БАНКО
Тъй далеч,
че цял следобед трябва да препускам
и ако конят ми се случи бавен,
не е изключено да задлъжнея
със някой тъмен час и към нощта.
МАКБЕТ
Но на пира ще бъдеш с нас, нали?
БАНКО
Ще бъда, господарю!
МАКБЕТ
Ний узнахме,
че двамата ни кървави роднини
за жалост са намерили приют
в Ирландия и Англия, където,
отричайки, че са отцеубийци,
задръстили са хорските уши
с нелепи басни. Но това за утре,
когато ще ни съберат и други
държавни работи. Пътувай, Банко!
Довиждане! Със теб ли ще е Флинс?
БАНКО
Със мене, сър, и времето не чака.
МАКБЕТ
Тогаз добри коне и равен път!
Щастливо да се върнеш между нас!
Довиждане!
Останалите тук
със времето си нека разполагат,
дордето стане седем. Ние също,
за да ни бъде по-желан пирът,
до вечерта ще се уединим
със себе си. Довиждане на всички!
Ти спри за малко! Тук ли са онези?
СЛУГАТА
Да, господарю! Чакат ви отвън,
пред входа на двореца!
МАКБЕТ
Доведи ги!
Да бъдеш нещо, още не е нищо,
ако ти липсва сигурност… Усещам:
страхът от Банко пуска корен в мен!
От него лъха царственост, която
ме пълни с опасения. Той смел е
и към безстрашния си нрав прибавя
и трезв разсъдък, тъй че действа дръзко,
но без да се излага на опасност.
От всички тук ме плаши той единствен
и моят дух пред него гасне, както
духът на Марк Антоний, казват, гаснел
пред Цезаря17. Той вещиците смъмри,
задето бяха ме нарекли крал,
поиска и на него да врачуват
и те пророчески го поздравиха
като баща на бъден кралски род!
С венец безплоден мене увенчаха
и връчиха ми ялов скиптър, който
ръка от чужда кръв ще ми изтръгне,
наместо роден син да го поеме!
Зарад потомците на Банко значи
съм омърсил ума си, зарад тях
убил съм добродетелния Дънкан,
в потира на душевния си мир
отрова съм насипал! Зарад тях
най-скъпото си дяволу продал съм!
За да направя неговата челяд
крале да бъдат! Семето на Банко
да царства! Не! Преди това, съдба,
с теб бой ще водя на живот и смърт!
Ела, излез насреща ми!… Кой чука?
Пази отвън, додето те повикам!
