по цялото полукълбо човекът
лежи в мъртвешки сън и зли кошмари
душат го зад завесите. Навред
магията принася гадни жертви
на бледата Хеката9. С мършав лик,
убийството, дочуло в този миг
вълка среднощен да му дава с вой
сигнал на съучастник, тръгва подло
с безшумната походка на Тарквиний10,
озлочестителя, към свойта жертва.
Ти, здрава и улегнала земя,
не слушай крачките ми, да не би
да заговорят камъните твои
къде съм тръгнал и да нарушат
мълчанието, пълнещо със ужас
тоз грозен час!… Аз бъбря — той живее,
а жарът действен от слова хладее!
Звънчето! Дългочаканият знак
подканва ме към смърт и кръв, и мрак!
Недей го чува, Дънкан, в своя сън,
че то е твоят погребален звън!
ВТОРА СЦЕНА
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Което тях приспа, събуди мен,
което угаси ги, мен разпали… Ш-шт!
Кукумявката — ключарят, който
явява се при смъртника със свойто
ужасно „лека нощ“!… Сега го върши…
Вратите зеят, а онези двама
тъй громко хъркат, сякаш се надсмиват
на службата си. Аз така омаях
напитките им, че живот и смърт
сега си ги оспорват…
МАКБЕТ (
Кой е? Кой е?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Събудил ги е, без да го е свършил!
Във опита, не в свършеното дело
е гибелта на двама ни!… Стой! Чакай!…
Кинжалите им сложих тъй на явно,
че той не би могъл да ги отмине…
Ако не беше ми се сторил толкоз
приличен на баща ми, както спеше,
самичка бих го свършила… Мъжът ми!
МАКБЕТ
Извърших го! Не си ли чула шум?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Чух само кукумявката и още
щурците в мрака. Ти защо извика?
МАКБЕТ
Кога?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Сега!
МАКБЕТ
Когато слизах?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Да!
МАКБЕТ
Я чуй!… Кой спи в съседство?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Доналбейн!
МАКБЕТ (
Каква печална гледка е оттатък!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Говориш детски глупости! „Печална!“
МАКБЕТ
Единият в съня си се разсмя,
