен това беше пълна изненада и повдига всевъзможни въпроси.

— Защо ни го каза Пол Стивънс?

— Защото е общоизвестно и така или иначе скоро щяхме да го научим.

— Добре. Какво означават тези разкопки?

— Нямам представа. Но нямат нищо общо с археологическата наука. Били са прикритие за нещо друго, повод да ходят до отдалечени части на острова.

— Може и да няма никакъв смисъл — предположи тя.

— Възможно е. Тогава остава червената глина, която видях по маратонките на Том и Джуди, а после и на Плъм Айланд. По целия път от централната сграда, на паркинга, после на автобуса, след това на кея няма къде да нагазиш в такава мека червена глина.

— Взел си малко глина, когато ходи да пишкаш, нали?

Усмихнах се.

— Наистина. Но след като оставих дрехите си в съблекалнята, някой е проявил любезността да ми изпере шортите.

— Де да бяха изпрали и моите — въздъхна Бет.