изцяло в бъдещето!
МАКБЕТ
Скъпа моя,
таз вечер Дънкан ще пристигне тук.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Кога ще си отиде?
МАКБЕТ
Утре смята.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Туй „утре“ няма да огрей земята!
Ликът ти, тане мой, е бяла книга
със текст открит за всекиго! Хитрувай!
За да измамиш този свят, стани,
какъвто той е. С поглед, жест, език
излъхвай приветливост! Вид си давай
на мило цвете, а бъди змията,
завила се под него! Гостът трябва
да бъде нагостен: предостави ми
задачата на таз голяма нощ,
която ще даде върховна мощ
и кралска власт на теб и мен, Макбет,
през всички дни и нощи занапред!
МАКБЕТ
След туй, след туй!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Недей духа си стяга!
Единствен гузният негонен бяга.
Бъди спокоен, ведър, оживен…
а всичко друго остави на мен!
ШЕСТА СЦЕНА
ДЪНКАН
Тоз замък е приятно разположен
и въздухът му ласкаво посреща
успокоените ни сетива.
БАНКО
И тези лястовички острокрили,
които зидат своите гнезда
по черквите, показват, че тоз дом
овеян е от чист небесен полъх —
към всеки сгоден ръб, подпора, ъгъл
тез летни гостенки са залепили
удобни люлчици за свойта челяд
и забелязал съм, че там, където
те стрелкат се, и въздухът е свеж.
ДЪНКАН
А ето и добрата ни стопанка!…
Госпожо, обичта към краля често
му дотежава, ала той приема
таз обич с благодарност. Тъй и вие
бъдете ни признателни на вид
за грижите и мъките, които
ще ви доставим.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Всичките ни грижи,
стократно умножени, пак не биха
могли да се равнят с онези щедри
дарения, с които ваша милост
удостоил е скъдния ни покрив.
За всички тях — и прежни, и най-нови —
ний молим Бога да ви награди!
ДЪНКАН
Къде е Кодорският тан? По него
препускахме, за да ни свари вече
пристигнали, но той добър ездач е,
а пък и шпорите на любовта
са му помогнали. Таз нощ, госпожо,
ще бъдем ваши гости.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Господарю,
каквото имат вашите слуги —
земи, богатства, себе си — е само
на съхранение у тях и те
готови са, по висшия ви знак,
