богатство, несравнимото му влияние в цяла Аризона и дори в Мексико и Съединените щати; бившият капитан не бе отвлякъл дамите, за да иска откуп за тях, той искаше да ги направи ценни заложници и да си послужи с тях за успеха на потайните планове, които отдавна кроеше скришом.
Но залавянето на Койота заплашваше да провали жалко кроежите му. Двамата разбойнически главатари си завиждаха и се мразеха, което не беше тайна за никого от пиратите, траперите и горските скитници. Знаеше се, че зад привидния сговор между двамата главатари се крие ненавист, още по-свирепа поради това, че Урубуса с неизвестни средства бе поставил съдружника си под своя пълна зависимост, без той да смее да се опита да възвърне свободата си на действие. Урубуса се сънуваше често с черна кърпа на лицето, с револвер в ръката как принуждава в някакво тъмно помещение най-зли свои противници да пълнят гащите от страх.
За нещастие, при своя импровизиран двубой със Сиди-Муле Урубуса бе загубил ловната си куртка и пояса си, задигнати му от спахията. В тази ловна куртка и в този пояс бяха скрити ценни, много компрометиращи документи, които от благоразумие той носеше винаги със себе си, за да не попаднат в ръцете на неговия съдружник, който можеше да ги потърси. Възможно беше Сиди-Муле да е изхвърлил тези наглед ненужни парцали, в такъв случай нямаше от какво да се страхува. Но възможно беше също войникът да ги е запазил и да му е хрумнало да ги прерови. Тогава положението ставаше сериозно за Урубуса: с един удар плановете му, така грижливо изпипани, щяха да бъдат безнадеждно провалени.
Освен това Урубуса знаеше, че Койота пръв щеше да го предаде не само за да избегне смъртта, но най-вече от желание да си отмъсти на човека, който толкова дълго време го бе карал да чувства безсилието си. Урубуса не знаеше как да предотврати опасността, която бе надвиснала над главата му и всеки момент можеше да се стовари върху него. Безпокойството на бандита щеше да бъде още по-голямо, ако знаеше, че Безследни, един от най-опасните горски скитници в пустинята, е по следите му и макар и незабележим, вървеше, така да се каже, по стъпките му.
Преди да напуснат подземието, за да нанесат удара, завършил с такъв успех, Урубуса и Койота бяха наредили на бандитите да приготвят нещо като доста просторно жилище, построено от дървени трупи, с дъсчени прегради, които да образуват седем-осем доста големи стаи. Дървените трупи, служещи за стени, както и дъсчените прегради бяха скрити под скъпи губери. Изисканите и много комфортни мебели бяха подредени грижливо, на земята бяха застлани дебели килими. Много свещници със запалени свещи в тях правеха от този импровизиран апартамент много привлекателно жилище дори за дами, свикнали на изтънчен лукс.
Всяка от дамите имаше спалня и тоалетна, имаше също салон, обща спалня, трапезария, стая за прислугата и кухня. Всичко беше предвидено, нищо не липсваше. Дамите бяха като у дома си и можеха да се затварят, ако сметнеха за необходимо. Отвличайки жените, бандитите същевременно бяха отвлекли и прислужничките. С пристигането в подземието пленничките бяха веднага заведени в апартамента си с почтителна вежливост, каквато те, разбира се, никак не очакваха.
Това отношение ги успокои, но изпитаха силно безпокойство, когато влязоха в апартамента, построен специално за тях, защото разбраха, че щом бандитите са направили такива големи разноски, за да ги приемат, по всяка вероятност са решили да ги държат дълго като пленнички в това подземие, самият вид на което ги накара да потръпнат от страх. Първата грижа на пленничките беше да огледат подробно своя затвор, за да се уверят, че ключалките са добри и че всички врати имат отвътре здрави резета. Доня Тереса констатира с истинско задоволство, че дъщерите й са предпазени от всякакво нахълтване, че са, поне относително, като у дома си и могат да действат както желаят, без да се страхуват от неприятни посещения.
Щом ги въведоха в апартамента им, бандитите им дадоха пълна свобода да се настанят както им харесва. Дамите хапнаха малко, после, към девет часа вечерта, след като огледаха грижливо всичко, превъртяха два пъти ключа в бравите и пуснаха резетата, те се оттеглиха да нощуват. Доня Тереса бе настанила леглата на двете си дъщери, доня Луиса и доня Санта, в своята спалня, не че се боеше от някаква опасност, а за да успокои младите момичета, които трепереха от ужас и при най-лекия шум. Прислужничките последваха примера на своите господарки и се настаниха да нощуват така, че да могат да чуят старата дама, ако тя ги повика. По заповед на доня Тереса всички светлини бяха угасени с изключение на два морски фенера, единият окачен на тавана на трапезарията, а вторият — в будоара, свързан със спалнята на доня Тереса.
Нощта беше спокойна, нищо не смути почивката на пленничките. Умората, мъката и тревогите бяха сломили пленничките и те спаха, така да се каже, летаргичен сън, който много повече ги измори, отколкото да ги отмори; събудиха се доста късно. Към десет часа сутринта станаха като пребити, крайниците ги боляха. Всичко в обичайния им ред се нарушаваше; безполезно беше да осведомяват бандитските главатари, които несъмнено щяха да ги навестят, за предпазните мерки, взети по необходимост.
Докато доня Тереса правеше тоалета си, отваряйки чекмеджето, където бе сложила пръстените и обиците си, забеляза поставен върху накитите й лист, сгънат като писмо, който безспорно не беше тук предишната вечер. С един поглед доня Тереса се увери, че е сама, затвори вратата, спусна резето и, силно озадачена, взе писмото с нервно треперене, предизвикано не от любопитство, както би могло да се предположи, а от надежда, която никога не напуща твърдите характери.
Това писъмце можеше да бъде само от приятел, но как е успял този приятел да се вмъкне в този апартамент, толкова добре затворен отвътре и добре наблюдаван отвън? Тук имаше загадка, която съпругата на дон Агостин не можеше да си обясни. Накрая тя се реши да прочете странното послание, което се състоеше от не повече от пет-шест реда, по-лаконично не можеше да бъде. Още при първите думи, които прочете, старата дама трепна, усмивка разтегна устните й, очите й светнаха, а лицето й, толкова мрачно допреди малко, засия от радост и щастие.
— Боже мой! — извика тя пламенно. — Бъди благословен за милостта, с която ни удостояваш, дъщерите ми са спасени! Слава тебе, Господи, който се смили над нашите мъки!
Доня Тереса няколко пъти целуна горещо писъмцето, после го сгъна и го скри в пазвата си. В този момент по вътрешната стена на скалата, покрита с губер, се почука два пъти. Тези две почуквания несъмнено имаха някакво значение за старата дама, защото тя се приближи бързо до губера там, откъдето се бяха чули двете почуквания, и произнесе със сдържан глас:
— Намерих го, прочетох го, благодаря.
Отиде да дръпне резето и да отвори вратата. Двете млади момичета, които излизаха от спалните си, бяха поразени от радостното сияние, което озаряваше лицето на майка им.
— Какво ви става, мила майко? — попита я доня Луиса.
— Наистина — каза доня Санта, — вие не сте същата, скъпа майко, изглеждате радостна.
— Да — отговори доня Тереса, — сънувах много приятен сън, който ме прави щастлива и ми вдъхва добра надежда.
— Провидението да ви чуе, майко! — продължи доня Луиса. — Но все пак, когато се събудихте тази сутрин, вие съвсем не бяхте весела, очите ви бяха налети с едри сълзи.
— А аз ги пресуших с целувките си, мила майко, не си ли спомняте — каза доня Санта.
— Да, да — отвърна бързо доня Тереса, — но лошо сте видели, сигурно сте помислили, че тези сълзи, дължащи се на радост, са предизвикани от мъка.
— Толкова по-добре, скъпа майко, щастлива съм, че съм се заблудила така.
— А аз — рече Луиса — съм като смазана.
— И аз също — добави доня Санта.
Доня Тереса се усмихваше щастливо на бъбренето на дъщерите си.
Старата дама седна на един фотьойл, дъщерите й последваха нейния пример.
— Мили мои деца — каза доня Тереса, — да се уговорим какво ще правим.
— Говорете, мила майко — рече доня Санта, — ние ще ви послушаме във всичко.
— Можете да бъдете уверена в това, мила майко — добави доня Луиса.
— Вероятно — продължи старата дама — разбойническите главатари, които вчера се отнесоха много добре с нас, като ни оставиха на спокойствие в нашия затвор, ще поискат днес да поговорят с нас.
— Да, вероятно — съгласи се доня Луиса.
— Ако се случи това, което предвиждам, оставете ме да говоря сама на бандитите, не отговаряйте с нито една дума на въпросите, които може да ви зададат. Оставете на мен грижата да им отговарям, каквото