— Добре.
След малко Норман каза:
— Старият мошеник Ал вече е тук. Говори.
Той подаде микрофона на Барни. На малкия екран се появи веселото, добродушно лице на Алън Фейн.
— Новият ни съжител иска да говори с с вас — обясни Норм, взимайки за секунда микрофона от Барни. — Барни Майерсън, това е половината от екипа, който поддържа живота ни и здравия ни разум тук, на Марс. — След кратка пауза промърмори: — Господи, какво главоболие имам. Извинете ме!
Той освободи мястото зад предавателя и тръгна по коридора, залитайки.
— Мистър Фейн — изрече предпазливо Барни, — малко по-рано през деня говорих с Палмър Елдрич. Той спомена за срещата, която имахме с вас. Знаеше за нея, така че не виждам смисъл да…
— Каква среща? — попита студено Алън Фейн.
Известно време Барни не можа да каже нищо.
— Очевидно са ни заснели с инфрачервена камера — обади се той най-накрая. — Вероятно от минаващ отгоре сателит. Обаче съдържанието на разговора ни, изглежда, все още не…
— Вие сте луд — каза Фейн. — Аз не ви познавам и никога не съм разговарял с вас. Е, ще поръчвате ли някоя песен, или не?
Лицето му изразяваше незаинтересованост и отчужденост. Не създаваше впечатление, че се преструва.
— И не знаете кой съм аз? — попита Барни недоверчиво.
Фейн прекъсна връзката и видеоекранът опустя. Барни изключи предавателя. Не чувстваше нищо. Обзела го бе пълна апатия. Мина покрай Ан и излезе в коридора. Там се спря, извади пакет терански цигари — дали не беше последният? — и драсна клечка кибрит. „Елдрич прави с мен същото, което направи с Лео на Луната или на «Сигма 14-Б», или където и да се е случило това — помисли си той. — И в края на краищата, всички ние ще му паднем в ръцете. Точно по този начин. Като ни изолира. Външният свят вече изчезна. Поне за мен — Елдрич започна с мен.
А аз трябва да се боря с празна ампула, която може би някога е съдържала или изобщо не е съдържала рядко срещащ се, скъп токсин, нарушаващ дейността на мозъка, а сега съдържа единствено Палмър Елдрич. И то не целия него, а само гласа му.“
Огънят от кибритената клечка изгори пръстите му. Той не му обърна внимание.
11.
Поглеждайки в купчината от бележки пред себе си, Феликс Блау каза:
— Преди петнайсет часа кораб на фирмата, произвеждаща Чю-Зет, е кацнал на Марс с разрешението на ООН и е разпространил първата партида от наркотика сред колонистите от Файнбърг Кресън.
Лео се наведе напред, към екрана, и попита:
— Включително сред колонистите от „Чикън Покс Проспектс“?
Феликс кимна.
— Значи той вече би трябвало да е опитал този разяждащ мозъка боклук и да ни го е съобщил чрез сателитната система.
— Прекрасно осъзнавам това.
— Уилям К. Кларк все още ли има готовност да действа?
Кларк беше главният юрист на „П. П. Макети“ на Марс.
— Да — отвърна Блау, — но Майерсън не се е свързал и с него. Не се е свързал с
— Може би е мъртъв — каза Лео. Изглеждаше мрачен, явно пялата тази история го потискаше. — Може би е имал толкова силни гърчове, че…
— В такъв случай щяхме да сме чули за това, защото поне една от трите болници на ООН на Марс щеше да е уведомена.
— Къде е Палмър Елдрич?
— Никой в моята организация не знае — отвърна Феликс. — Напуснал е Луната и е изчезнал. Изгубихме го.
— Бих дал дясната си ръка — каза Лео, — за да разбера какво става в онази землянка, „Чикън Покс Проспектс“, където се намира Барни.
— Отиди на Марс.
— О, не — отвърна Лео веднага. — Няма да напускам „П. П. Макети“ след онова, което ми се случи на Луната. Не можеш ли да изпратиш там някого от твоята организация, който да ни предаде информация от първа ръка?
— Имаме едно момиче там — онази Ан Хоторн, но от нея също няма никакви вести. Може би аз ще отида на Марс. Ако ти няма да ходиш…
— Няма да ходя — повтори Лео.
— Това ще ти струва скъпо — каза Феликс Блау.
— Разбира се — отвърна Лео. — Ще ти платя. Но така поне ще имаме някакъв шанс. Понеже в момента не разполагаме абсолютно с нищо.
„И всичко е свършено за нас“ — помисли си той, а на глас добави:
— Само ми прати сметката.
— Но даваш ли си сметка какво ще ти струва, ако умра, ако се доберат до мен там, на Марс? Моята организация ще…
— Моля те! — прекъсна го Лео. — Не искам да говоря за това. Какво, Марс да не е гробище, а Елдрич — гробар? Той сигурно е изял Барни Майерсън. Добре, отиди. Разбери какво става в „Чикън Покс Проспектс“.
Той прекъсна връзката.
Седналата зад него Рони Фюгейт, неговият действащ нюйоркски моден консултант, беше слушала внимателно разговора. „Попива всичко“ — помисли си Лео.
— Е, хубаво ли се наслуша? — попита той грубо.
— Вие постъпвате с него по същия начин, по който той постъпи с вас — отвърна Рони.
— С кого? Какво?
— Барни се уплаши да ви последва, когато изчезнахте на Луната. Сега вие се страхувате…
— Това просто не би било разумно — отвърна той. — Добре, признавам си — наплашил съм се толкова много от Палмър, че не смея да си подам носа извън сградата. Разбира се, че нямам никакво намерение да летя на Марс и ти си напълно права.
— Само дето вас няма кой да ви изхвърли оттук — каза Рони меко. — Така, както вие изхвърлихте Барни.
— Аз ще се накажа сам. Мислено. Възможно най-строго.
— Но не чак толкова, че да отлетите на Марс.
— Добре! — Той включи яростно видеофона и набра номера на Феликс Блау. — Блау, отменям нареждането. Ще отида сам. Макар че това е лудост.
— Честно казано, правиш точно това, което иска Палмър Елдрич — отвърна Феликс Блау. — Вечният въпрос къде е границата между смелостта и…
— Силата на Елдрич се дължи на онзи наркотик — прекъсна го Лео. — Докато не поема доза от него, всичко ще е наред с мен. Ще взема няколко човека от охраната на фирмата, които да гледат някой да не ме инжектира като предишния път. Хей, Блау, ти все още можеш да дойдеш, но заедно с мен, нали?
Той се обърна към Рони:
— Така всичко наред ли е?
— Да — кимна тя.
— Виждаш ли? Тя казва, че всичко е наред. Така че идваш на Марс да бдиш над мен, става ли?
— Разбира се, Лео — отвърна Феликс Блау. — А ако изгубиш съзнание, ще те разтърсвам, докато не
