отговор на въпроса си. — Аз мога да помогна на Лео… но какво точно може да направи Лео за мен?“ Това беше много по-важният въпрос за него. Всъщност той трябваше да разглежда проблема от тази му страна. На това го бе научил самият Лео с течение на годините. Неговият работодател не би подходил по друг начин.

Той размишлява още известно време и после, както го бе инструктирал Лео, насочи вниманието си към бъдещето. Опита се да надникне още веднъж в ситуацията, свързана с повиквателната му, за да види по- ясно как ще се разреши проблемът.

Но тази тема беше твърде незначителна, за да се появи в средствата за масова информация. Нямаше смисъл да преглежда заглавията на домашните вестници и да слуша новинарските емисии. В случая с Лео обаче ситуацията беше коренно различна. Той видя многобройни водещи статии във вестниците, отнасящи се за него и Палмър Елдрич. Разбира се, всичко беше неясно и различните версии се смесваха в абсолютен хаос. Лео се е срещнал с Елдрич. Лео не се е срещнал с Елдрич. Или — Барни се съсредоточи върху съответната статия — Лео е обвинен в убийството на Палмър Елдрич. Господи, какво искаха да кажат с това?

След като прегледа статията внимателно, той осъзна, че са искали да кажат точно каквото са казали. А ако арестуваха Лео и го осъдеха, това означаваше край на „П. П. Макети“ като източник на доходи. А също така край на кариерата, заради която той беше пожертвал всичко останало в живота си — брака си и жената, който все още обичаше!

Очевидно щеше да е в негова полза да предупреди Лео. Всъщност това беше неизбежно. А информацията дори можеше да обърне нещата в негова полза.

Той се обади на Лео.

— Имам новини за вас.

— Добре — усмихна се радостно Лео. На руменото му, издължено и разширено в горната си част лице се изписа облекчение. — Продължавай, Барни.

— Скоро ще възникне ситуация, която можете да използвате — каза Майерсън. — Ще успеете да се срещнете с Палмър Елдрич — не в болницата, а на друго място. Ще го вземат от Ганимед по негово собствено нареждане. — Той продължи внимателно, стараейки се да не издаде твърде много от информацията, която бе научил. — Ще започнат недоразумения между него и ООН. Сега, когато не може да се защити сам, използва тях. Но когато се почувства по-добре…

— Подробностите — каза Лео незабавно и наведе голямата си глава заинтригувано.

— Бих искал нещо в замяна.

— За какво? — намръщи се Лео.

— За да ви съобщя точната дата и място, където ще се срещнете с Палмър Елдрич — отвърна Барни.

— Какво искаш? — попита недоволно Лео. Той гледаше Барни разтревожен. Е-терапията не носеше спокойствие.

— Четвърт процент от вашите доходи. От „П. П. Макети“… не включвам печалбата ви от други дейности.

Имаше предвид мрежата от плантации на Венера, откъдето се добиваше Кен-Ди.

— Божичко! — възкликна Лео и рязко си пое дъх.

— Това не е всичко.

— Какво още? Та ти ще забогатееш!

— Искам реорганизация в отдела на модните консултанти. Всеки ще остане на поста си и привидно ще върши работата, която върши в момента, но с едно изключение. Всички техни решения ще бъдат проверявани от мен, преди да бъдат приети. Аз ще имам решаващата дума. Така че вече няма да представям никой отделен регион. Ще можете да прехвърлите Ню Йорк на Рони веднага щом…

— Жажда за власт — обади се Лео със скърцащ глас.

Барни сви рамене. Кого го е грижа как ще бъде наречено това? То беше кулминацията на неговата кариера — ето какво беше от значение. И всички трябваше да го разберат, включително и Лео. Най-вече той.

— Добре — кимна шефът му. — Можеш да командваш всички останали модни консултанти, това няма никакво значение за мен. А сега ми кажи как, кога и къде…

— Можете да се срещнете с Палмър Елдрич след три дни. Един от неговите кораби, без опознавателни знаци, ще го откара вдругиден от Ганимед в неговото имение на Луната. Там той ще продължи да се възстановява, но вече не на територията на ООН. При тези обстоятелства Франк Сантина вече няма да има никаква власт, така че можете да забравите за него. На двайсет и трети Елдрич ще посрещне репортерите в имението си и ще им съобщи своята версия за случилото се по време на полета. Ще бъде в добро настроение — или поне така ще напишат те. Видимо здрав, щастлив, че се е върнал, постепенно възстановяващ се… Ще разкаже дълга история за…

— Кажи само как да попадна там. Нали той има собствена охрана?

— Четири пъти годишно „П. П. Макети“ издава свое собствено списание, „Професионално миниатюризиране“. Това е една от най-маловажните дейности на компанията, така че вероятно дори не сте чували за съществуването му.

— Искаш да кажеш, че трябва да отида там като репортер на нашето списание? — зяпна го възмутено Лео. — И да проникна в имението му на това основание? По дяволите! Не трябваше да се съгласявам на условията ти за толкова безполезна информация. Сигурно ще съобщят за това след ден-два… Имам предвид, че щом репортерите ще бъдат там, те трябва да бъдат уведомени публично.

Барни сви рамене. Не си направи труда да отговаря.

— Май ме изработи — каза Лео. — Бях прекалено нетърпелив. Е, добре — добави той философски, — може би ще ми кажеш какво възнамерява да разкаже на репортерите той? Какво е намерил в системата на Проксима? Споменава ли нещо за лишеите, които е донесъл?

— Споменава. Ще каже, че те са безвредна форма на живот, одобрена от Агенцията за борба с наркотиците на ООН, която ще замени… — той се поколеба — някои опасни, широко използвани препарати, от които човек изпада в зависимост. И…

— …И ще обяви създаването на компания, която ще разпространява тази ненаркотична стока — завърши студено мисълта му Лео.

— Да — отвърна Барни. — Ще се казва „Чю-Зет“. С девиз: „Бъди благоразумен. Дъвчи Чю-Зет.“

— Ама че гадост!

— Всичко е уговорено по междузвездна лазерна радиовръзка много отдавна чрез дъщеря му, с одобрението на Сантина и Ларк от ООН, всъщност и на самия Хепбърн-Гилбърт. Те виждат в това начин да сложат край на търговията с Кен-Ди.

Настана тишина.

— Добре — каза пресипнало Лео след малко. — Срамно е, че не си предвидил тази ситуация преди няколко години, но, по дяволите… Ти си служител, и никой не ти е дал такова нареждане.

Барни сви рамене.

Лео се навъси и прекъсна връзката.

„Та така… — помисли си Барни. — Наруших правило номер едно на кариеристите: никога не казвай на началника си нещо, което не желае да чуе. Интересно, какви ли ще бъдат последствията?“

Видеофонът звънна отново. На екрана пак се появи неясното изображение на Лео Бълеро.

— Слушай, Барни. Току-що ми хрумна нещо. Едва ли ще ти стане приятно, така че се подготви.

— Готов съм — отвърна Барни.

— Забравих, а не биваше, че преди да говоря с теб, имах разговор с мис Фюгейт и тя знае за… някои събития в бъдещето, засягащи мен и Палмър Елдрич. Ако се почувства обезпокоена — а мис Фюгейт със сигурност ще се обезпокои от назначаването ти за неин началник, — тя може да отиде при властите и да ни създаде много неприятности. Всъщност започвам да си мисля, че е възможно всеки от моите модни консултанти да се сдобие с тази информация, така че идеята да те назначавам за ръководител на всички тях…

— Тези „събития“ — прекъсна го Барни — трябва да са свързани с обвинението ви в убийство от първа степен на Палмър Елдрич, нали?