Но не мисля, че това е подходящото място и време, за да обсъждаме този въпрос. Нека да изчакаме, докато се приберем вкъщи, в кооперацията. Става ли?

Тя го дари с лъчезарна, страшно топла усмивка.

— Добре — съгласи се той. Рони беше права.

— Няма ли да е тъжно — продължи тя, — ако този твой кабинет се подслушва? Може би скоро мистър Бълеро ще разполага със запис на всичко, което сме си казали?

Усмивката й не изчезна, а стана дори още по-широка. Барни беше смаян. Изведнъж осъзна, че това момиче не се бои от никого и нищо на Земята и в цялата Слънчева система.

И той искаше да се чувства по същия начин. Защото имаше един проблем, който го измъчваше и за който не беше говорил дори с Лео или с нея, макар че несъмнено същият проблем измъчваше и Бълеро… и би трябвало да измъчва и Рони, ако тя наистина беше толкова разумна, колкото изглеждаше.

Трябваше да се изясни дали онова, което се бе върнало от Проксима и бе претърпяло катастрофа на Плутон, наистина беше Палмър Елдрич.

След като се осигури финансово чрез договора с хората от „Чю-Зет изделия“, Ричард Хнат се обади на една от клиниките за Е-терапия на доктор Вили Денкмал в Германия. Избра си главната, в Мюнхен, и запази места за себе си и Емили.

„Ще стана равен с най-великите“ — помисли си той, докато двамата чакаха в луксозната приемна. Доктор Денкмал имаше навика да провежда първоначалните беседи с пациентите лично, въпреки че самата терапия, разбира се, се водеше от членовете на персонала му.

— Това ме изнервя — прошепна Емили. На коленете й имаше списание, но тя не беше в състояние да чете. — Толкова е… неестествено.

— По дяволите! — изрече Хнат енергично. — Изобщо не е така. Терапията е просто ускоряване на естествения еволюционен процес, който и без това никога не спира, но обикновено върви толкова бавно, че не можем да го усетим. Да вземем например нашите прародители в пещерите. Те са били изцяло окосмени, без брадички и с много малък преден дял на мозъка. Имали са огромни сраснали си кътници, за да могат да дъвчат суровите зърна.

— Добре — кимна Емили.

— Колкото повече се отдалечаваме от тях, толкова по-добре. Както и да е, те са еволюирали, за да посрещнат ледниковия период. Ние трябва да еволюираме, за да посрещнем огнения период — точно обратното. Затова се нуждаем от хитиновия слой на кожата, от външния й дебел пласт, и от изменения метаболизъм, който ни позволява да спим през деня, подобрява дишането и…

От кабинета излезе доктор Денкмал, типичен немец, дребен и закръглен, с бяла коса и мустаци като на Алберт Швайцер11. С него излезе още един човек и Ричард Хнат видя за пръв път отблизо ефекта от Е-терапията. Не изглеждаше като на снимките от светските хроники на домашните вестници. Никак даже.

Главата на мъжа му напомняше за снимка, която беше видял в един учебник. Снимката беше озаглавена „Хидроцефалия“. Същото уголемено чело над веждите, същата куполообразна и странно чуплива глава. Той веднага разбра защо наричаха балоноглави популярните личности, еволюирали чрез Е-терапия. „Изглежда така, сякаш всеки момент ще се пръсне“ — помисли си той смаяно. И този дебел външен слой на кожата… Вместо коса, на главата имаше черна хитинова обвивка. Балоноглави? По-скоро орехоглави.

— Мистър Хнат — обади се доктор Денкмал и след кратка пауза допълни. — И фрау Хнат. След малко съм на ваше разположение.

Той отново се обърна към мъжа, застанал до него.

— Чист късмет е, че успяхме да ви вместим в днешния график, толкова бързо след обаждането ви. Във всеки случай вие не губите нищо от това, само печелите.

Обаче Бълеро не го слушаше. Той се бе вторачил в Ричард Хнат.

— Чувал съм името ви и преди. А, да. Феликс Блау ви спомена. — Необикновено умните му очи потъмняха и той продължи: — Наскоро сте подписали договор с фирма от Бостън на име… — Удълженото лице, наподобяващо изопачено изображение в криво огледало, се навъси. — „Чю-Зет изделия“?

— К-какво ви интересува? — каза Хнат със заекване. — Вашите модни консултанти ни отхвърлиха.

Лео Бълеро го изгледа, после сви рамене и се обърна отново към доктор Денкмал:

— Ще се видим след две седмици.

— Две? Но… — Денкмал направи протестен жест.

— Не мога да го направя следващата седмица — отново няма да бъда на Тера.

Той изгледа още веднъж внимателно Ричард и Емили Хнат и излезе.

Гледайки подире му, доктор Денкмал каза:

— Този човек еволюира страшно много. Както физически, така и духовно. — Той се обърна към Хнатови и се усмихна: — Добре дошли в клиника „Айхенвалд“!

— Благодаря — отговори Емили нервно. — Това… боли ли?

— Нашата терапия? — засмя се весело доктор Денкмал. — Ни най-малко, макар че отначало човек може да бъде шокиран — образно казано. Когато почувствате как мозъчната ви кора започва да се разширява. Ще ви хрумнат много нови и вълнуващи концепции, особено в областта на религията. О, само Лутер и Еразъм да бяха живи сега — тяхната полемика щеше да се разреши толкова лесно с помощта на Е-терапията! И двамата щяха да видят истината, както, zum Beispiel12, що се отнася до превъплъщаването… сещате се, Blut und…13 — Той млъкна и се изкашля. — На английски това е кръв и нафора. По време на литургия. Много напомня ритуала при вземането на Кен-Ди — забелязали ли сте тази прилика? Но да вървим, започваме!

Докторът потупа Ричард Хнат по гърба и поведе двамата към кабинета си, хвърляйки към Емили погледи, в които, според Ричард, имаше твърде малко духовност и прекалено много похот.

Озоваха се в огромна стая, пълна с най-различни уреди, насред която стояха две маси тип „Франкенщайн“, снабдени с ремъци за ръцете и краката на пациентите. Когато ги видя, Емили изохка и отстъпи назад.

— Няма от какво да се страхувате, фрау Хнат. Това е като електрошок, предизвиква определени мускулни реакции, рефлекси, нали разбирате? — Денкмал се изсмя. — А сега ще ви се наложи, ъъъ… знаете какво. Съблечете се. Всеки от вас насаме, разбира се. После — обличате халатите и започваме… Разбирате, нали? С вас ще дойде медицинска сестра, която ще ви помогне. Вече получихме медицинските ви картони от Северна Америка, знаем всичко за вас. Вие сте здрави и порядъчни граждани.

Той поведе Ричард Хнат към една от страничните стаи, отделена от кабинета със завеса. Остави го там и се върна при Емили. Докато беше вътре, Ричард слушаше как доктор Денкмал говори на жена му с успокояващ, но същевременно непреклонен тон. Комбинацията беше много уместна за бизнес преговори и Хнат почувства едновременно завист и подозрение, а накрая и тъга. Нещата не бяха такива, каквито си ги бе представял, беше очаквал много по-впечатляващо преживяване.

Обаче Лео Бълеро беше излязъл от тази стая, което доказваше, че на Ричард му предстоят впечатляващи преживявания. Бълеро винаги получаваше най-доброто.

Окуражен, той започна да се съблича.

Някъде отвън долетя писъкът на Емили.

Обезпокоен, Ричард се облече и излезе от стаята. Обаче в кабинета видя доктор Денкмал, който седеше на бюрото си и четеше медицинския й картон. Самата Емили беше излязла заедно с медицинската сестра, така че всичко беше наред.

„Глупаво е — помисли си той. — Очевидно съм прекалено напрегнат.“ Върна се в стаята и отново започна да се съблича. Но забеляза, че ръцете му треперят.

Скоро лежеше прикован към едната от двете маси, а Емили беше в аналогично положение край него. Тя изглеждаше твърде уплашена — беше пребледняла и не издаваше нито звук.

— Вашите жлези — поясни доктор Денкмал, докато потриваше доволно ръце и зяпаше безсрамно