По е късно, татко.
БАНКО
Дръж меча ми!… Пести небето горе —
свещите му са всички угасени…
Вземи и туй!… Тежи ми тежка дрямка,
но се боя да спя. Небесни сили,
не ме оставяйте на злите мисли,
които навестяват ни насън!
Върни ми меча!… Кой е там?
МАКБЕТ
Приятел!
БАНКО
Че още ли си буден? Кралят вече
е във леглото. На вечеря той
се забавлява славно и бе щедър
в почерпките към твоите слуги.
Изпрати този камък на жена ти,
наричайки я рядка домакиня,
и със това приключи пиршеството
в чудесно настроение.
МАКБЕТ
Дойде той
нечакан и оскъдицата спъна
гостоприемството, което инак
би действало свободно.
БАНКО
Всичко беше
съвсем добре… Аз миналата нощ
сънувах трите вещици. Те нещо
познаха ти.
МАКБЕТ
Съвсем ги бях забравил.
Но ако случим някой миг свободен,
не ще е зле да поговорим с тебе
по тоз въпрос.
БАНКО
На твоите услуги!
МАКБЕТ
Ако съвета ми послушаш, можеш
да се сдобиеш бързо с нова чест.
БАНКО
Готов съм, стига да не си изгубя
заради нея старата и чисти
сърце и дълг васалски да опазя.
МАКБЕТ
Спокойна нощ!
БАНКО
Спокойна и на теб!
МАКБЕТ
Кажи на госпожата си да звънне,
когато ми подготви питието.
Ти лягай си!
Какво е туй? Кинжал?
И с дръжка към ръката ми? Ела!
Ела по-близо, да те уловя!
Не те усещам с пръсти, а те виждам!
Какво си ти: знамение съдбовно,
достъпно за окото и безплътно
за осезанието или само
кинжал-измислица, лъжлива рожба
на моя трескав мозък? Ти пред мен си
все още явен като този, който
сега измъквам! Пътя ти ми сочиш,
по който тръгнал бях, и сечивото,
което сам решил бях да използвам.
Очите ми са станали за смях
на другите ми чувства или струват
за всички тях! Я виж, по острието
и дръжката ти капе кръв — което
преди го нямаше! Не, всичко туй
не съществува! Страшното ми дело
навярно взима този облик само
във мойте представления! Сега
