а другият развика се: „Убийство!“,
така че се събудиха взаимно.
Аз спрях и се ослушах, ала те
помолиха се и заспаха пак.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Да, има двама там във обща стая.
МАКБЕТ
Единът рече: „Господи, помилуй!“,
а другият — „Амин!“ — като че ли
ме виждаха със тез ръце във кръв.
Но аз самият не можах да кажа
„Амин!“ със тях!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Не се вълнувай толкоз!
МАКБЕТ
Все пак защо, кажи ми, не можах
да изрека: „Амин!“ Аз имах нужда
от Божа милост, а това „Амин!“
ми се залости в гърлото!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Не бива
да се въртим около тез неща!
Така ще полудеем!
МАКБЕТ
Сякаш чувах
да вика нечий глас: „Недейте спа!
Макбет закла съня! — съня невинен,
съня, разплитащ счепканата прежда
на грижите, съня успокоител,
съня балсам за морния ни дух,
основно наше блюдо, пръв хранител
на жизнения пир!…“
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Какво говориш?
МАКБЕТ
И пак: „Недейте спа!“ — към всички вкъщи —
„Гламис закла съня и Кодор вече
не ще заспи! Макбет не ще заспи!“
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
И чий могъл би да е този глас?
Недей отхлабва, мой безстрашни тане,
душевната си мощ с болнави мисли!
Върви и си измий с вода ръцете
от тази мръсна улика! Защо
донесъл си кинжалите им тука?
Те трябва да са там! Върни ги бърже
и с кръв нацапай хъркащите стражи!
МАКБЕТ
Не мога да се върна! Тръпна цял
при мисълта за туй, което сторих.
Не смея да го видя!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Малодушник!
Заспалият и мъртвият са нещо
като картини. Само за децата
е страшен нарисуваният дявол!
Ако трупът кърви, ще позлатя
лицата им с такова страшно злато,
че злото ще се струпа върху тях!
МАКБЕТ
Отде се хлопа? И какво ми става,
че всеки малък шум ме хвърля в ужас?
О, тез ръце! Те само със вида си
изтръгват ми очите! Не, дори
великият Нептунов океан11
не ще отмие тази кръв от тях;
по-скоро тя морята му безкрайни
в червено ще обагри и превърне
смарагда им във пурпур!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Сега ръцете ми са като твойте,
но аз се бих срамувала да бъда
и във сърцето бяла като теб!
