— Не, Лео е някъде наблизо, в собствения си кораб. Кажи му…

Той замълча и се замисли.

— Искате ли да говорите с него, сър?

— Не искам да ме убие — отвърна той. — Точно това искам да му кажа. То засяга и теб. И всички останали, които се намират на борда на този бавен кораб, тази идиотски огромна мишена.

„Безнадеждно е — помисли си той. — Някой от организацията на Феликс Блау, който предвидливо се е намирал на Венера, ме е видял на борда на този кораб. Лео знае, че съм тук и това е краят.“

— Искате да кажете, че конкурентите в бизнеса могат да бъдат чак толкова жестоки? — попита пилотът смаяно. Беше пребледнял.

В командната зала влезе дъщеря му Зоя. Носеше широка рокля и кожени пантофи.

— Какво става? — попита тя.

— Лео е наблизо — отвърна той. — Има въоръжен кораб и подкрепата на ООН. Попаднахме в капан. Не трябваше да идваме на Венера. Хепбърн-Гилбърт също е замесен. — Барни се обърна към пилота и каза: — Опитай се да го разубедиш. Аз се връщам в каютата си.

„Тук не мога да направя нищо“ — помисли си той и тръгна към изхода.

— По дяволите — каза пилотът, — поговорете вие с него. Той преследва вас.

Стана от мястото си и демонстративно се отдалечи.

Барни Майерсън въздъхна, седна и включи корабния предавател. Настрои го на честотата за извънредни ситуации, взе микрофона и каза:

— Лео, мръсник такъв. Добра се до мен. Подмами ме тук и сега съм в ръцете ти. На теб и на проклетата ти флота, която ме дебне още отпреди да се върна от Проксима. Ти ме водиш още от старта. — В момента беше повече разгневен, отколкото изплашен. — На този кораб нямаме никакви средства за защита. Готвиш се да стреляш в невъоръжена мишена. Това е товарен кораб.

Млъкна, опитвайки се да измисли какво друго да каже. „Дали да не му кажа — помисли си той, — че съм Барни Майерсън и че Елдрич никога няма да бъде хванат и убит, защото постоянно ще се прехвърля от едно тяло в друго? И че всъщност Лео ще убие някого, когото познава и обича?“

— Кажи нещо — обади се Зоя.

— Лео — каза той в микрофона, — позволи ми да се върна обратно на Проксима. Моля те.

Зачака, заслушан в статичния шум, идващ от високоговорителите.

— Добре — каза той най-накрая. — Отказвам се от думите си. Никога няма да напусна Слънчевата система и ти никога няма да можеш да ме убиеш, дори с помощта на Хепбърн-Гилбърт, или на останалите от ООН, които са в съюз с теб.

Обърна се към Зоя и каза:

— Е, как беше това? Доволна ли си? — Пусна микрофона и той издрънча. — Аз съм дотук.

Първият изстрел на лазерното оръдие почти раздели кораба на две.

Барни Майерсън падна на пода на командната зала. Слушаше свистенето на пробудилите се за кратко аварийни въздушни помпи и си мислеше: „Получих това, което исках. Или поне това, което Палмър каза, че искам. Смърт.“

А извън кораба модерният изтребител на Лео Бълеро, произведен от ООН, маневрираше, за да заеме позиция за втория, решаващ изстрел. Барни видя пламъка на дюзите му на екрана пред пилотското кресло. Наистина беше много близо.

Барни Майерсън лежеше на пода и чакаше смъртта.

В следващия момент осъзна, че се намира в землянката на Марс и Лео Бълеро идва към него.

Заинтригувана, Ан Хоторн стана от креслото и каза:

— Значи вие сте Лео Бълеро. Имам много въпроси към вас, всичките свързани с вашия продукт Кен- Ди…

— Аз не произвеждам Кен-Ди — отвърна Лео. — Категорично възразявам против този слух. Никое от търговските ми предприятия не е незаконно и в най-малка степен. Слушай, Барни, изпи ли… — Той се наведе над Барни Майерсън и прошепна дрезгаво: — Сещаш се какво.

— Ще изляза за малко — каза Ан с разбиране.

— Няма нужда — изсумтя Лео и се обърна към Феликс Блау, който кимна. — Знам, че работиш за Блау.

Той се обърна отново към Барни Майерсън и го побутна ядосано.

— Не мисля, че го е взел — промърмори той, сякаш на себе си. — Ще го претърся.

Той започна да рови из джобовете на Барни, после пребърка и ризата му.

— Ето я! — Измъкна ампулата с токсина, отвинти капачката и погледна вътре. Обърна се към Блау и изрече с отвращение: — Пълна е. Ето защо Фейн не е получил никакво съобщение от него. Той се е отказал.

— Не съм се отказал — възрази Барни и си помисли: „Бях далече. Не можеш ли да го кажеш?“ — Чю- Зет. Бях много далече.

— Да, нямало те е около две минути — изрече Лео с презрение. — Дойдохме тук веднага след като се беше заключил. Един тип — Норм някой си — отключи стаята с универсалния си ключ. Изглежда, той е главният в тази землянка.

— Но не забравяйте — обади се Ан, — че субективното усещане за време след употребата на Чю-Зет не съвпада с реалното. За него може да са минали часове или дори дни. — Тя погледна към Барни със съчувствие. — Нали?

— Аз умрях — каза Барни и се надигна. Гадеше му се. — Ти ме уби.

Настана гробна тишина.

— За мен ли говориш? — попита Феликс Блау най-накрая.

— Не — отвърна Барни.

Това нямаше значение. Поне докато не вземеше наркотика отново. Когато това станеше, щеше да настъпи краят. Палмър Елдрич щеше да оцелее и да победи. И точно това беше непоносимо. Не собствената му смърт — тя рано или късно щеше да дойде, — а фактът, че Палмър Елдрич щеше да стане безсмъртен. „Смърт — помисли си той, — нима не можеш да победиш… това нещо?“

— Чувствам се обиден — заяви Феликс Блау. — Какво означава това, че някой те е убил, Майерсън? По дяволите, ние те измъкнахме от комата. А пътуването дотук беше дълго и трудно, и според мен рисковано за моя клиент, мистър Бълеро. Това е регион, в който активността на Елдрич е голяма.

Той се огледа неспокойно и каза на Лео:

— Дай му да изпие този токсин и да се връщаме на Тера, преди да се е случило нещо ужасно. Имам лошо предчувствие.

Той тръгна към вратата на стаята.

— Ще го изпиеш ли, Барни? — попита Лео.

— Не.

— Защо?

Барни чувстваше огромна умора, но и някакво упорство.

— Животът ми означава твърде много за мен.

„Реших да спра с изкупването на вината — помисли си той. — Най-накрая.“

— Какво се случи с теб по време на „пренасянето“?

Барни се изправи на крака с огромно усилие.

— Няма да ти каже нищо — обади се Феликс Блау от вратата.

— Барни — каза Лео, — нямаме друг изход. Ще те измъкна от Марс, знаеш това. А кю-формата на епилепсията не е краят на…

— Губиш си времето — прекъсна го Феликс Блау и излезе в коридора. Там се спря и хвърли на Барни още един презрителен поглед. — Направи голяма грешка, като се довери на този тип.

— Той е прав, Лео — каза Барни.

— Никога няма да се измъкнеш от Марс — каза Лео. — Няма да си помръдна пръста да ти помогна да се върнеш на Земята. Каквото и да се случи оттук нататък.

— Знам.

— Обаче това изобщо не те вълнува. Ти смяташ да прекараш остатъка от живота си, дъвчейки този