че се покриват бавно с четка.

— Майсторите на бояджийско изкуство… — саркастично обобщи Емил. — Черният квадрат е просто черен квадрат и когато е с площта на спалня за двама, и когато е препинателният знак „точка“, начертан като квадрат, съставен от четири точки върху изобразителното платно на изчислителна машина. Описанието на черния квадрат в съзнанието на ценителя си остава „черен квадрат“, независимо от размерите, защото се възприемат не размерите, а съотношенията между тях.

— Но данните, които се въвеждат при преобразяването на платното от един цвят в друг, са повече, отколкото крайното количество, което човек възприема; човек възприема частите свързани в неразглобяеми представи, а „бояджията“ покрива повърхност, която изисква всяка нейна точка да бъде погалена поотделно. За да се свържат всички точки в едноцветна цялост, е нужно да им се предаде информация, означаваща връзката между всяка частица боя с всяка съседна на нея.

— Ценителят на изкуството се наслаждава на произведенията на изкуството, а не на начина, по който са създадени. Особено пък когато „творчеството“ се състои в еднообразно мацане с валяка…

— Някои се възхищават и на начина. Ти не беше ли от тях?

— Да, така е, но не в бояджийския смисъл. Когато начинът, по който се рисува, е майсторски, и завършената творба е майсторска, защото преценката на качествата на изкуството се свежда до проверка на подробности, които са следствие на начина на рисуване. Тъй като е невъзможно да наложим две картини една върху друга и да ги сравним едно към едно, правим следното: търсим връзки между цялостните образи, които разпознаваме в завършеното платно, и ги сравняваме с връзките, намерени в други творби, които смятаме за големи постижения; разглобяваме изображението на предметите, от които се състои, и преценяваме дали приличат на нещо, което познаваме и на което сме сложили значка „красиво“; разглобяваме цялостното изображение на малки области, в които предметите не са завършени, а са само подробности: плавни или резки линии, очертания, петна, оттенъци, гладки или резки преходи между две цветни области; сравняваме получените части с частите на други произведения на изкуството и решаваме коя картина е по-добра.

— Формализъм? — не се съгласи момичето.

— Именно. Ако вникваш колкото е възможно по-надълбоко, докато анализираш изкуството, и не спираш да се питаш „защо“ наистина до положение, в което не можеш да си отговориш, ще стигнеш до същото заключение. Изкуството е формално, защото всичко сътворено е вид форма: формат на възприятие, на чувство, на мисъл, който позволява усещането да бъде повторено със закъснение. Произведенията на изкуството са формат за запазване на части от състоянието на душата на твореца. Формални са и защото умовете използват формули, чрез които решават дали нещо е красиво или е грозно; дали е майсторско или бездарно.

— Формата е важна, но съдържанието е два пъти повече. — изстреля Ана и се втренчи в очите на Емил, който се бе взрял в нейните. Тя се спря. Той също.

— Безсмислено е да пускаш искри на кибритлия. — посъветва Пешо, отпи глътка от газираната напитка и остави чашата до сметалката „Радка“, модел 6699; чудото на техниката, по времето на своята младост, сега бе реликва от първото поколение на своя вид изчислителни устройства; под отворения му капак се виждаха редици с платки, по които, на гъсто, бяха набодени транзистори, диоди, резистори, кондензатори и феромагнитни пръстени.

— Голяма работа като са ни отрязали за 19-ти път. — каза невъзмутимо Тошо, докато се взираше в разпънатия на масата вестник и четеше за новата игра на глаголарска къща „Пирин“: „Рай“. — Ще впрегнем сметачището и всички машини, с които разполагаме, и ще подкараме някак си „Рай“.

— Новото творение на „Пирин“? Хе-хе, всичките ни сметачи, взети заедно, не могат да се изравнят с един-единствен Петак четвърти по бързодействие; да не говорим за изобразяващите ускорители…

— Затова ще пренапишем „Рай“ от начало до край. Ще подобрим глаголния строеж, предлозите, връзките; ако трябва ще направим цялата игра наново. Колко му е? Много глаголица, малко опростявания в алгоритмите и ще смъкнем изискванията девет-десет пъти.

— Мен не ме търси за тая работа.

— Що бе, после и ти ще играеш?

— Стигат ми и по-прости игри. — заяви Пешо и изгълта остатъка в чашата си. — Очертанията са достатъчни, за да разпознаеш обема на телата. — каза той, докато наливаше ново количество червеникаво-кафява напитка. — Да има повече цветове и оттенъци е по-приятно, но е много скъпо откъм количество изчисления и памет, при положение че основното, което възприемаме, са само границите между фигурите.

— Това е ясно. Удоволствието обаче е в правенето на нещата с върхово качество съобразно възможностите на машината. Защо да играеш на първобитно насечено контурно рисуване, като можеш да се наслаждаваш на нещо по-реалистично и плавно, само ако вложиш малко повече труд?

— Защото съм стар за игри.

— Стига глупости? И така да е: ти няма да играеш НА нея, а СЪС нея.

— Не съм в настроение. — Пешо отпи още една глътка и чашата остана почти празна.

Колегата вдигна глава от вестника и зърна книгата, която Пешо си бе пренесъл от стаята при бай Гошо.

— Какво четеш?

Пешо преглътна последното съдържание на чашата и подаде тухлата на Тошо, който я разгърна и прехвърли съдържанието й.

— За пръв път ли ти е? — „Алгоритми за свръхпаралелни изчисления с взаимни преходи през цикличните преобразования“.

Пешо поклати виновно глава, докато пълнеше изпразнената си чаша.

— Тогава ще участваш в другите части на задачата. Кой е писал подражателя на Петак четири, който използваме сега?

— Не съм аз. Митака и Иван го доправиха от един по-стар, когато теб още те нямаше на тоя свят. И те си падат малко луди глави…

— Знам. Добре ли са го направили? Мисля да го прегледам.

— Хвърлял съм му някой-друг поглед. Не е съвсем свестен. Бързаха да го съберат колкото да тръгне, но после им омръзна и го зарязаха недоусъвършенстван.

— Ще се включиш ли тук? Правил ли си подражатели?

— Абе да, тук може и да помогна. Имам малко опит от едно време, когато нямаше какво друго да правя.

Пешо изгълта една трета от течността в чашата.

— Завърши ли „Радка“-та? — полюбопитства Тошо, като забеляза поялника покрай сметалката и че от основните платки на машината израстват няколко ивици с проводници, които влизат в отворена стъклокерамична кутия с по-съвременни платки, по които се мяркат и интегрални схеми с ниска и средна степен на интеграция.

— Преди малко я бях оставил включена, да видя колко цикъла ще успее да извърти без грешка, а бай Гошо ме сгълча, че пак съм я бил забравил да работи на вятъра… Иначе стана. Вече може да се управлява отвън и да връща резултата на външна изчислителна машина, а не само на екрана и върху печатача.

— Хе-хе, и нея ще я навържем към мрежата, за да помогне в изчисляването на „Рай“…

— Ще се върне. — процеди през зъби шерифът, прехвърли пурата в другия ъгъл на устата си и потупа с длан бъчвата. — Не може да изостави бъчва с джин. — допълни той и се огледа, за да се увери, че от покривите на публичния дом, наричан „Кръчма“, банката и една друга дървена постройка дебнат въоръжени мъже с прашни бомбета, кърпи на устите и непогрешимо точни мерници.

Изстрел свали онзи на банката, тъкмо когато си въртеше пищова около показалеца. Бум! И вторият