страстта във нас, наместо да се гърча,
разпънат върху одъра за мъки
на мислите си. Дънкан е във гроба.
След жизнената огненица той
спокойно спи. Измяната направи
най-страшното, което би могла,
и вече ни отрова, ни стомана,
ни враг отвън, ни бунт отвътре, нищо
не може го засегна!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Хайде, хайде!
Набърченото чело разглади —
радушен, весел с гостите бъди!
МАКБЕТ
Ще бъда, обич моя. И ти също
бъди любезна с тях! И главно с Банко.
Поприласкай го с поглед и език!
Не сме добре, щом трябва да си плакнем
доброто име във реки любезност
и от лицата си да правим маски,
прикриващи сърцата ни!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Е, стига!
МАКБЕТ
Умът ми е гнездо на скорпиони!
Забрави ли, че Банко и синът му
са още живи?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
И на тях животът
не им е даден с грамота за вечност.
МАКБЕТ
Утеха е, че те са уязвими.
Затуй възрадвай се! Преди във здрача
да почне ципестият прилеп своя
летеж под сводовете и преди
по воля на Хеката в тъмнината
да звънне бронзовият зов за сън
на вечерния бръмбар, тук ще бъде
извършено едно зловещо дело!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Кажи ми го!
МАКБЕТ
По-хубаво е, мила,
за него да не знаеш, докато,
извършено, не те възрадва то!…
Спусни се, нощ, и както на соколче
зашиват клепките18, заший и ти
окото жалостиво на деня
и със незрими кървави ръце
накъсай този договор велик
със небесата, който ми отнима
румянеца! Светликът се сгъстява
и гарванът отлита към гората.
Заспиват, сънни, дневните неща,
а черните убийци на нощта
на лов се вдигат… Тези мои думи
учудват те, но ти недей потрепва —
роденото във зло от зло укрепва.
Ела, ела със мен!
ТРЕТА СЦЕНА
ПЪРВИ УБИЕЦ
А кой те прати тук?
ТРЕТИ УБИЕЦ
Макбет!
ВТОРИ УБИЕЦ
Аз мисля,
че заслужава да му се повярва:
отде би знаел инак тъй подробно
задачата ни!
ПЪРВИ УБИЕЦ
Стой тогава с нас!
Денят догаря в ивици на запад
и пътникът пришпорва кон да стигне
странноприемницата. Тоз, когото
очакваме, е близко!
