цивилизационен хаос, породен от неизвестни причини. Нито една от хипотезите обаче не съумяваше да обхване всички наблюдавани явления, така че те да образуват едно логично цяло. Освен това радиограмата, която Бар Хораб бе изпратил преди навлизането в Хадес, упълномощаваше разузнавачите да предприемат необходимите действия напълно самостоятелно, отказвайки се от всички предварителни варианти на програмата — стига да преценят, това за правилно.

В афелий на Дзета, далече от най-големите й планети, Стеергард изведе кораба на елиптична орбита, за да могат астрофизиците да извършат първите наблюдения на Квинта. Както обикновено в такива системи, в пространството се носеха остатъци от стари комети, обелени от газовите им опашки и накъсани на огромни отломъци при многократните преминавания край звездата. Сред тези разпръснати безразборно парчетии и прахови облаци ГОД забеляза на четири хиляди километра обект, който не приличаше на метеорит. Опипан с радиолокатора, той даде метално отражение. Формата му бе прекалено правилна, за да бъде магнетитов отломък с високо съдържание на желязо. Приличаше на нощна пеперуда с късо, дебело тяло и отсечени, тъпи криле. По-топъл с четири градуса от вледенена скала, той не се преобръщаше насам-натам, както подобава на метеорит или парче от ядрото на комета, а се носеше равномерно напред, макар и без следи от двигатели. ГОД го огледа в целия спектър и накрая откри причината за неговата стабилност; слаба струя от аргон — силно разреден поток и затова почти невидим. Би могъл да бъда космическа сонда или малък кораб.

— Ще уловим тази пеперуда — реши Стеергард. „Хермес“ се понесе към обекта по преследваческа траектория и когато се приближи на една миля до преследвания, изхвърли ракета с манипулатори. Над гърба на необичайната пеперуда капанът отвори широк челюстите си и я сграбчи отстрани като в менгеме. Но подвижният обект като че ли летеше послушно в клещи те, но след миг температурата му се повиши и газовият поток отзад се сгъсти. На монитора, който досега показваше съвпадане на програмата за преследване с протичането му, се появиха въпросителни знаци.

— Да включа ли енергопоглъщателите? — попита ГОД.

— Не — отвърна Стеергард. Гледаше болометъра. Уловеният обект се нагорещи до триста, четиристотин, петстотин градуса по Келвин, ала тягата му нарасна незначително. Температурната графика потрепера и се огъна надолу. Плячката изстиваше.

— Какво е задвижването? — попита командирът.

Всички в залата за управление мълчаха, местейки поглед от визуалния монитор към мониторите за извънсветлинна емисия отстрани. Светеше само болометричният.

— Радиоактивност нула?

— Нула — увери командира ГОД. — Изтичането на аргон намалява. Какво да правя?

— Нищо. Ще чакаме. Дълго летяха така.

— Дали да го вземем на борда? — предложи накрая Ел Салам. — Или да го облъчим най-напред?

— Не си струва труда. Той вече издъхва — тягата му изстина. ГОД, покажи го отблизо.

През електронните очи на държателните механизми видяха черно покритие с белези от безброй удари.

— Абордаж? — попита ГОД.

— Още не. Чукни го няколко пъти. Но внимателно. Измежду дългораменните клещи се подаде прът с объл край. Той заудря методично в държания корпус, разпръсквайки люспички пепел.

— Може би има детонатор, който не реагира на удар — отбеляза Полассар. — Аз обаче бих го облъчил…

— Добре — съгласи се неочаквано Стеергард. — ГОД, спинографирай го повторно.

Двете вретеновидни сонди, изстреляни от носа на кораба, настигнаха тумбестата нощна пеперуда и се спряха на необходимата дистанция. Горните монитори оживяха, като разкриха преплетени ивици, линии, сенки, а в края на екраните изскачаха атомните символи на въглерода, водорода, силиция, мангана, хрома, все по-дълъг списък, докато Ротмонт каза:

— Няма смисъл. Трябва да го вземем на борда.

— Рисковано е — измърмори Накамура. — По-добре да го демонтираме дистанционно.

— ГОД? — попита командирът.

— Може. Ще отнеме от пет до десет часа. Да започвам ли?

— Не. Изпрати телетом. Да разреже бронята на най-тънкото място и да даде картина на вътрешността.

— Със свредел?

— Да.

Към сондите около плячката се присъедини още една. Диамантеният свредел срещна не по-малко твърдо покритие.

— Само лазер — реши ГОД.

— Няма как. Но с минимален импулс, за да не разтопи вътрешността.

— Не гарантирам — отговори ГОД. — Да лазерирам ли?

— Деликатно.

Свределът се прибра и изчезна. На грапавата повърхност пламна бяла точка, а когато димното облаче се разнесе, главата на телеобектива се пъхна в разтопената дупка. Мониторът показваше обгорели тръби, влизащи в обла плоча, а целият образ лекичко трептеше — и тогава се обади ГОД:

— Внимание: от спинографията следва, че в централната част на обекта се намират ексцитони, а виртуалните частици са смачкали конфигурационното пространство на Ферми.

— Интерпретация?

— Налягане във фокуса над четиристотин хиляди атмосфери или квантови ефекти на Холенбах.

— Вид бомба?

— Не. Най-вероятно източник на задвижваща мощност. Реактивната маса — аргон. Вече се изчерпва.

— Можем ли да вземем това нещо на борда?

— Да. Сумарната му енергия е равна на нула. Никой освен физиците не разбираше разменяните реплики.

— Вземаме ли го? — обърна се командирът към Накамура.

— ГОД най-добре знае — усмихна се японецът. — А ти какво ще кажеш?

Запитаният Ел Салам каза „да“. Трофеят бе издърпан във вакумната камера в носовата част на кораба и за по-сигурно заобиколен с енергопоглъщатели. Едва бяха извършили тази операция, и ГОД съобщи за ново откритие. Бил забелязал обект, значително по-малък от заловения, покрит с вещество, поглъщащо лъчението на радиолокаторите — той го бе открил по спиновия резонанс на материала, от който бе изграден. Представляваше издута пура с маса около пет тона. Орбитерите полетяха отново, подпалиха изолационната обвивка и я обелиха от лъскавото метално вретено. Опитите да събудят реакциите му не дадоха резултат. Беше труп — отстрани зееше широка дупка. Състоянието на краищата й говореше, че е възникнала не много отдавна. И този трофей бе натоварен на кораба.

И тъй, ловът не им създаде трудности. Проблемите възникнаха едва при разглеждането и двойната дисекция на трофеите.

Грапавата, нагризана при безбройните сблъсъци с микрометеорити и прах черупка на първия обект, който в халето приличаше с двайсеттонното си туловище на грамадна костенурка, издаваше столетна възраст. Орбитата му излизаше в афелий извън последните планети на Дзета. Анатомията на костенурката със солидна броня изненада „патологоанатомите“. Протоколът се състоеше от две части. В първата Накамура, Ротмонт и Ел Салам описваха в един глас съоръженията в обекта, а във втората тяхното мнение относно предназначението на тези съоръжения значително се различаваше. Полассар, който също бе взел участие в изследването, оспорваше предположенията на двамата физици. Протоколът има такава стойност — заяви той, — каквато и описанието на египетска пирамида, направено от пигмеи. Единомислието относно градивния материал с нищо не обяснява неговото предназначение. Старият спътник е притежавал специфичен източник на енергия — батерии от пиезоелектритни елементи, какъвто физиците срещаха за