разбирал какво става с него.

— Не знам какво ми има — казвал Сиди-Муле, — потиснат съм, но не зная защо.

— Хайде де, да не си луд?

— Казвам ти, страх ме е.

— Теб да те е страх? Сиди-Муле, шегуваш ли се?

— Не се шегувам, струва ми се, че ще ни се случи някаква беда.

— Ти си луд, казвам ти.

Едва изрекъл тези думи, и от хакала на дамите се разнесли сърцераздирателни писъци.

— Ах! — извикал Сиди-Муле отчаяно. — Ето нещастието, което предчувствах.

Двамата хукнали към хакала, последвани почти веднага от Синия облак и команчите. В другия край на лагера се чували гневни крясъци и непрекъсната стрелба.

— Стой! Нападат лагера! — извикал Кучильо.

— Към дамите! Към дамите! Отвличат ги. Там извършват мнимо нападение, за да ни заблудят.

Втурнали се в хакала. Дамите били изчезнали, отвлечени от пиратите. Двайсетина бандити препречвали пътя.

— На помощ! — извикал Сиди-Муле, скачайки на един кон и размахвайки дългата си сабя. — Дръжте Койотите!

И се нахвърлил с неустоим устрем към пиратите, следван от Кучильо, Синия облак и воините команчи. Пиратите били съкрушени, Сиди-Муле и другарите му минавали през труповете им. Продължавал да се чува грохотът на боя, който се водел ожесточено в другия край на лагера. Урубуса изненадал дамите в съня им; сграбчил ги, но недостатъчно бързо, за да им попречи да нададат писъци на ужас, които привлекли вниманието на Сиди-Муле. Дамите, увити в одеяла и със завързани уста, били отнесени от бандитите; те яхвали конете си точно когато изскочили Сиди-Муле и приятелите му. Разстояние от най-много десет метра деляло защитниците на трите дами от бандитите, които така коварно ги били отвлекли. Сиди-Муле и приятелите му се втурнали с вдигнато оръжие, но не смеели да си послужат с огнестрелното оръжие от страх да не наранят пленничките.

Няколко минути се водил ужасен ръкопашен бой. Сиди-Муле бил като луд, той познал Урубуса, или по- точно, маскирания главатар.

— Ах, бандит такъв — извикал той, скърцайки със зъби, — ще те убия като вонящ звяр! Проклетник, подлец, похитител на жени!

— На ти, куче! — изревал Урубуса като пантера, гръмвайки с револвера си срещу бившия спахия.

Сиди-Муле се впуснал с коня си към бандита и го уловил за китката на лявата ръка. Двамата се притиснали тяло о тяло, опитвайки да се убият и надавайки яростни викове. Но двата коня, свръхвъзбудени от тази схватка, отскочили настрана и двамата ездачи се търколили на земята, без да се пуснат. Бандитите се втурнали да помогнат на главатаря си, в същото време и Кучильо, и Синият облак се притекли на помощ на Сиди-Муле. Той ревял като лъв, опитвайки се безуспешно да забие кинжала си в сърцето на бандита.

Урубуса, по-слаб от страшния войник, усещал, че силите му отпадат; тъй като не можел да направи нищо друго, всичките му усилия били насочени да се освободи от ловната си куртка, която бившият спахия сграбчил още отначало и не я пускал. Най-после успял да измъкне ръцете си от фаталната дреха и с последно усилие скочил на крака. Хвърляйки се върху негодника, спахията го уловил за пояса, ала така го дръпнал, че поясът се скъсал и останал в ръката му. Внезапно настъпил неудържим сблъсък: бандитите и команчите се нахвърлили едни върху други. Урубуса и Сиди-Муле били разделени; бандитът се строполил в безсъзнание и бил отнесен от пиратите, докато Сиди-Муле се опитвал напразно да го догони.

Когато разбрал, че всичките му усилия да настигне пленничките ще бъдат напразни, той се примирил простодушно с тази несполука, още повече поради скритото си убеждение, че е изпълнил достойно дълга си.

— Стига! — промърморил той, затискайки няколко капки кръв от една незначителна драскотина, причинена от револверния изстрел на Урубуса. — Стига! Човек не може да устои на силата, а шансовете ни са равни. Аз ще спася хубавицата, ще го убия като куче, какъвто е, а що се отнася до шансовете — добавил той, хилейки се злобно, — кой знае дали няма да намерим сериозни документи, които да ни послужат срещу отрепките, които съм пипнал?

— Ех, приятелю — казал му Кучильо, — струва ми се, че там е свършено, всички пирати са в пълно отстъпление.

— Дявол да го вземе, ясно е като бял ден, те искаха само едно: да сложат ръка на дамите. Нападението им успя, нищо повече не искаха и веднага се оттеглиха.

— Хм, всичко това ще свърши зле, дон Естебан е побеснял. Тези отвличания ще им струват скъпо.

— Вероятно! Доста ще се позабавляваме.

В този момент до тях се приближи Синия облак. Команчите били завързали трийсетина пирати за опашките на конете си.

— Е, вожде — казал Сиди-Муле, — май не се връщате с празни ръце.

— Бледоликите пирати са кучета. Те отвличат жените, защото не смеят да нападат воини.

— Те са бъбриви баби — казал Кучильо, — трябва да ги накажем.

— Синия облак е вожд, бледоликите ще бъдат вързани за стълба, измъчвани и изгорени живи.

— Заловили ли сте някой виден бандит?

— Нека моят брат Сиди погледне човека, завързан за опашката на коня на Синия облак!

Сиди-Муле погледнал.

— Оах, моят брат казва истината, това куче, син на кучка, янки, е действително Койота.

— О-хо-хо, ето една хубава плячка. Как успяхте да го хванете?

— Кучето бягаше.

— Естествено.

— Оах, той уби много от моите млади хора.

— Значи добре се е бранил.

— И най-големият страхливец има смелост, когато усети смъртта.

Няколко минути по-късно те стигнали до лагера, където всичко беше още в безпорядък. Дон Хуан и генерал Дьо Вилие също току-що бяха пристигнали. Дон Агостин се бе свестил. Всички наши герои бяха ужасени, обзети от истинско отчаяние. Положението беше ужасно за семейство Сандовал; това нещастие, сполетяло ги внезапно, почти ги лишаваше от способност да мислят, те бяха буквално съкрушени.

Дон Агостин пръв се овладя. Той изправи високата си снага и с глас, нервното треперене на който го караше неволно да заеква, изрече с необикновено благ тон:

— Чеда мои, Бог ни порази с може би непоправимо нещастие, съдбата ни е във всемогъщите Му ръце, да се преклоним смирено пред Неговата воля. Бог ни подлага на изпитание, да бъде благословено името Му!

— Да, татко — отвърнаха двамата братя, свеждайки глави, — да бъде благословено името Му.

— Няма за какво да се упрекваме един друг — продължи старецът, — да не се отдаваме на мъката си, да бъдем силни в бедата. Бог ще ни помогне. Да направим предварително разследване, преди да се приберем в жилището си. Щом стигнем вкъщи, ще свикаме съвет, на който ще решим какво да правим при тези злополучни обстоятелства. Вървете, синове мои, вижте, разпитайте и ми докладвайте какво сте видели и чули.

— Позволете ми, татко — каза дон Хосе, — да ви уведомя за нещо, което се случи, докато се разхождахме в гората с генерал Дьо Вилие, за нещастие, без да знаем за събитията, които са ставали тук.

— Говорете, синко — рече старецът.

Тогава дон Хуан разказа с всички подробности за случилото се в гората.

Старецът размишлява няколко минути.

— Това е сериозно — каза той, клатейки глава, — много сериозно. Да се дадат такива оръжия в ръцете на подобни бандити би било престъпление, никой не би могъл да им се противопостави. Трябва да се закупят всички тези оръжия и всички тези патрони, като се предупреди този търговец никога вече да не идва в нашия край, иначе ще бъде наказан със смърт.