отчет да ви дадат и да ви върнат

имуществото.

ДЪНКАН

                        Дайте ми ръка

и отведете ме при своя мъж!

Той наш любим е и не ще остане

и в бъдеще далеч от милостта ни.

Ще разрешите…

Излизат.

СЕДМА СЦЕНА

В замъка на Макбет. Звук на обои. Влизат, прекосяват сцената и излизат Разпоредител и Слуги, които носят блюда и прибори. Влиза Макбет.

МАКБЕТ

Ако, веднъж извършено, с туй свърши,

добре ще е да се извърши бърже.

Да можеше убийството да впримчи

последиците и да завоюва

със края си и крайния успех,

но лошото е, че от този нанос,

от туй нищожно островче живот

накрай ний всички скачаме в морето

на вечността! А в тез дела съдът

започва още тук, защото всяко

престъпно намерение, когато

превърне се във дело, се насочва

към този, в чийто ум се е родило

и ето, равноръка справедливост

поднася към устата ни стакана

с отровата, размесена от нас.

Тук той ми е двукратно поверен:

като роднина и васал аз трябва

да съм против едно такова дело —

това едно; мой дълг на домакин,

при туй, е портите си да залостя,

пред който смърт му мисли, а не сам

да стискам ножа — и това е второ.

И после Дънкан носеше тъй кротко

върховната си власт и толкоз чист

докрай опази кралския си сан,

че добродетелите му подобно

на ангели със тръбни гласове

ще заклеймят убиеца му гневно

и състраданието като голо

новородено бебенце, като

небесен херувим, свободно яхнал

жребците на невидимия въздух,

ще духне ужасяващото дело

във хорските очи и ще удави

с плача им вихъра! Аз нямам друго,

което да пришпори мойта воля,

освен тщеславието, а пък то

прескача коня си и се изтърсва

от другата страна!…

Влиза Лейди Макбет.

                                Е, как е там?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Привършва със вечерята. А ти

защо излезе?

МАКБЕТ

                        Пита ли за мен?

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

Не знаеш сякаш!

МАКБЕТ

                                Ний ще се откажем

от тази работа. Той тези дни

обсипа ме със чест, а сред народа

аз сам си извоювах златно име,

което трябва, докато е в блясък,

да бъде носено, а не тъй бързо

захвърлено встрани!

ЛЕЙДИ МАКБЕТ

                                Ти бе облякъл

една надежда или тя била е

пияна? После спала, изтрезняла

и ето я, зелено-бледа, гледа

към лудориите си. Отсега

ще зная колко струва любовта ти!

Нима страхуваш се да си на дело,

какъвто във мечтите си? Нима

би искал да блестиш отвън с онуй,

което е украса на живота,

Вы читаете Макбет
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату