обсерваторията на „Евридика“ нямаше единомислие по най-важния въпрос: какво се вижда в действителност и какво само изглежда видяно.

Като всяка друга система за преобразуване на информация, и човешкият ум не може да разграничи остро пълната сигурност от предположенията. Звездата на Квинта — Дзета, газовата опашка на най- голямата нейна планета Септима и силното излъчване на звездния фон затрудняваха наблюденията. До момента бе установено, че по много физически параметри Квинта прилича на Земята. Атмосферата й съдържаше 29 процента кислород, около 60 процента азот и значително количество водна пара. Поради високото си албедо полярните шапки се виждаха още от околностите на земното Слънце. Нямаше съмнение — леденият пръстен е бил създаден вече по време на полета на „Евридика“ или поне тогава е достигнал размери, които го правеха забележим. Сега, когато бяха наблизо — в космически мащаб, изкуственият характер на радиоизлъчването на Квинта бе установен със сигурност. Разредите на атмосферните бури не влизаха в сметката. В късовълновия диапазон радиоизлъчването на Квинта се доближаваше по честота до аналогичната емисия на звездата й — Дзета. Така беше станало и на Земята след широкото разпространение на телевизията.

Наблюденията, направени малко преди гмуркането в гравитационното пристанище, донесоха толкова неочаквани и изненадващи резултати, че Бар Хораб незабавно свика на съвещание експертите, макар да знаеше, че вече не може да предаде директно на екипажа на „Хермес“, техните мнения и препоръки. Съвещанието имаше една-единствена цел: да се постави възможно най-бързо диагноза на онова, което ставаше на планетата, и подир разузнавачите да се изпрати съобщение. Писмото, закодирано с писмеността на високоенергетичните кванти, щеше да настигне „Хермес“ по времето, когато екипажът е в безсъзнание, следователно щеше да го приеме ГОД, който ще да го предаде на хората след реанимирането им, когато пресекат границата на системата на Дзета. Звездното послание щеше да бъде зашифровано така, че само ГОД да може да го разчете. Предпазливостта не бе излишна: промените на Квинта бяха твърде обезпокояващи.

Зарегистрирани бяха серии кратковременни блясъци над термосферата и йоносферата на планетата, както и между нея и луната й — на около двеста хиляди километра от Квинта. Те траеха по няколко десетки наносекунди. В спектрално отношение отговаряха на излъчването на слънцето с „орязан“ инфрачервен и ултравиолетов диапазон. След всяка такава серия, която траеше по няколко часа, върху диска на планетата, в областта между тропиците, встрани на ледения пръстен се появяваха тъмни ивици. Едновременно се увеличи излъчването на вълни от метровия диапазон, като надмина наблюдавания дотогава максимум, докато излъчването от южното полукълбо отслабваше.

Непосредствено преди началото на съвещанието болометърът, насочен в центъра на планетния диск, показа рязко понижение на температурата от порядъка на сто и осемдесет градуса — с бавна релаксация. Студеното петно обхвана територия, равна на Австралия. Първоначално облачната обвивка изчезна над петното; светлата стена от облаци го заобиколи от всички страни, а преди те да се съединят, болометърът локализира „източника на студа“ — с точкови размери и точно в центъра на петното. Следователно внезапното охлаждане се разнасяше със сферичен фронт от източник с неизвестен характер.

На тъмното, неосветено от Дзета полукълбо на големия естествен спътник на Квинта се появи светлинна точка, която трептеше, сякаш се движеше независимо от движението на повърхността на луната. Като че ли непосредствено над нея се мърдаше в границите на една десетохилядна от ъгловата секунда огнище, образувано от ядрена плазма с температура един милион градуса по Келвин.

Когато съвещанието започна, студеното петно изчезна под облаците. Заоблачаването на Квинта се увеличи, като закри повърхност, по-голяма от когато и да било преди това: 92 процента от диска.

Не е трудно да се предположи колко различни бяха мненията на специалистите. Налагащата се най- напред хипотеза за ядрени взривове — експериментални или военни — отпадаше веднага. В спектрално отношение светлите точки нямаха нищо общо нито с взривовете на трансуранови елементи, нито с термоядрените реакции. Единствено изключение бе плазмената искра на луната: нейният ядрен спектър беше непрекъснат. Възникваше предположението за открит водородно-хелиев реактор, поддържан от магнитно поле. За ядрените физици предназначението на такъв реактор си оставаше загадка. Блясъците в околопланетното пространство биха могли да произхождат от специално настроени лазери, които уцелват някакви метални обекти — например никеломагнетитни метеорити, — или от сблъсъка на тела с високо съдържание на желязо, никел и титан — при фронтален удар и скорости от порядъка на 80–100 километра в секунда. Не беше изключено източникът да са и преобразувателни огледала, поглъщащи част от слънчевите лъчи — претърпели авария и избухнали.

Съвещанието прерасна в ожесточен спор между специалистите. Говореше се за регулиране на климата с помощта на огромни фотоконвертори, за фотоелементи, но това противоречеше на студената област около екватора. Най-изумителни обаче се оказаха резултатите от анализа на Фурие на целия радиоспектър на Квинта. Следите от каквато и да било модулация изчезнаха, а мощността на предавателите нарасна. Радиолокационната карта на планетата показваше стотици предаватели на бял шум, който се сливаше в безформени петънца. Квинта излъчваше този шум във всички вълнови диапазони. Той означаваше или излъчване на сигнали от типа „scramblind“ — вид шифрована комуникация, прикривана с привиден хаос, или съзнателно създаване на радиобезпорядък.

Бар Хораб настоя за незабавен отговор на въпроса КАКВО трябва да се предаде на „Хермес“ в течение на близките петнадесетина часа, защото после връзката с него ще се прекъсне. Или още по-конкретно: ЗА КАКВО трябва да бъдат подготвени разузнавачите и съответно КАК трябва да действуват, след като пристигнат в системата на Дзета?

Програмата на разузнавателния полет бе подготвена отдавна, но тя, разбира се, не бе взела предвид наблюдаваните в последно време феномени. Никой не бързаше да вземе думата. Накрая астроматикът Туима като говорител на групата от съветници на SETI заяви, без да крие колебанието си, че към „Хермес“ не могат да се отправят никакви добри съвети: може само да се предаде описанието на фактите и хипотетичното им интерпретиране, като се разчита на самостоятелната преценка на разузнавачите. Бар Хораб поиска да чуе въпросните хипотези, независимо от взаимните им противоречия.

— Каквото и да представляват промените на Квинта, това не са сигнали, изпратени към нас — каза Туима. — По този въпрос две мнения няма. Според някои колеги Квинта е открила нашето присъствие и се подготвя по своему да посрещне „Хермес“. Това предположение не се опира на рационални предпоставки. Според мен то е израз на безпокойство или направо казано — на страх. На много стар, първобитен страх, който някога е родил и понятието за космическо нашествие като катастрофа. Смятам такова обяснение на явленията за безсмислено.

Бар Хораб настоя за по-конкретен отговор. Дали хората от разузнаването ще се страхуват или не, ще решат те самите. Сега става дума за механизма на новите явления.

— Колегите астрофизици имат конкретни хипотези и могат да ги изложат — отвърна Туима, без да се засяга от иронията в гласа на командира, след като не бе насочена към него.

— А именно? — попита Бар Хораб. Туима посочи Нистен и Ла Пира.

— Скоковете на температурата и албедото може би са предизвикани от рояк метеорити, нахлули в системата на Квинта и сблъскали се с изкуствените спътници, което би породило наблюдаваните внезапни блясъци — каза Нистен.

— А как обяснявате приликата на светлините по повърхността на планетата със спектъра на Дзета?

— Може би част от спътниците на Квинта са ледени блокове, отчупени от външните ръбове на пръстена. Те отразяват към нас слънчевата светлина само при съответен ъгъл на падане и отразяване: възможно е това да са буци с неправилна форма и различни въртящи моменти.

— А за студеното петно какво ще кажете? — попита командирът. — Какво предполагате относно причините за неговата поява?

— Не е ясно, въпреки че сигурно може да се измисли някакъв естествен механизъм.

— Като хипотеза ad hoc22 — вметна Туима.

— Аз обсъждах въпросът е химиците, — намеси се Лаугер. — Там би могла да протича ендотермична реакция. Наистина, на мен лично такъв coriosum23 не ми харесва, макар и да съществуват съединения, които поглъщат топлина, реагирайки помежду си. Придружаващите явлението обстоятелства са драстично красноречиви…

— В смисъл? — попита Бар Хораб.