Лео изсумтя, въздъхна и се вторачи навъсено в Барни. Най-накрая кимна неохотно.

— Нямам намерение да ви освобождавам от споразумението, което постигнахме току-що — отвърна Барни. — Обещахте ми някои неща и очаквам…

— Но онова глупаво момиче… — възрази отчаяно Лео. — Тя е непредсказуема! Може да отиде при ченгетата на ООН. Барни, тя ме държи в ръцете си!

— Аз също — отвърна спокойно Майерсън.

— Да, но двамата с теб се познаваме от много години. — Лео явно мислеше трескаво, оценявайки ситуацията със своя, както се изразяваше той, „усъвършенстван мозък, следващ етап в развитието на Homo Sapiens“. — Приятели сме. Не можеш да постъпиш по същия начин като нея. Във всеки случай, все още съм съгласен на процента печалба, който поиска. Какво ще кажеш?

Той гледаше Барни неспокойно, но твърдо — вече бе взел решението си.

— Можем ли да сключим сделка при новите условия?

— Ние вече я сключихме.

— По дяволите, нали ти казах, че забравих за…

— Ако не сте съгласен — каза Барни, — аз ще напусна. И ще отида на друго място, където мога да използвам способностите си.

Беше работил прекалено много години, за да направи отстъпка по тази точка.

— Така ли? — възкликна Лео изненадано. — Разбирам, ти не само ще отидеш да говориш с полицията на ООН. Смяташ и да смениш отбора и да се присъединиш към Палмър Елдрич!

Барни не отговори.

— Проклет предател — каза Лео. — Значи така става, когато се опитваш винаги да се задържиш над водата? Но слушай, не съм много сигурен, че Палмър ще те приеме. Вероятно той вече си има своя група от модни консултанти. И ако вече знае, че аз… — Той млъкна за момент. — Добре, ще поема риска. Мисля, че у теб го има този грях, който древните гърци са наричали… Как беше? Хюбрис? Високомерие, сатанинско високомерие. Ти отиде прекалено далеч. Така че продължавай, Барни. Всъщност, прави каквото искаш — за мен няма значение. Желая ти успех, приятелче. Можеш да ми изпратиш някое писъмце и да кажеш как вървят работите, а следващия път, когато се опиташ да шантажираш някого…

Барни прекъсна връзката. Екранът посивя. „Сив — помисли си той, — като светът вътре в мен и около мен, като реалността.“ Изправи се и закрачи нервно напред-назад из стаята, пъхнал ръце в джобовете.

„Най-добрата възможност за мен в този момент — реши той — е да се обединя с Рони Фюгейт. Защото Лео се страхува от нея, и то основателно. Трябва да има цяла галактика от неща, която тя умее да прави, а аз — не. И той добре знае това.“

Седна отново в креслото си и повика Рони Фюгейт по интеркома. След известно време тя дойде в кабинета му.

— Здрасти — каза му весело. Носеше шарена копринена рокля с дълбоко деколте, каквито бяха на мода в Пекин. — Какво става? Опитах се да се свържа с теб преди минута, но…

— Ти винаги, ама винаги си почти без дрехи — отбеляза той. — Затвори вратата.

Тя затвори.

— Обаче — добави Барни — не мога да не призная, че снощи беше много добра в леглото.

— Благодаря. — Нейното младежко, невинно лице грейна.

— Наистина ли видя ясно, че нашият работодател ще убие Палмър Елдрич? Или имаш някакви съмнения?

Рони преглътна, наведе глава и промърмори:

— Ти просто пращиш от талант. — Тя седна и кръстоса голите си крака. — Разбира се, че имам съмнения. На първо място това би било безумие от страна на мистър Бълеро, защото, естествено, ще означава край на кариерата му. Вестниците не съобщават — по-точно няма да съобщят — мотивите му, така че не мога да ги знам. Би могло да е заради нещо чудовищно и ужасно, не мислиш ли?

— Краят на неговата кариера — повтори Барни. — А също на моята и на твоята.

— Не — каза Рони. — Не мисля така, скъпи. Нека да поразсъждаваме за момент. Мистър Палмър Елдрич е на път да го измести от пазара — не е ли това вероятният мотив на мистър Бълеро? И нима това не ни говори нищо за настъпващите икономически реалности? Дори и мистър Елдрич да загине, може да се окаже, че неговата организация…

— Значи преминаваме към Елдрич? Просто така?

Рони смръщи чело, съсредоточавайки се, и каза замислено:

— Нямах предвид точно това. Но ние трябва да внимаваме да не загубим заедно с мистър Бълеро. Нали не искаме да ни увлече след себе си към дъното? Пред мен има още дълги години, в които ще мога да работя, почти толкова ти предстоят и на теб.

— Благодаря — отвърна кисело Барни.

— Сега трябва да планираме внимателно всичко. А ако ясновидците не са в състояние да планират бъдещето си, то…

— Доставих на Лео информация, благодарение на която той ще се срещне с Елдрич. Не ти ли хрумна, че двамата могат да се съюзят?

Той я наблюдаваше внимателно.

— Не… Не виждам нищо такова. Във вестникарските статии няма да пише подобно нещо.

— Господи! — изрече той с досада. — Това не е нещо, за което ще пишат във вестниците!

— О! — изрече тя и кимна смирено: — Май си прав.

— А ако това се случи — продължи той, — няма да постигнем нищо, ако напуснем Лео и се опитаме да се присъединим към Елдрич. Той просто ще ни получи обратно, и то при свои собствени условия. По-добре изобщо да се откажем от бизнеса с прогнозирането на модата. — Това беше очевидно за Барни и по изражението на лицето на Рони Фюгейт си личеше, че е очевидно и за нея. — Ако се обърнем към Палмър Елдрич…

— „Ако“? Длъжни сме да го направим.

— Не, не сме — отвърна Барни. — Можем да продължим някак и по начина, по който карахме досега.

„Като служители на Лео Бълеро, независимо дали ще потъне, ще се измъкне или напълно ще изчезне“ — помисли си той и отново се обърна към нея:

— Ще ти кажа и какво друго можем да направим. Можем да предложим на всички останали модни консултанти, които работят в „П. П. Макети“, да направим свой собствен синдикат. — Това беше идея, която Барни обмисляше от много години. — Така да се каже, гилдия, която държи монопола. Тогава ще можем да налагаме условията си и на Лео, и на Елдрич.

— Само че Елдрич със сигурност вече има свои модни консултанти — усмихна се Рони. — Ти нямаш ясна идея какво трябва да направиш, нали, Барни? Виждам, че е така. Колко жалко! След толкова години работа…

Тя тъжно поклати глава.

— Сега разбирам защо Лео не смее да ти застане на пътя — каза Барни.

— Защото говоря истината? — Тя вдигна вежди. — Да, може би е така. Всеки се бои от истината. Ти, например… Ти не искаш да погледнеш истината в очите и да си признаеш, че каза „не“ на този нещастен продавач на грънци само за да си върнеш на жената, която…

— Млъкни! — изрече той яростно.

— Знаеш ли къде най-вероятно се намира този продавач на грънци в момента? Подписва договор с Палмър Елдрич. Ти му направи услуга — на него и на бившата ти жена. Защото ако беше казал „да“, щеше да го обвържеш със западаща компания, и да лишиш и двамата от шанса… — Тя млъкна и след кратка пауза добави: — Причинявам ти болка, нали?

Той махна с ръка и каза:

— Това няма никаква връзка с нещата, заради които те повиках.

Тя кимна.

— Вярно е. Ти ме повика, за да помислим заедно как да предадем Лео Бълеро.

— Чуй ме… — започна объркано Барни, но тя го прекъсна:

— Но това е вярно. Ти не можеш да се справиш сам, нуждаеш се от мен. Успокой се, не съм казала „не“.