Ръцете и лицата им са цели
покрити с кръв! Кинжалите им също
лежаха неизбърсани до тях!
Очи въртяха те с безумен поглед —
не биваше да им се поверява
живот, не кралски, а какъв да е!
МАКБЕТ
Все пак разкайвам се, че ги убих
във своя гняв.
МАКДЪФ
Убил сте ги? Защо?
МАКБЕТ
Кой може едновременно да бъде
вбесен и мъдър, предан и безстрастен?
Такъв не знам! Припряната ми обич
надви спирачките на трезвостта.
Тук беше Дънкан с кожа от сребро,
извезана със златна кръв, цял в рани
от взлома на насилствената гибел
във живата природа; а пък там
убийците, обагрени в цвета
на своя занаят, с кинжали в ярки
чорапи от съсиреци! Кой, имащ
сърце за обичта и в него смелост
да я покаже, би се въздържал?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Не съм добре!
МАКДЪФ
Стопанката припада!
МАЛКОМ (
Защо мълчим, когато тази гибел
засяга най-отблизо теб и мен?
ДОНАЛБЕЙН (
Какво да разговаряме, когато
съдбата ни от всяка цепнатинка
готова е да скочи върху нас?
Да бягаме! Сълзите ни не са
съзрели още!
МАЛКОМ (
Прав си. И скръбта ни
не е докрай укрепнала за дело!
БАНКО
Грижете се за нея!
А сега,
прикрили първо своите снаги,
треперещи от студ, да се сберем
и по-добре разследваме това
кръвопролитно дело, за да стигнем
до дъното му! Ужас и догадки
разтърсват ни! Под Божата десница
аз смело ще застана срещу всяко
домогване на подлия злодей!
МАКДЪФ
И аз!
ВСИЧКИ
И всички ние!
МАКБЕТ
Нека бързо
се облечем в мъжествени доспехи
и се сберем във залата!
ВСИЧКИ
Съгласни!
МАЛКОМ
Какво ще правиш? Да страним от тях!
Двуличниците лесно разиграват
неискрени жалейки. Аз ще диря
закрила в Англия!
ДОНАЛБЕЙН
А аз ще бягам
в Ирландия! Ще бъдем поотделно
по-сигурни. Тук в хорските усмивки
блестят ками. Най-близкият по кръв
най с кръв опръскан е!
МАЛКОМ
