а в себе си да знаеш, че си пъзльо,
оставил подир „ще ми се…“ да следва
„…но ме е страх“, като котака, който
хем искал риба, хем не му се щяло
да си намокри лапките!…
МАКБЕТ
Мълчи!
Способен съм на всичко, стига то
да е човешко. Който ме надмине,
не е човек.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Кой звяр тогаз те тласна
да ми разкриваш този план! Когато
ти смееше да го замислиш, беше
човек и мъж, и повече ще бъдеш
човек и мъж, когато го изпълниш!
Тогава нито време, нито място
подхождаха, но ти ги би създал;
сега сами сглобяват се, но туй
те хвърля в смут. Аз кърмила съм, зная
как сладко е детенце да погалиш,
когато суче, но — дори в тоз миг
да се усмихва — дръпнала бих бозка
от меките венчета, за да пръсна
главицата му, ако бях се врекла
да го извърша, както ти се врече
за онова!
МАКБЕТ
Ами какво ще стане,
ако пропаднем?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Ние да пропаднем?
Лъка на смелостта си изпъни
и няма да пропаднем, слушай мен!
Когато Дънкан, уморен от пътя,
захърка здраво, двамата му стражи
аз тъй ще упоя, че паметта им —
пазителка на нашия разсъдък —
ще стане дим, а мозъкът им — колба
с кълбящи пари. А когато те,
добре наквасени, като убити
заспят шопарски сън, ти как си мислиш,
не ще ли можем да извършим всичко
с безпомощния Дънкан и туй всичко
тъй трудно ли ще бъде да го хвърлим
върху насмуканите му пазачи,
така че те да понесат вината
за делото, извършено от нас?
МАКБЕТ
Мъжкарчета ми раждай! Тази твоя
безстрашна плът би трябвало да прави
момчета само! Ще се усъмнят ли,
че тези сънльовци са го убили,
ако го сторим с техните ножове
и им нацапаме ръцете с кръв?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Особено когато ние двама
със вик и жалби проглушим света?
МАКБЕТ
Решен съм и напрегнал всички сили
за страшното ни дело! Да вървим!
Със весел вид при тях да влезем ние —
лъжовен лик сърце лъжливо крие!
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
БАНКО
Как мислиш, колко е?
ФЛИНС
Не чух да бие,
но месецът залезе.
БАНКО
Той залязва
сега в дванайсет.
ФЛИНС
