открояваха почти ясно живописните неравности на един суров и грандиозен пейзаж, който не дължеше нищо на изкуството и бе останал такъв, какъвто е излязъл от ръцете на Твореца. Внезапно, без да се чуе ни най-малък шум, от мрака изскочи многоброен отряд червенокожи воини, който се движеше в индийска нишка с бърза и ритмична крачка. Тези червенокожи, на брой повече от четиристотин воини, бяха всички с бойна окраска и бойно въоръжение. Те се спряха в средата на едно доста обширно обгоряло място, на петдесетина метра от огромна скална грамада.

Почти веднага от друга страна се показа отряд, многочислен като първия, но състоящ се от конници. Ако се съди по краските им, по дрехите им, по оръжията им и по начина, по който вождовете носеха командирското перо, забучено в бойното снопче коса, лесно можеше да се познае, че тези воини са индианците гарвани и шайени. Главатарите се отделиха от двата отряда и се събраха малко настрана, в средата на обгарялото място, насядаха по турски, запалиха лулите си и запушиха мълчаливо. Сагаморът, или върховният вожд, размени тихо няколко думи с вождовете, после се отдалечи по посока на скалите.

Този велик вожд беше облечен и въоръжен почти по същия начин, както воините му, носеше командирското орлово перо не в бойното си снопче коса, а над дясното ухо, по което се познаваше, че е воин команч. Всъщност този вожд беше Нощната птица. След като мина зад скалите и се озова пред зеещия отвор на подземието, Нощната птица даде сигнал. От дълбините на подземието откликна друг сигнал. Почти веднага се появи Наваха, придружен от четирима други бандити.

— Елате — каза Наваха. — Урубуса ви чака с нетърпение.

Без да произнесе нито дума, Нощната птица последва бандитите. В подземието бандитите се бяха събрали въоръжени, готови да тръгнат. Урубуса направи няколко крачки пред вожда команч.

— Добре дошъл, вожде — каза той. Индианецът се поклони мълчаливо.

— Доведохте ли воините си? — продължи пиратът.

— Нощната птица е именит вожд — отговори гордо вождът. — Езикът му не е раздвоен, каквото обещае, го изпълнява.

— Имам ви доверие, вожде, разчитам, че ще играете честно с мен.

— Нощната птица не разбира думите на Урубуса. Бледоликите си служат с думи, непонятни за червенокожите. Нека моят брат ги повтори! Вождът няма кожа на сърцето си, думата му не е двулична.

— Не исках да ви кажа нищо обидно, вожде, исках само да разберете, че вярвам на думата ви.

— Добре! Вождът разбира, той обеща на Урубуса да го заведе с младите му хора в каменното селище, обитавано от бледоликия, когото неговите приятели наричат дон Агостин. Нали това обеща вождът на Урубуса?

— Да, това — отговори пиратът.

— Добре, а Урубуса обеща оръжия на Нощната птица, за да въоръжи своите воини, къде са тези оръжия?

— Оръжията са готови — продължи пиратът, — нека вождът последва своя приятел и ще види.

— Еа-ах! Вождът ще отиде.

— Елате тогава.

Пиратът влезе в подземието, следван стъпка по стъпка от команча; след като направи няколко завоя и мина няколко галерии, Урубуса се спря пред една дебела, добре затворена врата.

— Тук е — каза той.

Урубуса отвори вратата. В доста дълбока кухина се намираха, от една страна, стотина каси с оръжие, съдържащи пушки, саби, револвери, брадви, ножове за скалпиране; от друга, имаше сто — сто и петдесет бурета барут, струпани едно върху друго.

— Ето, виждате, вожде — каза пиратът.

— Вождът вижда — рече команчът.

— Ако искате да получите тези каси с оръжие и бурета барут, моите бойци ще ги изнесат незабавно от подземието и ще ги предадат на вашите млади хора.

Нощната птица като че размисляше няколко минути. Урубуса го наблюдаваше скришом, ала лицето на команча беше като от мрамор, нищо не можеше да се прочете по изрисуваните му черти.

— Слънцето ще се вдигне над хоризонта — каза команчът, — времето е ценно. Нужни са няколко часа, за да се пренесат тези оръжия и тези бурета с барут.

— Вярно — рече Урубуса, чиито очи светнаха от задоволство.

— Денят ще бъде много напреднал, когато свърши пренасянето — продължи вождът. — Урубуса ще бъде принуден да отложи похода си до утре, а утре Сандовал може да бъде нащрек.

— Има нещо вярно в това, което казвате, вожде, но какво да правим?

— Моят брат Урубуса е храбър воин, вожд, той даде дума на Нощната птица и ще удържи на нея.

— Разбира се, вожде, заклевам ви се — каза пиратът с радостно движение, което не можа да овладее, но команчът изглежда не го забеляза.

— Моят брат Урубуса ще ми даде ключа от тази пещера и утре моите млади хора ще дойдат да вземат оръжията и барута, които им се падат, утре в същия час както днес, съгласен ли е Урубуса?

— С най-голямо удоволствие, вожде.

— Вождът на команчите има думата на Урубуса, той му вярва.

— Аз ще удържа на думата си, кълна ви се в честта си.

— Оах! — произнесе индианецът. — Воинът не е бъбрива жена, вождът ще почака до утре.

— Разбрано — заключи пиратът.

Тогава затвори вратата на пещерата, извади ключа и го подаде на индианеца, който го взе и го пъхна в пояса си.

— Готов ли е Урубуса за тръгване? — попита индианецът.

— Да — отговори пиратът, — но преди да се отдалеча, искам да навестя пленничките си.

— Както Урубуса желае — каза команчът, ала защо да ги будите в този час, за да им кажете думи, които не биха имали никакво значение?

Говорейки така, двамата се бяха върнали там, откъдето бяха тръгнали — само на няколко крачки от мястото, където се намираше постройката, стъкмена за дамите.

— Не искам да имам нищо скрито от вас, вожде — каза Урубуса, решил най-после да разкрие съкровената си мисъл, — аз възнамерявам да отведа пленничките със себе си.

— Добре! Но защо ще отведете тези жени?

— Защото, вожде, присъствието на пленничките може да ни осигури голямо предимство над нашите врагове, когато проникнем в града, и да ги принуди да преговарят с нас.

— Оах! — каза команчът иронично. — Урубуса не познава Сандовалови. Урубуса ще има пред себе си многобройни и много храбри бойци, Урубуса трябва да предприеме срещу враговете си изненадващо нападение: ако бледоликият вожд даде на Сандовалови дори един миг да се окопитят, ще загуби. Сандовалови са много обиграни, те умеят да си служат с най-изтънчени хитрости, за да сразят враговете си. Каменното селище, което Урубуса иска да превземе, е много голямо, в него има много повече бойци от тия на Урубуса и ако доведе със себе си трите бледолики жени, те ще му бъдат голяма пречка, ще трябва да ги пази грижливо, за да не позволи да бъдат освободени. Щом Сандовалови видят, че Урубуса е довел със себе си трите жени, ще положат неимоверни усилия да се доберат до тях и може би да ги отвлекат — какво ще прави Урубуса тогава? Дори да му надвият и да се види принуден да отстъпи и се оттегли, ако бледоликите жени останат тук, те ще бъдат винаги във властта му и ще му служат за заложници, както е мислел вчера. Ала Нощната птица е вожд команч, той забравя, че Урубуса е много опитен и много храбър воин и не се нуждае от съветите на един беден индианец, ето защо Урубуса ще постъпи както сметне за добре, а това ще бъде винаги добре направено от страна на един толкова велик вожд.

Урубуса бе изслушал думите на вожда команч с най-сериозно внимание, разумните забележки на червенокожия неволно му бяха направили силно впечатление. Както бе казал вождът на команчите, ако оставеше дамите в подземието и обстоятелствата го наложеха, той щеше винаги да може да ги държи като заложници и по този начин, в случай на несполука, си оставяше отворена вратичка да започне преговори с враговете си. Тези съображения възникнаха за момент в главата му: той направо изостави плана, който бе скроил и чиито недостатъци съзнаваше сега.

— Ей Богу, вожде — каза той, усмихвайки се, — благодаря ви, че ми отворихте очите. Ако не бяхте вие, щях да извърша голяма глупост. Отказвам се да отведа пленничките си.